Време е да забраним найлоновите торбички
Кампания “Не съм найлонова торба” стартира в Гърция от вчера. Дори тази известна с консерватизма си държава се включи в най-новата световна тенденция. Торби от плат ще убеждават гражданите, че са по-подходящи и щадящи природата от пластмасовите си съпернички.
Кампания “Не съм найлонова торба” стартира в Гърция от вчера. Дори тази известна с консерватизма си държава се включи в най-новата световна тенденция. Торби от плат ще убеждават гражданите, че са по-подходящи и щадящи природата от пластмасовите си съпернички.
Походът срещу на практика вечния найлон тръгна през 2002 г. от Ирландия. Днес шумолящите чанти са забранени в много градове в САЩ начело със Сан Франциско, във Великобритания, в Европа. Дори Бангладеш и Бутан ги изхвърлиха от употреба, а Китай забранява не само раздаването, но и производството им от 1 юни т. г.
Броят на полиетиленовите торби по света се изчислява между 100 млрд. и 1 трилион! А най-страшният боклук обикновено не е в найлонова торбичка, той е самата найлонова торбичка, която не се разгражда. В това човек може да се убеди навсякъде в България – в градинки, по улици, край язовири, високо в планините и на морския бряг.
Като че ли е време и ние да се разделим с тази екологична напаст. Засега само Кюстендил взе решение да забрани найлона в търговската мрежа (от 1 януари 2009 г.) и кметът на Сливен Йордан Лечков обяви намерението си да стори същото. По-ефективно ще е обаче да не чакаме “заразата” да обикаля от град на град, а министърът на околната среда Джевдет Чакъров да направи сметка и предложи тотално изваждане от употреба на полиетиленовите чанти. Наистина, рециклираните хартиени торби, които биха могли да ги заменят, не са евтини. Но при всички случаи са съвършено безопасни за природата, а и се произвеждат от възобновяем източник – дървесина. Ако не на нас, ще се изплатят на следващите поколения и финансово, и във вид на по-чисти гори, води и градове.