Емилия Милчева Българските управляващи са решили да си поиграят на “Монополи”. И понеже не всички имат по двама братя с пътни фирми и идват от частния бизнес като Веселин Георгиев, ще си играят на бизнес в държавните компании. Ако няма достатъчно, ще си направят още – особено след като разшириха и единствената държавна Насърчителна банка до Банка за развитие. Абсолютно безопасно е и причините за това са две. Първо, държавата не фалира, а ако дружеството зазлее, ще излезе в дълга (няколкогодишна ликвидация) и пак ще се “дои” – пример “Консолид Комерс”, уранодобивните предприятия и др. Второ, дори и държавните предприятия да позагубят някой и друг милион от лошо управление, властта не помръдва – просто чиновническият борд, който представлява интересите на “акционерите”, т.е. на всички нас, няма как да ги бутне, нито да им поиска отговорност. Практиката е доказала аксиомата на Милтън Фридман, че “когато едно предприятие фалира, то се прекратява, но когато едно държавно начинание фалира, то се разширява”. Пример: преструктурирането на българските железници. Предприятието се разтрои на “БДЖ - Пътнически превози”, “БДЖ- Товарни превози” и “БДЖ – Тягов състав (Локомотиви), но въпреки това влаковете ни се движат към Европейското железопътно пространство като теснолинейка по планински път. Сухи тренировки на държавна писта Няма лошо хора с партиен, кметски или с преподавателски професионален стаж и без мениджърски опит да потренират за бизнесмени. Стига да е в извънработното им време... Изглежда, бъдещият държавен енергиен холдинг ще е чудесна тренировъчна зала за упражнения. Преди време от “Позитано” 20 допуснаха възможността и чужд мениджмънт да управлява консолидираните активи за над 3 млрд. евро. На такова “допускане” може да повярва само някой извън България, защото на всеки вътре в тази страна е ясно, че човекът на върха на холдинга ще е с (червен) партиен билет. Или поне с партийна заверка. У нас Думата на Партията тежи повече от референция от Уорън Бъфет. Но при направата на холдинга екипът на партията е верният HR избор, защото отчетността и публичността на средствата, които влизат и излизат оттам, ще има вид на декларация вместо на счетоводен баланс. Играта на Дароу – усещане за богатство Изобщо “Монополи”-то се радва на небивал успех в държавния ни апарат. Не е изненада – Чарлз Дароу, който го измислил в тежките времена след Голямата депресия в САЩ, в крайна сметка станал милионер благодарение на парчето картон, разчертано с улиците на Атлантик сити. И в добавка - накарал милиони дребни хора да се почувстват богати, играейки на “Монополи”. В крайна сметка може един ден управляващите енергийния холдинг да се сдобият с по 0,04% дял в него – като руския президент Владимир Путин в “Газпром”. Нали и на добрите мениджъри дават бонуси – акции в компанията?! Стига да е печеливша.... В създаването на една мегадържавна компания принципно няма нищо лошо – стига преди това държавата да е наясно със стратегическите си отрасли. В Норвегия за такъв е обявен добивът на природен газ, който е държавен. В България няма дори стратегия, но цялата енергетика се напъхва в чувала на холдинга... Чудно в кой момент някой от тройната коалиция, напънат от мениджърско призвание, реши да обърне част от фискалния резерв – или по-добре от бюджетния излишък, в суверенен фонд. Примери достатъчно – Китай и страните от Персийския залив си имат такива държавни инвестиционни фондове. Какво пречи и в България, азиатският модел не е за изхвърляне. Очевидно радетелят на свободния пазар Фридман не е по сърце и душа на нашите управляващи. Май повече им допада Кейнс с възгледите си, че държавата трябва да се намесва в пазарното стопанство, за да го пази от сътресения. Само че това няма нищо общо с “Монополи”-то им.