Асошиейтед прес В Афганистан НАТО се бори срещу „Ал Кайда“ и талибаните. В отскоро независимото Косово се изправя срещу протестиращите сърби, въоръжени със запалителни бомби и гранати. Освен това, макар и не на преден план, помага да се намали насилието в Ирак и да се открият заподозрени военнопрестъпници в Босна. НАТО, както твърди нейният генерален секретар, няма амбиции да се превръща в "световен полицай". Но роденият в Студената война военен съюз продължава да се разраства и да се изправя пред нови предизвикателства. На срещата на върха в Букурещ американският президент Джордж Буш и държавните и правителствени ръководители на останалите 25 страни в НАТО ще обсъждат как да мобилизират повече войници, така че да наклонят везните в своя полза в Афганистан. Освен това ще обсъждат дали Алиансът трябва да се разрасне и да възприеме по-твърда позиция с цената на отчуждаването на Русия. Съюзите винаги завършват с развод Настъплението на глобалния тероризъм може да стане причина за разпадането на НАТО, смята Стенли Коубър, изследовател от Института „Като“. "По време на Студената война, когато се противопоставяхме на руснаците, те отстъпваха. Днес враговете ни се страхуват от нас и продължават да нападат. Историята показва, че съюзите не траят вечно. Те винаги завършват с развод." Организацията на Северноатлантическия договор, която догодина ще навърши 60 г., преживява криза на средната възраст и ще обсъди дали е необходима нова визия и посока на развитие в един променен свят след Студената война, която беше първоначалното основание за съществуване на Алианса. Очаква се темата за Афганистан да засенчи всички останали на срещата. Заради нея в срещата ще участват афганистанският президент Хамид Карзай и генералният секретар на ООН Бан Ки-мун. Силите на НАТО в Афганистан възлизат на около 43 000 души, но командващите апелират за изпращане на повече войски в южната част на страната, където талибаните сеят най-много смърт и разруха. "Проблемът с Афганистан е, че темата ще обсеби срещата, както стана в Рига през 2006 г. при последния голям форум на НАТО“, смята Джулиан Смит, директор на европейската програма на Центъра за стратегически и международни проучвания. „Афганистан в известен смисъл потиска всичко останало." Повечето боеве се водят от американските войски, които представляват една трета от контингента на НАТО, както и от канадските, британските и холандските части. Силите на Франция, Испания, Германия, Италия и Турция са разположени в по-спокойните райони на страната. Много европейци считат, че борбата в Афганистан "не е тяхната битка", казва Стивън Лараби, висш експерт по сигурността в мозъчния тръст РАНД Корпорейшън. "По време на Студената война имахме консенсус по въпроса кой е нашият враг. Сега нямаме общ враг, имаме много различни заплахи и предизвикателства." На някои от новите членки на НАТО им е трудно дори да предислоцират войниците и хеликоптерите си. "Имаме сериозен проблем с боеспособността. Изглежда доста куцаме, смята Джулиан Смит. Това не е военният съюз, който много от нас си представяха в края на Студената война."