България отчита трицифрен ръст във вноса на лаптопи, като за последното тримесечие на м.г. броят им е по-голям от този за цялата 2006 г., съобщиха от CBN. Основната причина за този своеобразен нашенски бум обаче не е повишен жизнен стандарт, по правило свързан с ползването на машинките като необходимост, не като екстра. Няма и данни за осезаемо „опаричване“ на българина. Виновник за оживената търговия е слабият долар и натрапващата се лаптопова мода. Нищо, че страната ни крета на опашката в ЕС по ползването на интернет с мижавите 19% от домакинствата по данни на Евростат. И тук е комичният момент. Че все още не знаем как да се възползваме от високата технология, та да дръпнем напред. Ако допреди 10 години лаптопът беше символ на престиж и социално положение, днес всеки втори „бригадир“ разнася по едно мобилно устройство под мишница. В някои университети в Европа пък има изисквания задължително да се носи лаптоп по време на лекции. У нас, ако боравиш в залата с въпросния ноутбук или отвориш портативен компютър, ще те сметнат за надувка. Да не говорим, че някои преподаватели дори не знаят как се работи с туй чудо. Иначе няма лошо и българинът да се впише в общата схема на модерните общества. Но сегашната треска много прилича на оная любов по вещоманията, с която се прославиха първите баровци у нас при навлизането на джиесема. Купуваха на килограм, а не правеха разликата между него и обикновения телефон.