Нора Стоичкова „МВР се самопочиства от корупция. Не виждам друга институция, която да го прави така усърдно.” Така главният секретар на най-скандалното министерство в държавата – главен комисар Валентин Петров, коментира невижданите до момента трусове, които от седмица люлеят силовото ведомство. Генерал Петров е усмихнат и уверен, когато прави своите политически коментари в нарушение на Закона за МВР. Той е усмихнат и уверен, когато завежда своите дела за клевета срещу о.р. генерали Атанас Атанасов и Вальо Танов. И никога не показва раздразнение. Поведение, което само много големи наивници биха определили като безгрижно. Защото видите ли, главният секретар нямало от какво да се притеснява, тъй като е „чист” и трусовете в МВР нямало да го досегнат. Усмихнатият генерал, който стои дружелюбно в кадър обаче, изобщо не е такъв наивник, за какъвто ни се препоръчва. Нищо вярно няма в твърдението, че разбира само от зеленото и червеното копче на телефона си. Защото самият той казва за себе си, че е профи. Всяко профи винаги е добре оборудвано и информирано, особено за „вражески сгледи”. Работата на журналистите е да се срещат с хора и острата реакция на ръководството на МВР срещу седянката в „Кристал палас“ говори много за това точно как „МВР се чисти от корупцията”. Чрез интриги и с груби закононарушения Сякаш са недосегаеми. Само за последните няколко дни ръководството на МВР извърши серия нарушения на закона за МВР, за СРС, НК, НПК, както и две-три вътрешни инструкции на силовото ведомство. Нещо, за което във всяка друга държава в Европа ще им скъсат панделките. Преди още да са разбрали от съда, кой крив и кой прав. По закон целият този процес, започнал от скандалите с оставката на ген. Илиев заради паспорта на Куйович и завършил с кадрото от „Кристал палас“ и ареста на бившия главен секретар, трябваше да протече по съвсем друг сценарий. Стига мотивите за това да бяха поне отчасти свързани с противодействието на престъпността и корупцията. А те се оказаха от съвсем друго естество. От лично естество, моля ви се. Целият скандал започва невинно преди няколко месеца, когато при една рутинна проверка из РДВР-тата по страната тогавашният главен секретар ген. Илиев бива помолен за съдействие по случая „Куйович“. От онзи разградски топ полицай, който в два дни веднъж упрекна ръководството на МВР в покровителство на наркоканали и хвърли оставка в кадър, а на другия ден – се отрече от думите си, прибра си оставката и потъна в небитието. Защо обаче Илиев му се е вързал на молбите и е разписал за паспорта на Куйович, нашите източници само могат да гадаят. Предполага се, че Илиев не е разпознал капана тъй като чистосърдечно е искал да помогне на вайкащия се разградски полицай да си свърши работата по пресичане на наркоканалите, свързани с Куйович. Тук възниква друг въпрос – защо МВР така бързо се освободи от него. И му даде възможност да контраатакува министъра и главния секретар с удара срещу зам.-директора на ГДБОП Иван Иванов-Рилски. Защото, твърди се по медиите, че не само СРС-тата са направени с активното участие на Илиев, но и изнасянето на оперативната разработка по страниците на вестниците е негова работа. Министър Петков твърди, че не е бил информиран. Но главният му секретар е бил със сигурност, защото запознати говорят, че отдавна е кроил шапка на Илиев. И случаят „Куйович“ му е дошъл като манна небесна да го разкара от пътя си. Именно затова ген. Петров е „бързал” с опозоряването и отстраняването на Илиев, което вчера завърши и с арест, твърдят запознати. Сега, иначе усмихнатият генерал е хванал на мушка „враговете си” – Коритаров, Атанасов и Танов. Но пак нещо бърза и не доизпипва реакциите си. Защото сборището на тъй известни хора по едно и също време воглаве с оперативното наблюдение в столичиния „Кристал палас“ е всичко друго, но не и случайно явление. 