Трябва спешно да се оборудва контингентът ни в Косово
Признаването на новата държава Косово от България е факт. Факт е, че отношенията със Сърбия ще преминат през една изострена обстановка. У нас широко се коментира признаването на Косово и, разбира се, двете крайности - по нашенски.
Ген. Васил Василев
Признаването на новата държава Косово от България е факт. Факт е, че отношенията със Сърбия ще преминат през една изострена обстановка. У нас широко се коментира признаването на Косово и, разбира се, двете крайности - по нашенски.
Факт е, че сръбските националисти атакуваха чужди посолства на страни, признали независимо Косово. От дни и нашето посолство е цел на националистите от западната ни съседка. Поставени са на риск животът и здравето на нашите служители от посолството. И ако това се случи, цялата отговорност ще бъде на сръбското правителство.
Но аз бих искал да отворя темата за други българи, които сега са в Косово. Това е българският полицейски контингент. Когато преди години ги заведох там, бяха сто души по решение на ООН, сега са по-малко.
Но те са в рамките на война.
Избухналите междуособици в Косовска Митровица между сърби и албанци взеха жертви от международните умиротворителни сили. Войници и полицаи, много, много по-добре технически оборудвани с лични предпазни средства и въоръжения.
Българските полицаи не са сред най-добре оборудваните. Сега, когато тези наши сънародници, носещи българския флаг на ръкавите си, са в условия на реални бойни действия с неизвестна продължителност, те трябва спешно да се подпомогнат с най-модерна техника за лична защита. Колко ще струва това за авторитета на България. Нищо.
Спешно трябва да се оборудва полицейският контингент. Да се оборудва и превъоръжи. Така ще се повдигне авторитетът на страната, ще се повдигне самочувствието на полицаите от Косово, ще им гарантира, че държавата мисли и се грижи за тях.
Сега е време ръководството на полицията да направи бърз психологичен подбор сред полицейския контингент. Пригодни ли са всички за новата обстановка на бойни действия. В състояние ли са да носят полицейската си служба при тези силни междуособици, придружени с активни противоборства, с използването на сила и с резултат убити и ранени хора, разрушени и опожарени домове.
Ако се окаже, че има психически негодни служители за работа в тези условия, те незабавно трябва да бъдат върнати в страната, докато са психически здрави и все още живи.
Не се ли проведат тези мерки, ще дадем жертви, но те ще тежат на нечия съвест. Тогава пак ще заговорим за отговорност. А всичко това може да се предотврати, ако се вземат необходимите мерки. Ако има месечна ротация за почивка, сериозна техническа подкрепа. Ресурсът не е проблем за една държава да издържа своя малоброен полицейски контингент. Това е въпрос на държавническа отговорност и задължение.
Нека на тези хора, отишли доброволно на полицейска мисия, да не се гледа като на печалбари, а като на българи, тръгнали да реализират едно решение на авторитетна международна организация - ООН.
Решение, което България е приела и го е въвела в изпълнение. Въвела го е в изпълнение чрез тези полицейски доброволци. Затова не трябва да има разлика с военния контингент в Афганистан и Ирак. Всички са граждани на страната България – равноправен член на Обединена Европа и НАТО.
Бел. ред. Авторът е бивш началник на Националната полиция.