Боян Чуков За всяка среща на високо равнище на НАТО обикновено се ползват прилагателните „решаващ”, „изключителен” и т.н. Заключителният документ от 3 април съдържа 44 241 знака, което е приблизително 30-ина машинописни страници. Някои западни анализатори определиха събитието в Букурещ като „най-голямата среща на НАТО на всички времена”. Не липсваха и критики. Въпросните анализатори оценяват финалното комюнике като доказателство за огромния „безпорядък”, който е обхванал НАТО. Северноатлантическият съюз бе наречен още и „бюрократично чудовище”. Мощният глас на Европа Доста наблюдатели подходиха към срещата в румънската столица като към спортно състезание между Москва и Вашингтон. В действителност там много мощно се чу и гласът на Европа. Днес можем с голяма доза убеденост да твърдим, че една от основните цели на НАТО, или по-точно в неговата американска визия, е „да държи САЩ в Европа, а Русия – далеч от нея“. Старата Европа много релефно предяви своите виждания за ролята и перспективите за развитие на Северноатлантическия съюз. Първо, по отношение на Грузия и Украйна американците бяха принудени да се откажат от първоначално заявените слова от Джордж Буш в Киев на 1 април: „Украйна и Грузия ще влязат в НАТО, точка”. След два дни се стигна до обещание към Киев и Тбилиси, което във времето е на път да се превърне в безкрайна караница. Коментарът на сайта WSWS.org е следният: „По време на вечерята в сряда германската и френската опозиция на плановете на Буш получи допълнителна подкрепа от Италия, Унгария и Бенелюкс. Даже най-близкият съюзник на Буш в Европа, британският премиер Гордън Браун, заяви, че е прекалено рано за НАТО да приеме двете бивши съветски републики”. Второ, спорът около ПРО е леко смекчен, но не е приключил. Проблемът с антиракетния щит ще повлече след себе си и много други конфликти. Разполагането на третия антиракетен пояс в Европа не е стратегическо решение, нито политическо. Френските и белгийските анализатори считат, че „кошмарът ще започне с бюрократичните текстове, бюджета и технологиите и чрез тях ще се стигне до безкрайни разпри, най-вече в сърцевината на Алианса”. Трето, създаването на европейска отбрана е „условието” Франция да се завърне 100% във военната организация на съюза. Четвърто, няма особен напредък по въпроса за Афганистан, където бойните ефективи на НАТО са прекалено малки. Северноатлантическият алианс за първи път именно в Афганистан води „истинска” война. Многополюсен свят С разширяването на НАТО се забелязва, че организацията губи своята хомогенност. Тя става силно инерционна, появяват се центробежни сили. Зараждат се противоречиви тенденции, които обездвижват като цяло Северноатлантическия съюз. Това е и едно от доказателствата, че от еднополюсен светът уверено върви към многополюсен. Накрая може да се каже, че предстои турбулентен период в развитието на НАТО. През това време ще бъдем свидетели на едно „преформатиране” на американската външна политика, която ще бъде приведена в унисон с новите реалности в света. Американците се славят за разлика от много други народи с това, че много бързо сменят посоката на своето движение, когато това е необходимо, за да се запази националният интерес на страната.