4 часа преди ген. Илия Илиев да бъде задържан и 21 часа преди да бъде изслушан пред парламентарната комисия. Първият въпрос е по-скоро защо са хванати в кадър, а не от кого. Защото с телефон може да снима и сервитьорът. Както правилно отбеляза ген. Атанасов: „Очевидно някой от нас е подслушан, за да дойдат да ни снимат“. Очевидно е също така, че някой голям от МВР ги е взел на мушка. Защото без подпис на голям началник никой мобилен оператор, уважаващ себе си, не би подал информация за разговорите. Вторият въпрос е: кой е разрешил СРС за телефоните на тези хора и най-вече, кой е разрешил да се закачи телефонът на журналист. Защото когато хората говорят за „ченгеджийски номера”, точно това имат предвид – да ти „закачат” телефона, без да има заведена надлежно оперативна разработка срещу теб и във връзка с конкретно закононарушение. Третият въпрос е защо, след като тъй усилено се бори с корупцията в собствените си редици, ръководството на МВР допусна оперативната разработка за полицейската далавера за 1 милиард да бъде огласена отвън. Което не просто говори за тоталното им професионално безсилие, а просто блокира съдебния процес. „Ние ги хващаме, те ги пускат” Личният чар на автора на тази крилата фраза Бойко Борисов преди години фатално промени общественото мнение, което си мислеше, че грешката да няма осъден голям престъпник е извън полицията. Всъщност, тъкмо полицейското дознание осигуряваше тази конкретна възможност, всеки път, когато стане въпрос за някой крупен аферист, политик или държавник. Защото в последните 10 години няма голям случай, който полицейските началници да не са избамкали предсрочно в медиите, за да ги снимат с камери и в цял ръст. Защото са чисто политически назначения и по този подсъден начин осигуряваха политически дивиденти – на себе си и на своите покровители. Грубо погазвайки НПК, според който ако в досъдебната фаза се допусне разгласяване на уличаващите доказателства без разрешението от прокурор, то те няма да имат никаква сила пред съда. Чл. 198 от НПК 1/ Материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора 2/ Когато е необходимо... органът на досъдебното производство предупреждава срещу подпис лицата, които присъстват при извършването на действията по разследването, че не могат да разгласяват без разрешение материалите по делото. В противен случай носят отговорност по чл. 360 от НК. Ето как виновниците за тази крупна полицейска афера за 1 милиард ще останат ненаказани. Както всички крупни далавераджии отърваваха кожата досега. Поради груби и често пъти нарочни полицейски грешки. Последният ни въпрос е директно към премиера Станишев: още какво закононарушение се очаква да извърши ръководството на МВР, та да се намеси и да сложи ред. Покана от американското посолство ли чака, за да ограничи възможностите на МВР да прави чадър не само на алкохола, на кокаина и хероина, но и на синтетичната дрога например. Благодарение на което град Дупница стана първият частен град в България. Собственост на двама по думите на другаря Петков – „оперативно интересни” и на всичко отгоре - бивши барети. Които, ако не бяха чадърите на серия продажни ръководители в МВР, досега вече да са изтъркали затворническите нарове. Но те вече толкова големи и тежки станаха, че могат да си привикат цял един министър да им седи диван чапраз. Изобщо не са интересни остроумните и нагли обяснения за тези визити на другаря Петков. Всяко негово публично появяване вече е гаф и стрес за редовите полицаи, които направо спряха работа. Златен момент, когато през територията на България могат да бъдат трафикирани цели влакови композиции с наркотици, проститутки и оръжие. Посред бял ден и без да бъдат забелязани. А някои политически централи да инкасират междувременно... Кой на кого е шеф в държавата, вече е ясно и напълно безинтересно. Сега обаче на ход е Станишев. Той е този, който може да сложи генералите на мястото им, да умири МВР-то и да създаде условия съдът да си свърши работата. За да ни умие очите Европа. И евентуално да спаси за българския бизнес възможността да използва 7-те милиарда по структурните и кохезионните фондове. Със сигурност може да се твърди, че няма да има излезли сухи от този позорен скандал, който наистина излезе извън контрол. Инак си отиват всички от по-първите редове на трибуните. Предсрочно.