Петнадесет години след появата си феноменът Берлускони отново доказа колко дълбоко е пуснал корени в италианската политика и общество. Въпреки противоречивата си личност и възрастта си милиардерът консерватор спечели парламентарните избори. "Бос на компания, който се впуска с успех в политиката, бе безпрецедентен феномен в Европа. Берлускони съумя да стане незаменим, тъй като е единственият, който може да обедини десницата. Неговият електорат е готов да приеме всичко от него", обяснява професорът по политология от Университета на Флоренция Роберто Д'Алимонте пред Франс прес. За трети път в двореца “Киджи” Силвио Берлускони, който на 71 години се връща за трети път в премиерския дворец “Киджи” в Рим, където влезе за пръв път през 1994 г., отново доказа способността си да възкръсва. През 1996 г. той загуби парламентарните избори от левоцентриста Романо Проди, но се върна триумфално през 2001-ва, за да изкара най-дългия и единствения цял 5-годишен мандат като премиер на Италия след Втората световна война. Години наред Берлускони бе принуден да се бори с дела за корупция, данъчни измами и подкупи срещу него. Излезе от тях чист с помощта на закони, които лично прокара през парламента. През лятото на 2006 г. обаче след втората му загуба от Проди, коментаторите говореха за възможно оттегляне от политиката на човека, обвиняван от враговете си в популизъм. През есента на 2007 г. Берлускони не успя да свали правителството при гласуването на бюджета. Това предизвика война между ръководителите на десницата и неговия основен съюзник – председателя на крайнодесния Национален съюз Джанфранко Фини, който оспори лидерската му позиция. Когато с падането на Проди от власт през януари тази година историята в крайна сметка показа, че Кавалиере, както е прякорът на Берлускони, е прав, Фини му засвидетелства своята вярност и дори се съгласи да влее своята партия в новосъздадената формация „Партия на свободата“. Тази победа показва нагледно, че "берлусконизмът не е вторичен феномен, тъй като той продължава и днес, въпреки че харизмата на Кавалиере бе подкопана малко и равносметката от последното му правителство (2001-2006 г.) е повече от спорна", отбелязва политологът Марк Лазар, специалист по Италия. “Аз съм силен, аз съм богат” Няма спор, бизнесменът накара италианците, които се отъждествяват с успеха, да мечтаят, когато нахлу на политическата сцена под мотото: "Аз съм силен, аз съм богат, обграден съм от жени, можете да станете като мен". Въпреки че играят по-малко роля днес, трите телевизионни канала от негова медийна империя “Медиасет” също помогнаха за възхода му, като повлияха на начина на живот и на мислене с образа на една по-материалистична и по-индивидуалистка Италия. "Когато той влезе в политиката, Италия бе готова да приеме посланието му", резюмира авторът на редакционни статии от икономическия ежедневник "Ил соле 24 оре" Стефано Оре. "Берлусконизмът е опит за налагане на хегемония на понякога противоречиви ценности, като свободата, индивидуализма, работата, традицията, модерността и дори удоволствието", обобщава Марк Лазар. Рекордната непопулярност, която натрупа за 18 месеца правителството на Романо Проди, също помогна за запазване на подкрепата за Берлускони сред социалните категории, които са най-благосклонни към него: дребните предприемачи, хората със свободни професии, работниците и жените домакини. "Днес той пак се представя като защитник на дребните буржоа и на политически некоректното", подчерта наскоро вестник "Кориере дела сера". Освен “Медиасет” Берлускони притежава холдинга “Фининвест” и контролните пакети във футболния клуб “Милан” и вестник “Ил джорнале”. Списание “Форбс” оценява състоянието му на 9,4 милиарда долара. Съперникът на Берлускони от левицата – бившият кмет на Рим Валтер Велтрони, много внимаваше да не го напада за съдебните му спорове, въпреки че бившият премиер никога не е бил осъждан. "Велтрони имаше нужда от достоен противник, той не искаше да изгради кампанията си върху антиберлусконизма, тъй като и неговата цел е система с две големи партии", заключава Марк Лазар.