Райко Байчев Датският философ Сьорен Киркегор твърди: „Ако се ожениш, ще съжаляваш. Ако не се ожениш, пак ще съжаляваш“. Новият Семеен кодекс въвежда олекотен вариант на брак и ни спасява точно от този философски песимизъм. Фактическото съжителство не предвижда шумни празненства, ритуали, букети, Менделсон, сватбени питка, сватбена торта, шампанско и сълзи. То става само с благословията на общината и нищо повече. Законът, който кабинетът прие в сряда, реши един сериозен проблем, който се наблюдава в последните години – узаконяването на връзките на семейни начала. С въвеждането на фактическото съпружеско съжителство Министерският съвет зачеркна една печална статистика. Тя гласи, че 50,2 % от децата в България са извънбрачни. За сравнение – в на 90-те години едва 12% от децата са се раждали извънбрачно. Високият процент се дължи на факта, че повечето от децата се раждат от двойки, които живеят заедно, без да са сключили брак. От тези 50,2% извънбрачни деца, само за 10% от тях няма данни кой е бащата. Т.е 40,2% си имат бащи. И следователно законът трябва да се промени. Според социолозите явлението свободно съжителство става възможно и се разраства в „условия на демократични промени, които разкрепостяват брачните отношения“. Новият закон регламентира именно живота на семейни начала, което представлява нещо като олекотен вариант на граждански брак. За да живее в условието на „фактическото съпружеско съжителство“ двойката, която живее на семейни начала, просто подава заявление в общината. Последствието е, че децата вече не са извънбрачни, а си имат законни родители. Напълно разумно, като се имат предвид данните на НСИ, които бяха представени вчера за 2007 г. Тенденцията е за намаляване на браковете. През миналата година са регистрирани около 29 650 брака, което е с 3 000 по-малко в сравнение с 2002 г., например. Затова пък броят на регистрираните бракоразводи е 16 347 или с 1500 повече от 2006 г. Подобно решение на въпроса със свободното съжителство обаче не се посреща радушно от всички. От асоциация „Общество и ценности“ например, очакват бум на разводите и хаос в семейните отношения. Членовете на асоциацията са твърдо против новия Семеен кодекс. Оттам заплашиха, че ще внесат протестна петиция срещу новия кодекс в Министерския съвет. Причината: фактическите съжителства правят закона безсмислен, а разводът става за секунди. Тази реакция не е изненада, даже напротив – в реда на нещата е. „Общество и ценности“ принадлежат към тези 8,3% българи, които смятат за абсолютно недопустимо съжителството без брак. Но ако техните прогнози се окажат верни, то навярно у нас няма да остане читаво семейство. Подобни песимистични предупреждения обаче не се връзват с нагласите в обществото. То, макар да гледа благосклонно на фактическото съпружеско съжителство, цени семейството. МВМД излезе с данни, че в скалата от 1 до 6 българите дават на семейството оценка 5,52. А на съпружеската вярност – 4,93. Това говори, че приказките за преждевременната кончина на „най-малката единица на обществото“ са твърде прибързани. Имуществото остава индивидуално, дели се отговорността към детето. „Моето си е мое, детето е общо“, приблизително така звучи новата норма, която урежда имуществените отношения. Спомням си за мои познати с разведени родители, които разказваха потресаващи истории за подялба на имущество. Как се дели хладилник, печка и пр. С новите промени, ако двойката реши, може да сключи частен договор между две лица, с който да уреди кой какви финансови задължения има към общия си живот. Паричните влогове са вече лични и не принадлежат на двамата. Вероятно освен „Общество и ценности“ и други хора ще скочат срещу нововъведенията и ще се застъпят за т.нар „институция на брака“. Но все пак, ако вярваме на социолозите, те са едва 8,3%. Новият законопроект, приет от Министерския съвет, се опитва да улесни още едни взаимоотношения. Това са взаимоотношенията между Изгубените деца на България и родителите, от които се очаква да ги намерят. „Ако в срок от шест месеца родителят без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването в дом на детето си или промяна на мярката, ще е възможно детето да бъде осиновено без съгласието на родителя“, гласи новият регламент. Целта е да бъде ускорено извеждането на децата от домовете, за да могат те да бъдат отглеждани от роднини, близки, или приемно семейство. По официални данни става дума за 8 000 българчета, неофициалните обаче сочат, че се касае за поне 20 хиляди деца. По неизвестни причини законът досега не им помагаше да си намерят дом. Даже напротив – пречеше им. В домовете освен мизерните условия, оскъдните грижи, слабата храна, многото болести, кражби, наркомании, проституция и убийства напоследък, е характерно и още нещо: абсолютното разминаване между закона и неговото спазване, както и внушителна доза лицемерие. Когато гръмна скандалът с филма „Баклава“, например от Министерството на труда и социалната политика обявиха, че филмът бил опасен за децата и можел да им нанесе психически смущения. Същото министерство обаче отпускаше точно по 10 стотинки на ден за децата до 14, и 20 стотинки на ден за децата до 18. 3 или 6 лева на месец няма как да не доведат до това, което филмът „Баклава“ засне – проституция, наркотици, секс между малолетни и куп тъжни роли от тъмно осветената сцена на родния ъндърграунд. В този смисъл новият закон е навременен, защото дава някакъв шанс на сираците да се измъкнат от „баклавата“ в домовете. А на родителите, които не желаят да сключват граждански брак, но искат да узаконят децата си.