Стоян Кирчев Каквито и дълбокомъдрени спорове да се водят относно що е то МВР и има ли почва у нас, животът с всеки ден доказва колко не е в час тази важна за страната институция. Ако погледнем сводката на произшествията през последните 24 часа, ще видим, че пак са извършени нагли поръчкови убийства с мафиотски щемпел. Килърите екзекутираха в неделя бизнесмена Борислав Георгиев в блока му в „Люлин“ още по светло, с пълното съзнание за собствената си безнаказаност. Часове след това, вчера по обяд пред „Плиска“, беше гръмнат хроникьорът на подземния свят Георги Стоев. Тромавият ни полицейски апарат, както винаги, ще преброи гилзите и ще хвърля боб, за да отгатне по коя ли от многото версии да (не) работи. Органите на реда ще чакат шумотевицата да утихне и ще захвърлят случаите да прашасват при другите неразкрити разстрели. За сведение, когато Косьо Самоковеца беше убит в Амстердам, тамошната полиция не само имаше версия, а по същото време беше тръгнала по гореща следа. А не след дълго изправи екзекутора пред съда. А с какво точно се занимаваше българското МВР в тези фатални за разследването първи часове? Залови и арестува най-големите злодеи на държавата, почерпилите се бразилски футболисти от „Левски“ и „ЦСКА“. „Опасните“ престъпници Маркиньос, Фелипе Машадо, Лусио Вагнер и техните половинки бяха окошарени за това, че шумно празнували със самби годежа на Маркиньос. Купонджиите се държали „изключително арогантно“ с ченгетата. Които, за да покажат как се борят с престъпността, „респектирали със сила“ бременната в четвърти месец годеница и потрошили GSM-а й. Равносметката? Убийците вероятно си пият и тази сутрин кафето някъде сред нас, докато районното вчера бе задръстено с купонджии, които всеки може да открие на стадиона. Силите на реда пак показаха мускули на бременните, а се снишиха пред килърите. И докато траеха битовите разправии, взеха, че гръмнаха и Георги Стоев - писателя, разобличаващ мафията. Само на две преки от районното, пълно с опасни бразилци. Вътрешният министър Петков обича каламбурите и когато журналистите го питат на коя страница от доклада си за организираната престъпност е стигнал, той ехидничи - „На четвърта“. От станалото през последното денонощие е ясно, че не е написал най-важната. Първата. Със собствената си оставка. Повече от ясно е, че тъмните структури дърпат конците на политиците. Но на безцеремонното експониране на тази топла връзка май ще бъде сложен край. И то не от истаблишмънта, а от хората в сянка. Колко силен и удобен е бил Петков като медиатор между тези два свята личи от самочувствието му. Министърът през цялото време остроумничеше пред медиите знаейки, че формалните му началници всъщност са му подчинени. Като ковчежник на кутията на Пандора, той осъзнаваше, че е непоклатим с видимата си партийна власт. И с невидимото си влияние, като топпознавач на най-мръсните далавери в държавата. Мафията си търси нов Петков И тъй като политиците посмъртно не могат да му вземат главата, вътрешният министър може да бъде отстранен с дружеската помощ на мафията. Нейното пролетно настъпление в организирания градски терор явно е с тази цел. Елегантно облечените господа с черни очила нямат нужда от толкова приказлив и експониран министър. Нужен им е човек, който също да симулира дейност, но с по-малък афинитет към прожекторите и каламбурите. И който да още веднъж да избудалка Европа, че у нас мафия и правителство си говорят само по служебни въпроси.