Иглика Горанова Добре дошли в България – страната на калпавите закони. Такъв надпис трябва да си сложи Народното събрание сред поредните скандали с гражданско-процесуалния кодекс (ГПК). Така, ако не друго, депутатите могат да привлекат туристически поток от любители на административните парадокси. Защото у нас паметниците на чиновническата глупост са стотици и непрекъснато изникват нови. Най-пресният пример е ГПК. Десет дни след като законът е влязъл в сила, е назначена правителствена работна група да го пренаписва. Каза го не друг, а шефът на Софийския градски съд (СГС) Светлин Михайлов. Причината: този закон е лоша компилация от закони на други държави. И лош препис на законите до 1947 г., които регулират гражданското съдопроизводство. Резултатът от експеримента е очакван - правораздавателен хаос, който трябва да бъде оправен. Параграф 22 Проблемът в случая е не че този закон е калпав, а че писането на закони по сбъркана матрица е правило, което властта следва прилежно. И което в крайна сметка обърква живота ни. В България норми се пишат на килограм и после се преправят. А понякога се стига по-далеч. Пишат се закони, които се внасят в парламента и още преди те да са гласувани, вече се пишат други, с които отменят вече внесените. Звучи екзотично и прилича на сюжет, достоен за перото на Джоузеф Хелър. Романът му „Параграф 22“, който изследва парадоксите на закона, със сигурност има най-сериозния фенклуб у нас – от всички българи. Парадокси Тази седмица в парламента предстои да влязат промените в Закона за регионалното развитие. Те също са лоша компилация на европейско законодателство и българско желание да се централизира държавата. Ако парламентът приеме записите на текстовете така, както ги е предложило Министерството на регионалното развитие, може да се окаже, че трябва да се закрият осем области. Защото не отговарят на критериите за население от 150 хиляди души. Освен това законът ограничава правомощията на областните управители, което е в пълно противоречие с ангажиментите ни към Европа. Още преди промените да са влезли в парламента, премиерът нареди да се направи работна група, която да мисли как да се увеличат правомощията на областните управители. Законът за Търговския регистър също се е подредил за промяна. И той се оказва „социален експеримент, резултат от гледане на много филмчета и опит за пресъздаването им на маса“, както обясни шефът на СГС. Хаос в МВР Законът за МВР също чака ред да бъде променен. Миналата година беше приет, но стана ясно, че не работи. Така беше измислен, че следователите да нямат работа, но да вземат по 2000 лв. заплата, а дознателите да са заринати от дела и да получават по 650 лв. възнаграждение. Резултатът е налице – срив в системата. В числото на калпавите закони влиза и този за етажната собственост, който беше приет на първо четене. Той също представлява лош препис на закон от 1951 г. Ако бъде приет, някои собственици на жилища може да бъда изхвърлени от апартаментите им, ако съседите им решат, че нарушават добрите нрави. В този ред на мисли не могат да се подминат и други важни закони, които пряко бъркат в джоба ни. Като ДДС например. Промените в този закон бележат абсолютен рекорд. За 18 години парламентът е приел три закона за ДДС и ги е преправял над 30 пъти. Изходът Вместо да се пишат норми на конвейер и да се води статистика на глупостта, по-добре е законите да бъдат обсъждани от доказани юристи, преди да бъдат приемани. Така ще се спестят много пари и нерви. А и властта ще спечели доверието на гражданите.