Боклук, пари и избори
Искри припламнаха между столичния кмет Бойко Борисов и колегата му от Пловдив Славчо Атанасов заради софийския боклук миналата седмица. Те бързо бяха загасени, а спорът „може ли сметището край село Цалапица да поеме още столични бали“ се превърна в „семейна свада“, която така и не получи обществен отзвук.
Станка Динева
Искри припламнаха между столичния кмет Бойко Борисов и колегата му от Пловдив Славчо Атанасов заради софийския боклук миналата седмица. Те бързо бяха загасени, а спорът „може ли сметището край село Цалапица да поеме още столични бали“ се превърна в „семейна свада“, която така и не получи обществен отзвук. Според наблюдатели причината за мирния край на спора е ГЕРБ – Бойко Борисов е неформалният й лидер, а Славчо Атанасов е избран за градоначалник с подкрепата на неговата партия. Без отговор обаче остана въпросът за съдбата на софийските битови отпадъци.
Независимо какви са причините за разногласията между двамата представители на ГЕРБ за всеки софиянец вече е ясно, че проблемът с мръсотията на града не се решава, защото в мътната вода най-лесно се ловят милиони. Особено след като никой не знае колко боклук произвежда София и колко повече плащаме за събирането и извозването му. Официално градът е нараснал с над 20%, а боклукът му – с над 35%. Това става ясно от стратегията за унищожаването на битовите отпадъци, която фирма „София консултинг груп“ изработи по поръчка на общината. Проблемът е, че съвсем скоро ще помиришем мотива на Бойко Борисов да поиска отварянето на Цалапица за столичния боклук. Със затоплянето на времето миризмата откъм депата с балите, престояли там вече няколко сезона, може да вдигне живеещите наблизо столичани на протести срещу кмета на София и местния парламент.
Не е трудно да се стигне до извода, че решение на проблема няма да има до парламентарните избори, независимо дали ще са тази есен или следващото лято. Стратегията на Столична община за сметта показва, че дори и да няма забавяне (каквото съществува), най-големият град на България ще се сдобие с депа и система за унищожаване на битовите отпадъци през 2011 г. До момента реализирането й върви най-малко с едногодишно забавяне. За съжаление няма изгледи работата по дълготрайното решаване на проблемите с боклука на столицата да стартира ефективно тази година. Това означава, че работата се „изтегля“ за към 2009 г. Тоест предприятието за унищожаване на битовите отпадъци може да бъде готово най-рано през 2013 г.
Проблемът е, че през март 2009 г. отвореното миналата година сметище в Суходол ще се препълни. Остава открит и въпросът къде ще се складират балите, произвеждани всеки ден от балиращите машини.
От политическа гледна точка за Бойко Борисов е изключително неблагоприятно да се вмирише на разлагащи се нечистотии градът, който управлява, месеци преди вота.
Особено след като партията му е заявила намерението си да управлява страната. Дори софиянци да проявят търпимост, няма начин политическите опоненти да не „мотивират“ стотина-двеста недоволни граждани да изтъркалят няколко бали с прораснали зеленчуци по тях пред общината. Това е достатъчно основателна причина за всеки кмет да потърси помощ от съпартиец. И да упражни „нерегламентирани сондажи“, както дипломатично общинари нарекоха натиска, оказан по партийна линия над пловдивския кмет.
Най-лошото е, че дори работата да тръгне със стахановски темпове, да се избере технология за унищожаване на боклука и да се изгради заводът, това няма да реши мръсните проблеми на София.
Първо, защото не се знае какво количество боклук ще преработва той. Второ, защото няма яснота коя технология ще бъде избрана. Трето, защото определените места за събиране и унищожаване на сметта май не достигат. За всички тези проблеми общината е надлежно предупредена от фирма „София консултинг груп“ още 2007 г. „Не може да се разчита на наличните данни за количествата генерирани, събирани и депонирани битови отпадъци“, защото проучванията на софийския боклук са „извършени преди 2000 г.“, пише в документа. Според експертите „аналогична е ситуацията и с информацията за морфологичния състав на отпадъците“. Иначе казано, нито знаем колко е сметта, нито пък какви отпадъци са събрани на едно място на сметището. Няма фирма на света, която би се съгласила да даде пари и да построи завод, без да знае с колко „суровина“ разполага и какъв е нейният състав.