Франс прес Консервативният италиански лидер Силвио Берлускони ще се нуждае от цялата си легендарна енергия и способност да убеждава, за да изпълни обещанията, които даде в предизборната си кампания, след като в понеделник спечели трети мандат като премиер. 71-годишният медиен магнат обеща да съживи замрялата икономика и да реформира нефункционалната политическа система. Тези проблеми станаха причина за повсеместния песимизъм на гласоподавателите в навечерието на изборите, които се проведоха в неделя и понеделник. Големи зайци от цилиндъра Италианският народ ще очаква Берлускони да “извади големи зайци от цилиндъра си, само че той ще им предложи само малки”, заяви политическият анализатор Джеймс Уолстън от Американския университет в Рим. “Италианците ще искат той да проведе реформи, на които просто не е способен”, предрече Уолстън. В краткосрочен план правителството ще бъде изправено пред злокобни икономически преспективи: официалните данни показват, че растежът се е забавил до 0,6% от брутния вътрешен продукт (БВП) в сравнение с 1,5% миналата година. Повече от половината гласоподаватели, интервюирани в рамките на запитване, проведено в края на март, а именно 51,4%, много повече от 36-те процента миналата година, заявиха, че положението им се е влошило. На Ботуша очакват намаляване на данъците Хората ще очакват от Берлускони да подобри обществените сметки – държавният дефицит се изчислява на 2,4% от БВП за тази година, а се очаква дълговете да достигнат 103% от БВП. Както той, така и съперникът му, кандидатът на лявоцентристката Демократична партия Валтер Велтрони, изградиха кампаниите си върху клетви да намалят данъците и публичните разходи и да увеличат инвестирането в инфраструктурите. Освен това Берлускони обеща, че една трета от членовете на кабинета му ще бъдат жени и се опита да окуражи песимистично настроената младеж, като се закле да подобри шансовете им за работа. Един от най-належащите проблеми пред новата власт ще бъде сключването на отдавна изплъзващата се сделка с “Ер Франс-КЛМ” за изкупуването на западащата авиокомпания “Алиталия” или, което е по-вероятно, за провеждането на ликвидацията й. Освен това тя ще трябва да намери решение за проблема с разширяващата се пропаст между индустриалния север и аграрния юг на страната. Освен икономиката, Берлускони е изправен пред предизвикателството да успокои неотстъпчивите си поддръжници по въпроса за имиграцията и да реформира сложната политическа система, докато се бори с другите проблеми. Платформата на дясноцентристката му коалиция, в която участва анти-имиграционно настроената партия на Северната лига, включваше обещанието да се затегне имиграционният контрол в Италия – любима дестинация на незаконните имигранти от северна Африка и Източна Европа. “Имиграцията и липсата на сигурност се превърнаха в истинска мания тук”, заяви Роберто Малезани, адвокат, защитаващ имигрантите в северния град Верона. Освен това Италия още се бори с последиците от гигантската криза с боклука в региона на Неапол от последните няколко месеца. Камерите на новинарите от цял свят запечатаха стотиците хиляди тонове неприбрани отпадъци. Корупцията и мафията не са победени Проблемите, които провокираха кризата – подозрения за корупция сред местните политици и участието на местната мафия, така наречената Камора, остават нерешени. Неотдавнашната заплаха от замърсяване на прочутата моцарела от биволско мляко с диоксин допълнително засили тревогите. Новото правителство на Берлускони обаче ще бъде притиснато най-вече да оправи сложните изборни закони, които носят вината за застоя в италианската политическа система. Неочаквано голямата му преднина – шест места повече от необходимия за мнозинство в Сената минимум, ще бъде безценно предимство, смята Франко Павончело, политически анализатор от Американския университет. “Всички очаквахме Берлускони да надделее в тези избори, но повечето хора смятаха, че преднината в Сената ще бъде много по-малка”, твърди Павончело. Колегата му Уолстън обаче смята, че Берлускони се нуждае от два основни актива, за да прокара реформите. “Единият е работещо парламентарно мнозинство и вероятно то ще е налице. Другият е волята и способността за работа, за които няма никакви индикации”, заяви той. Павончело се съгласи и добави: “Смятам, че той е в политиката задълго. Въпросът е какви компромиси ще му се наложи да направи.”