Васил Калинов, депутат от БСП, председател на комисията по земеделието и горите в 40-ото Народно събрание През последните седмици народен представител повдигна остро въпроса за злоупотреби при усвояване на европейските фондове по програмата САПАРД. Последваха размени на писма, какво е писал Брюксел, каква е компетентността на българските власти, запълниха се телевизионните предавания. Завихри се закана да бъдат огласени имена на депутати и техни близки, които под една или друга форма са се облагодетелствали от тези програми. Или казано накратко - „политическа буря”. Днес – три седмици след началото, тази буря се оказа в чаша вода. Защото и на заседанието на парламентарната комисия по земеделието и горите, на което бяха изслушани министърът на земеделието и продоволствието Нихат Кабил и председателят на ДФ „Земеделие” Димитър Тадаръков, не бе изнесен нито един факт в тази посока като защита на твърденията на въпросния депутат. За пореден път високата парламентарна трибуна бе използвана да се сипят упреци и да се злорадства за сметка на България. Всички искаме да живеем в нормална държава, институциите да функционират в интерес на гражданите, но на практика със своите действия ние всекидневно показваме, че сме далеч от тази нормална държава. И нищо ново не сме научили, и нищо старо не сме забравили. Защото истинските проблеми, които трябва да бъдат поставени в обществото, са какви потенциални производства изгради България чрез програмата САПАРД. Ефективни ли са те, дадохме ли тласък на развитието на онези типични за България производства, които са наши изконни марки? Допринесохме ли земеделието ни да е по-конкурентоспособно, спомогнахме ли да се развива то в съответствие с регламентите и местните традиции? Политиците сме длъжни да отговорим на тези въпроси. Въпросът е за прилагането на общата селскостопанска политика на ЕС в България. Той не може да се свежда само до това дали имаме изградена ефективна система за администриране и контрол /ИСАК/, дали системата за единно плащане на площ може да бъде приложена. Тук е големият политически въпрос за селскостопанските производители, които получават субсидии от ЕС. Защото големите пари отиват при големите производители, които и без тях се справят. Кой е определил модела на едрото, средното и личното земеделско стопанство и производство? Защото причината е, че имаме няколко десетки селскостопански производители или бизнесмени от аграрния сектор, които са получили субсидии по стотици хиляди лева. А хиляди земеделски производители са получили дребни суми. Или по- скоро към големите проблеми, пред които е изправено българското земеделие, е и необходимостта да се решат жизненоважните въпроси, час по-скоро, които политиците като че ли не виждат. Кои са жизненоважните въпроси? Поземлените отношения и комасацията на земята. Поливното земеделие и хидромелиорациите в България. Аграрната наука и нейният принос при решаване на земеделските производства на България. На фона на така изброените проблеми изказът на тези депутати, които размахват от услужливи чиновници писма от Брюксел и го превръщат в национален скандал, по-скоро ни напомня за приказката за „лъжливото овчарче”. Колкото и анкетни комисии да изгражда парламентът, едно е ясно. Българският народ губи доверие в институциите. Като че ли няма нищо по-лошо от депутатското желание да трупат дивиденти на чужд гръб и от подетата новинарска жажда. Пред мен като народен представител стоят всичките по-горе въпроси – добре е, че не съм сам все още...