Признаваме Косово и Сърбия ни налага ембарго. Освен на България – и на Хърватия, и изобщо на всеки съсед, казал „да” на най-младата държава в света. Отделен въпрос е колко щяха да бъдат загубите за бизнеса ни, ако нашето признание беше във вторите 50 страни, утвърдили появата на Косово. Но на Балканите първо псуват, после мислят... Добрата новина е, че „ерата Милошевич” свърши и че бизнесът винаги намира начин – все пак счетоводният баланс е над национализма и санкциите. Примери достатъчно – и при предишното югоембарго, и при наложеното на режима на Саддам... Вярно, че Сърбия лежи на пътя на българските ТИР-ове, автобуси и автомобили към ЕС и особено Италия. Заобикалянето й ще коства доста средства, но е възможно. А Белград ще остане в изолация. Лошата новина е, че на Балканите - и в ХХІ век, миналото е по-силно от реалността и разума. Иначе досега Македония щеше да си има постоянно, а не „временно” име, паметната плоча на Мара Бунова в Скопие нямаше да бъде чупена и цапана с катран, а признаването на арменския геноцид от община Бургас – да обтяга нервите на съседите в Турция.