Станка Динева На политическо йо-йо се превърна министърът на транспорта Петър Мутафчиев след трагедията с влака София - Кардам. За три работни дни пет пъти смени мнението си за съдбата на шефа на БДЖ Олег Петков. Точно преди парламентарния контрол в петък миналата седмица заяви, че ще махне Петков от поста, за да не пречи на разследването. После рече, че няма да го направи под натиска на популизма, а първо ще пита шефа на транспортната комисия в парламента Камен Костадинов. Има-няма половин час по-късно каза, че уволнението на Петков вече не зависи от Костадинов, а от друг един Камен – Ситнилски – зам.-главен прокурор. Затишието в понеделник бе като пред буря. Тя се разрази във вторник на принципа: няма човек – няма проблем. Транспортният министър уволни Олег Петков не защото той има пряка вина за пожара, а защото някой трябваше да изгърми като бушон в името на социалния мир. Нередности в БДЖ наистина има и те се виждат с невъоръжено око. Пътниците се сблъскват с тях всеки ден. Те са новост само за Мутафчиев. Може би Петков наистина си заслужава уволнението. То обаче нямаше да се случи, ако не беше трагичният инцидент с влака София - Кардам. Истината е, че шефът на БДЖ си тръгва, за да не „падне“ министерската глава. Междувременно, докато размишляваше дали да уволни Олег Петков, Мутафчиев въведе нови правила за пътуване по родната железница, които много напомнят на условията за посещение при затворник на строг режим. Забранява се всичко – от пушенето до превозването на разни товари. Че за какво му е на българина да пътува с БДЖ, щом не може да запали цигара и да пренесе каквото иска? Ако хване автобуса, ще натъпче багажника му с пакети. Това е най-бързият начин железниците да стигнат до фалит. Докато се лута кому да угоди, министър Мутафчиев не съобрази, че хората вече са измислили начин. Достатъчно е да се проучи и приложи. Освен, че ще спести неизвестен брой трупове в подопечните му железници, може да изкара и някой лев. Предлагаме две безплатни идеи на транспортния министър, които изискват далеч по-малка инвестиции от тоталната подмяна на старите влакове. Първата е да разпореди на чиновниците си да разработят схемата, която се ползва по всички цивилизовани летища. Един пътник да може да пътува с две чанти – колкото са ръцете му. Всичко останало да се предава в товарни вагони. След това да задейства въведената от него забрана за транспортиране заедно с живи хора на всички видове лесно запалими и избухливи вещества. Те също трябва да се предават на багаж. Като се има предвид платежоспособността на българина, разумно е без пари с пътникът да пътува багаж до 50 кг. За всичко останало да се плаща като свръхбагаж. Цените не бива да са кожодерски, защото БДЖ изпълнява и социални функции. В този случай трябва да се прилага принципът, който важи за държавните и общинските услуги – в цената да се включва разходът за материали и труд. Възможно е да се приложи и правилото за лимитирана печалба. Идеята е със събраните средства да връща кредитът за закупуването на кантари и ленти за багажа, както е на летищата. Ето и втората идея. Тъй като на дружеството му се носи славата, че е едно чудесно място за нерегламентирано забогатяване на бедни транспортни чиновници, предлагаме всички договори на фирмата да станат публично известни, за да се разсеят зловредните слухове. Компания, която не желае да се разгласява колко пари взема, да не получава обществени поръчки от жп-превозвача. Очакванията ни са, че след този акт на добра воля от страна на министъра, ще останат пари и за нови влакове. Това е начин БДЖ да се спаси от фалит, а транспортният министър – от срив на рейтинга си.