Тим Джуда, Би Би Си В кафенетата на Косово се води интересен дебат. Проблемът са шестте звезди във флага на новата държава. По принцип те би трябвало да символизират шестте етнически групи в републиката. Някои обаче подозират, че те реално представляват шестте региона с албанско население, с които крайните националисти искат да внушат идеята за Велика Албания. Тези шест региона са: Косово, Албания, западните части на Македония, част от Черна гора, долината Прешево в Южна Сърбия и част от Северна Гърция. Предвид всичко това въпросът, който естествено изниква, е: дали независимостта на Косово сложи край на разпадането на бивша Югославия, или процесът още не е приключил? Етнически микс В този ред на мисли да видим няколко региона. Преди всичко са териториите в Косово със сръбско население, особено на север, които де факто вече са част от Сърбия и в които живеят повече от 40 000 сърби. Някои косовски албанци всъщност не биха имали нищо против, ако Северно Косово бъде отстъпено на Сърбия, но само при условие, че в замяна Сърбия отстъпи територии в южната си част, включително долината Прешево, в която живеят 60 000 етнически албанци. Сърбия винаги е отхвърляла тази идея, отчасти защото там е разположена главна свръзка на магистрала север-юг и жп линиите. Много по-важна територия с етническо албанско население е тази в западната част на БЮР Македония, парче земя, което граничи с Албания, Косово и Сърбия. Четвърт от двумилионното население на Македония са етнически албанци, които са тясно свързани с Косово. На североизток от Косово е Санджак – територия, поделена между Сърбия и Черна гора, в която има значителен брой славянски мюсюлмани, традиционно обвързани със съседна Босна. В сръбската част на Санджак мюсюлманите са мнозинство, макар и с малък брой, но в черногорската са малцинство. Разпадането прекратено? Самата Босна има две съставни части: сръбската част, наричана Република Сръбска , и босненска част с мюсюлманско население, наречена Федерация Босна и Херцеговина. Сръбските лидери в Босна често са казвали, че ако Косово обяви независимост, ще потърсят правото си да се отцепят. В границите на самата Сърбия единственото друго значими малцинства – освен ромите, които са твърде разпръснати – са етническите унгарци, които живеят във Войводина на север и понякога повдигат въпроса за автономност на териториите им. Те са около 290 000 на брой, но като цяло населението във Войводина, която в известна степен се води автономия, е сръбско, така че е много малко вероятно, както някои вещаеха, някога да предяви искания за независимост. В действителност противно на очакванията за най-лошото е вероятно поне в близко бъдеще процесът на разпадане да бъде прекратен. Самата Сърбия може да изпадне в период на изолация, тъй като аспирациите й за интегриране с Европа за момента са блокирани. Така че лидерите на Република Сръбска – които с удоволствие винаги изтъкват случая с Косово като аргумент в усилията им за централизиране на Босна, вероятно няма да предприемат нищо друго. Те трябва да си правят сметката, че благоденствието на гласоподавателите им – онези, които са ги издигнали – е в по-голяма степен гарантирано в границите на Босна, отколкото като част от една изолирана Сърбия, в която те вече не биха били лидери. По същата логика етническите лидери в Македония са се отдали на собствената си държава, убедени, че е в интерес на народа й възможно най-бързо да се присъединят към ЕС, а и не биха рискували възникването на нови конфликти на Балканите само за да бъдат прикрепени към Косово. Освен това голям брой етнически албанци живеят във и около столицата Скопие, а идеята за разделяне на града неизменно провокира ужасяващите спомени за обсадата на босненската столица Сараево между 1992 и 1995 г. Никога не казвай никога Междувременно в долината Прешево, която етническите албанци наричат „Източно Косово“, хората изглежда са се примирили, че са граждани на Сърбия независимо дали това им харесва, или не. Голям брой от тях обаче са сигурни, че ако Косово действително се раздели на сръбска и албанска част заради севера, то тогава за тях би било немислимо да останат в Сърбия. Колкото до останалите райони – Санджак и териториите на Войводина с унгарско население – няма никакъв шанс статутът им да бъде променен, ако разбира се балканските граници не бъдат преначертани, нещо, което (почти) никой не иска. Според много сърби независимостта на Косово означава, че границите така или иначе вече са преначертани, тъй като Косово технически беше част от Сърбия. Косово обаче е признато с границите, които имаше не само като сръбска провинция, но също така и като самостоятелна единица в територията на бивша Югославия. Косовските албанци твърдят, че на тях не им е било дадено правото да се отцепят като република, каквото е признато на Хърватия и на Словения само защото когато е била създавана конституцията на Югославия през 1974г., Косово не е било територия, за която някой е можел да си представи, че ще иска да се отцепи. Ето защо в политиката никога не трябва да се казва никога. Само защото нещо е немислимо или нежелано, не означава, че няма да се случи.