Иглика Горанова У нас стана правило: зададе ли се избор на управителен съвет на сдружението на общините, партийните централи да се оживят. Изработват схеми кой с кого да се съюзи и кого да надиграе. И винаги го правят в името на това да се обявят за победители на местния вот. Резултатът от тази надпревара е покъртителен - скандали и компрометиране на идеята за силна местна власт. През 1999 г. сините кметове напуснаха НСОРБ, защото БСП не допусна нито един техен представител в управителния съвет, но после се върнаха. През 2004 г. пак напуснаха в знак на протест срещу малкото си представителство, но пак се върнаха. Тези дни се разбунтува и ГЕРБ. Столичният кмет Бойко Борисов обяви, че ще обжалва процедурата по избор на председател на Националното сдружение на общините. Причините: нарушение на процедурите при избор на Управителен съвет (УС). Прав ли е Борисов да бойкотира парламента на кметовете? Погазен е принципът на честната игра Както и да се погледне, процедурните нарушения по време на избор са грешка. Те хвърлят съмнение върху честната игра между ГЕРБ и БСП на третия тур на местния вот (какъвто е изборът на УС на НСОРБ). Вероятно кметът на Смолян Дора Янкова щеше да е по-доволна да спечели битката за поста, като изложи идеите си за развитието на парламента на кметовете в състезание с кандидата на ГЕРБ. А пък Бойко Борисов нямаше да има аргументи да атакува избора и в съда. Извън съдебните спорове, този конфликт постави на масата и един забравен вече от сдружението въпрос. А именно: кой има право на повече гласове. Дали кметовете на големите градове, или всички трябва да са равни, както досега. Принципът на търговското дружество Бойко Борисов обяви, че ще иска промяна на устава, защото не е доволен, че в сдружението всички имат право на равен глас. „Не може Столична община да е внесла членски внос от 130 хил. лв. на база население, а кмет, който е внесъл 20 лв., да ми отнема думата“, обясни Борисов. Идеята този, който внася повече пари в сдружението, да има повече права, оприличава обаче НСОРБ на търговско дружество. Внася Бойко Борисов 130 хил. лв. членски внос и казва „млък“ на Людмил Веселинов от Попово, който е внесъл 20 лв. в общата каса, и се опитва да го бламира. Изглежда логично, само че не е демократично. Дебатът за представителството и за това дали кметовете на големите градове имат повече права от кметовете на малките градове се състоя още през 1995 г., когато се създаваше сдружението на кметовете. Нека припомним, че тогава то се роди с активната помощ на американското правителство чрез неговата Агенция за международно развитие. САЩ наляха пари и човешки ресурс в проекта за силна кметска неправителствена структура, която да упражнява натиск над властта в полза на децентрализацията. Факт, че „пионерите“ на сдружението бяха сините кметове, а част от червените тогава предпочитаха да си членуват в своята Асоциация на българските градове. Още на това събрание се реши всички кметове да бъдат равно представени. Тоест, кметът на София да е равен на този от Полски Тръмбеш. Но не се реши друг въпрос - как да се изолират партиите от местната власт. Което пък непрекъснато ражда конфликти. Хроника на бунтовете Драмата кой да оглави българските общини се разигра и през 1999 г. Тогава БСП направи фронт срещу СДС и не пусна нито един син представител да влезе в УС на НСОРБ. Плевенският кмет Найден Зеленогорски се разбунтува, напусна заедно със 100-те градоначалници на СДС сдружението и обяви, че схемата, по която се избират членовете на УС, е дискриминационна. Сините обявиха, че ще правят своя асоциация по подобие на ЕНП, която има утвърден Съюз за европейско общинско и регионално обединение. През 2004 г. сдружението не успя да си избере УС от първи път, пак заради партийни битки. Няколко дни преди гласуването НДСВ, ДПС и БСП се съюзиха срещу СДС и раздадоха списъци на своите представители в залата за кого да гласуват. Така БСП завзе 9 кресла, в това число трима независими кметове, подкрепени от тях, ДПС - 4, НДСВ -2, ССД - 1, СДС -3. Без свое представителство останаха кметовете, издигнати от други коалиции, като Йордан Лечков например. Резултатът е, че представителите на сините - Веселин Златев, кмет на Шумен, Емил Дичев - на Белослав, и Емил Кабаиванов - на Карлово, си подадоха оставките, а СДС поиска насрочване на ново отчетно-изборно събрание. БСП пък взе решение да няма такова. През 2008 г. НСОРБ отново е изправено пред дилема. Този път е дали да влезе в съда, или да си промени устава. И двата хода не са печеливши. Битката е за пари и влияние Защо партиите се месят? Отговорът е прост. Сдружението е най-влиятелната неправителствена структура. Дотолкова, че принуди политиците да променят конституцията в частта й за местните данъци и такси. Участва в разработването на оперативни програми и желан партньор за всички големи проекти с европейски пари. Зад гърба на тази структура са САЩ и Европа. САЩ с финансовата помощ на Американската агенция за международно развитие и Европа, която прие българските кметове в Конгреса на местните и регионални власти. Ако партиите все пак имат инстинкт за самосъхранение, е добре да се съобразят с авторитета на сдружението и да оставят кметовете да се разберат помежду си. След като спечелят изборите, те обикновено забравят от коя партия са, защото проблемите на хората са едни и същи.