Стоян Кирчев Не знам дали народът ни е случил на управници, но те при всички положения трябва да са доволни, че са случили с народ. Защото ако на наше място бяха французи, те със сигурност щяха да поискат да прекарат през гилотината повечето от тях. Защо ли? Всъщност какво представляваше Великата френска революция? Щурмът на Бастилията и разделянето на някои кралски особи с коронованите им глави бяха породени от вродения инстинкт на франсетата да не приемат двойните стандарти. Да не ядат пасти, когато нямат хляб. И когато някой от техните изнасили прислужницата си, съдът да не го потупва по рамото, само защото баща му бил маркиз. Дуализмът като далавера Ако погледнем днешните си управници, трудно ще ни убегне фактът, че са си изградили каста, барикадирана зад двойния аршин. Те ни наложиха държавата с две лица. Едното за пред Европа, медиите и света, а другото – за вътрешна употреба по балканско подразбиране. Вярно е, че дуализмът винаги е бил с дълбоки корени в душата българска. Още от средновековието най-гонените и горени на клада безбожници са били именно нашите еретици, които са вярвали в еднаквата мощ на Всевишния и на Лукавия в управлението на земните дела. Но шизофреничното раздвоение на нашата управляваща класа едва ли е продиктувано от толкова мистични тежнения, колкото от пладнешки прагматизъм. Достатъчно е да разгърнем вчерашния или днешния вестник и оттам ще се изсипят куп коалиционни богомили и адамити. Да вземем например правителствения уникум със зам.-министъра на външните работи Чаушев. В личната си карта той е вписан като Петър, а в регистрите на правителството и на НОИ фигурира като Феим. Клонираната самоличност на държавника му позволява да се изявява и в две битности. Едната - като държавен служител, а другата - като честен частник. Държавникът има издаден дипломатически паспорт на едното си име и с него е чист пред Сметната палата като момина сълза. А щом реши да завърти частен бизнес, вади личната си карта със същия портрет, но с псевдонима Петър, и всичко върви по друг параграф. На такъв фокус биха завидели вкупом вездесъщият Фантомас, доктор Джекил, мистър Хайд и бандата на Оушън. Инсценировката „грижа за народа“ Постановката „загрижени управници се возят с влак, за да съпреживеят страданията на народа“, също ни избоде очите тези дни. Но в края на заниманието стана ясно, че след цялото театро с тътренето по вагони и коловози на VIP персоните те яхнаха за обратния път служебните си беемвета и светкавично дофучаха по домовете. С въздишка на облекчение. Мелодрамата „управници с тревога следят съдбата на бедните сирачета“ също ни заливаше на талази, вещо оркестрирана от щатните министерски пиари. И човек наистина можеше да си каже – вярно е, политици са, но все пак и те сърца носят и сигурно ще направят нещо децата от домовете да не ги гърмят по улиците и да не летят от високите етажи. Но какво стана на практика? Тройната коалиция си изми ръцете и прехвърли горещия картоф на обезкостените общински бюджети. Ченгета и амфетамини Ами полицията, която трябва да ни пази и която уж се скъсват да я хвалят в чужбина за борбата с престъпността? Защо нито един експерт от Интерпол не потупа по рамото хората на Румен Петков за аферата „Куйович“. Наркобаронът, който дори не си беше направил труда да си изфабрикува фалшив паспорт, защото българската полиция легално и услужливо му издала такъв. И когато се разбра за висши покровителства, случаят бе загробен с еднопартийна комисия. Може би са прави шегите на таксиджиите, които се опитват да определят с какво точно се занимава МВР: „Денем дупчат талони, а вечер пускат конвейера за амфетамини! Сега вече става ясно защо в България никога няма да се произведат честни мажоритарни избори. Партийният апарат се е окопал в статуквото и никой не желае реална промяна. Защото управници с двойни имена и с раздвоена самоличност могат да се вкарат във властта единствено под прикритието на партийните листи и на котерийните съглашателства. Вече се чуват указания да ни задължат със закон да си избираме подбрани по списък лицемери. Ние толкова им свикнахме, че нищо чудно някой ден и да си ги харесаме.