Фатме Илияз, депутат от ДПС Промените в Семейния кодекс, които предстоят да влязат за гласуване в парламента, събудиха много страсти. Споровете дали да има фактически брак или не, кой ще се облагодетелства от този тип съжителстване и кой не, са атрактивни наистина, но е факт, че изместват вниманието от много сериозния въпрос за децата в домовете. И за мерките, които трябва да се вземат за бързото им извеждане от тези институции, както и за тяхното осиновяване. А тези въпроси са изключително важни и трябва силна обществена подкрепа за тяхното решаване, защото броят на изоставените деца на България е над 20 хиляди – твърде стряскаща цифра. Защо е така? До 2003 г. осиновяванията у нас се подчиняваха на принципи, които създаваха условия за бързо и ефикасно осъществяване на процедурата. Кандидат-осиновителите посещаваха домовете, влизаха в контакт с децата, в присъствието на директора, и всеки откриваше своето дете. Годишно в България по този начин се осъществяваха по 800 международни осиновявания и над 2000 български. От 2003-та, след влизането в сила на сега действащите правила, броят на осиновяванията драстично спада. През 2007 г. са осъществени по-малко от 100 международни и около 650 национални. На фона на претъпканите социални домове тези цифри са наистина отчайващи. И много тревожни за бъдещето на подрастващите, настанени в институции. Още повече, че напоследък е налице тенденция към засилване на изоставянето – масово жени от ромски произход оставят новородените си деца в социални домове. За жалост през последните 3-4 години осиновяванията у нас забуксуваха без перспектива да бъдат регулирани и стимулирани от държавата. Още по-лошо – обществото нарочно бе зомбирано с внушения, че българските деца, осиновявани в чужбина, са обект на престъпни дейности – трафик на органи и сексуално насилие. И никой не се нае да посочи конкретни случаи на такива извращения, просто защото те не съществуват. Следосиновителският контрол в Западна Европа и в САЩ е толкова силен, че е практически невъзможно дете, осиновено зад граница, да бъде малтретирано. Напротив, известни са стотици случаи на щастливи осиновявания – деца от малцинствен произход, нежелани в България, се сдобиват със семейства в Западна Европа и Америка, разгръщат талантите си, превръщат се в достойни граждани на съответните държави. И не забравят своя биологичен произход, защото по внушение на осиновителите запазват най-добри чувства към страната, където са се родили. Десетки са асоциациите на семейства, осиновили българско дете, във Франция, Испания, Италия, Германия, Швеция. Периодически тези деца посещават България, заедно с родителите си, дори искат да се срещнат с персонала, който се е грижил за тях в социалния дом. Санкции за небрежни чиновници Въведеното у нас ново законодателство през 2003-а, което регламентира процедурите по осиновяване, претърпя провал. В момента осиновяването на дете в България е ходене по мъките. То се осъществява с посредничеството на така наречените областни дирекции за социално подпомагане в сътрудничество с отделите „Закрила на детето“. Социалните работници от тези дирекции са задължени да подготвят документите на децата, годни за осиновяване и да ги впишат в съответния регистър. Това става изключително бавно. Непълни документи или неверни данни бавят с месеци и дори с години процедурите. Докато съдбата им отлежава на нечие чиновническо бюро, децата порастват и става все по-трудно извеждането им от домовете и губят шанса да бъдат пожелани за осиновяване. Ето защо е необходимо в отделите "Закрила на детето" в общините и в дирекциите "Социално подпомагане" в областните центрове да бъдат привлечени юристи от неправителствения сектор, които да изясняват статута на децата и бързо да подготвят документите на децата за вписване в регистър. Крайно време е да се предвидят и санкции за онези държавни служители, които бавят изготвянето на досиетата на децата от домовете – независимо дали това става неволно, или е плод на корупционни практики. Кръгла маса на 22 април Проектът за нов Семеен кодекс, който ще послужи като законова база при осиновяването, вече е изработен. Премиерът назначи работна комисия, която още веднъж да огледа предвидените промени по отношение на осиновяванията. Мерките, които се предвиждат, са ускорена процедура за включване в регистъра на национално осиновяване, задължение родителят да поиска отмяна или промяна в мярката за закрила на настаненото в специализирана институция дете в рамките на 6 месеца от настаняването. Ако това не бъде направено, детето се вписва автоматично в регистъра за национално осиновяване. Предвижда се и изключване на съда от процедурите по вписване в регистъра. Протакането ще се скъси и с изискването всеки член на Съвета по международни осиновявания да има определен заместник с цел да се избегнат случаите, в които поради липса на кворум, органът не може да вземе решение, както и заплащане труда на членовете на съвета. На 22 април, под патронажа на председателя на Народното събрание г-н Георги Пирински, ще се проведе кръгла маса на тема “Прагматично за децентрализацията и деинституционализацията на Домовете за деца, лишени от родителски грижи” /ДДЛРГ/ - ангажименти на общините, държавните институции и неправителствените организации”. Искрено се надявам диалогът за бъдещето на децата от домовете да бъде ползотворен за всички. Защото става дума за нашите деца – независимо от етническия им произход, които имат правото да израснат в семейство.