Райко Байчев Борбата с корупцията у нас е като борбата с рака. Всеки ден учени измислят лекарства и всеки ден милиони хора по света умират. И все пак, с помощта на европейската медицина, директно от клиниката в Брюксел, корупционният рак у нас вероятно може да се пребори. Или поне се правят такива опити отвън. Какви обаче са опитите отвътре ? Тези дни шефове от МВР дадоха отговора на пресконференция, в която подробно разказаха за корупционните провинения на полицаи и катаджии. Обявиха, че от началото на годината са задържани между 8 и 10 корумпирани служители (каквото и да значи тази точна статистика). Разбрахме, че подкупните служители на КАТ и „Гранична полиция“ (между 8 и 10 на брой) искали рушвети от 10 до 50 лева. Към тях се присъединил и доктор, който взел 50 лева на клиент след операция. И съответно бил заловен. Човекът е на 62 години, работи във Военномедицинска академия в лицево-челюстната хирургия. Оттам обявиха, че ще го уволнят. Но успехите в борбата с рушвета не свършват дотук. Полицай на границата пропускал редовно един гражданин извън ЕС за по 10-20 евро на курс. А учителка поискала 200 лв., за да оправи двойката на тийнейджър. Била заловена и опозорена, нищо че й е за пръв път. Та, тези успехи в борбата с рушвета звучат някак скромно на фона на милионите, които се точат от европейските програми. И са обидни. Статистиката се спасява единствено от полицай, който поискал 2000 лева подкуп от възрастна софиянка, за да прикрие преписка срещу семейството й. Обикновено, когато се говори за корупцията, се използва клишето за високите и ниските етажи. И напълно в духа на клишетата може да заключим, че отдавна нас ни занимават с корупция в мазето - корупцията на прибраните в буркани двайсетолевки, скритите в консервни кутии левчета, натрупаните в бъчва за кисело зеле стотинки. Точно тогава, когато държавата се оказа с ампутирани еврокрайници, с блокирани общо 160 млн. евро пари по програмите ФАР и САПАРД, борбата с корупцията се свежда до залавянето на дребни рушвети от по между 10 и 50 лева. Това не е прах в очите. Това си е дезинформационна торба с амфетамини, скриваща истината за сръбския наркотрафикант Будимир Куйович и прословутите му паспорти, издадени от МВР. Самият Куйович впрочем (по думите на бившия шеф на ГДБОП Ваньо Танов) в направените му разпити е казал, че е давал пари на хора от високите етажи. До скандалната информация се стигна след като Танов говори пред Коритаров по Нова телевизия. Говори там, защото от управляващите в комисията „Куйович“ отказваха упорито да го изслушат. Заради това и опозицията напусна комисията. Сега в нея, след напускането и на независимия депутат Елеонора Николова, останаха само представили на управляващите. Което си е нещо като МВР да разследва МВР. Представям си как бихме звучали пред ЕК относно борбата с корупцията: заловихме доктор, поискал 50 лева след операция, полицай на границата пропускал аверче за 10-20 евро... Иначе, имахме дребни сделки в пътния фонд (дребни ли?), и незначителни проблеми с паспорта на някакъв си наркотрафикант (незначителни ли?). Всъщност важно е да се бориш и с дребната корупция. Но е важно и да продължиш по-горните етажи. А не да си само чистач в мазето, който гони плъхове с пръчка. Или пък с полицейска палка.