Станахме футболни глобалисти
В последния работен ден от седмицата интересът на феновете на футбола у нас за пореден път бе изместен към други ширини. И отново в посока на Запад, нищо ново.
В последния работен ден от седмицата интересът на феновете на футбола у нас за пореден път бе изместен към други ширини. И отново в посока на Запад, нищо ново.
Днес би трябвало да се очаква страхотен сблъсък между „Левски“ и „Литекс“, при това само дни след като ловчанлии детронираха „сините“ в двубоя за Купата. Но наистина ли този мач е така очакван от любителите на „Царя“, или някои се опитват да ни убедят, че е така. Реално погледнато излиза второто.
А и който е гледал срещата в Ловеч е видял с очите си пародийна пиеса от самозван автор и режисьор със слаба диплома. Вчера бе и жребият за Шампионската лига и турнира за купата на УЕФА и повечето фенове следяха как ще се разпределят двойките там, отколкото се вълнуваха от проблемите пред Станимир Стоилов и Миодраг Йешич. Интересният мач е „Арсенал“ - „Ливърпул“, на кого му пука вече за някакви наши отборчета. Да не говорим, че днес, когато се играе родното първенство, все повече хора си стоят вкъщи или по кафенетата да гледат чужбинските мачове. Отдавна вече е ясно, че нашите тимове не могат дори да стоят под сянката не на грандове като „Манчестър Юнайтед“ или „Реал“ (Мадрид), но и на средняшките тимове в местните шампионати.
За съжаление на българите, които се интересуват от най-популярната игра, им остана да помпат самочувствие единствено с изявите на шепата играчи, които са в чужбина. Като Бербатов, Мартин Петров или Валери Божинов. Но те отдавна са забравили уредените мачове, слабите рефери и апатията, с която у нас колегите им се отнасят към професията и публиката. А феновете на българския футбол все повече се стопяват, апропо. Няма да стигнат и за едва антиглобалистическа масовка даже.