Как длъжността областен управител стана марионетна
Тези дни парламентът гласува на първо четене промени в Закона за регионалното развитие. Спокойно може да се каже, че с тях уцели идеята за децентрализация право в сърцето.
Иглика Горанова
Тези дни парламентът гласува на първо четене промени в Закона за регионалното развитие. Спокойно може да се каже, че с тях уцели идеята за децентрализация право в сърцето.
Първата „смъртоносна“ промяна в нормативния акт ограничава правомощията на областните управители и на общините да взимат решения за развитието на регионите. Проектът предвижда териториалните дирекции в шестте планово икономически района да преминат на пряко подчинение към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Досега те бяха в структурата на областните администрации. Това означава, че политиката на региона няма да се решава от местната власт и областните управи, а единствено и само от едно ведомство. В случая това е МРРБ. То ще управлява съобразно интереса си и нека отбележим - напълно в разрез с европейското изискване за децентрализация плановете за регионално развитие. Но най-вече ще направлява парите по оперативните програми. Подозренията, че това е и скритата стратегическа цел на промените, май ще се оправдаят.
Закриват осем области
Второто съществено изменение е също толкова скандално. С него на практика се закриват 8 области. Ако промените в закона чл.5, ал.4 бъдат гласувани на второ четене, областите с население под 150 хиляди души спокойно може да хлопнат „кепенци“. Причината може и да е техническа грешка, но е факт, че в проектозакона е записано, че към областите се прилага статистическото изискване за ниво 3. Т.е. те трябва да имат население от минимум 150 хиляди души. Следствие от тази норма е, че Габрово, Видин, Перник, Разград, Силистра, Смолян, Търговище и Ямбол ще трябва да се влеят в други по-големи области. Факт е, че това ново административно деление си го правим доброволно, без Европейският съюз да има такова изискване към нас. Предстои да видим как депутатите ще гласуват – „ за“ ограничителната мярка или ще нанесат корекции.
Губернаторите с все по-малко функции, пари и хора
Преди да получат този тежък удар, областните управители понесоха и друг. Министърът на държавната администрация Николай Василев решително ги нокаутира със заповедта си да извършат съкращения. Скритият мотив на министъра е, че така най-сетне ще изпълни обещанията си да намали администрацията. Проблемът е, че го прави като слон в стъкларски магазин. Василев спусна колко бройки трябва да съкрати всяка област и губернаторите с право се разбунтуваха. За тях всяка бройка е от значение, защото областната администрация обработва хиляди преписки. А служителите, които работят там, са твърде малко за такъв обем от работа.
С право министърът бе обвинен, че вместо да прегледа структурите в държавната администрация, да определи кои от тях са дублиращите и да ги закрие, той реши да си измие ръцете по най-лесния начин, като прехвърли проблема от болната глава на здравата. Благодарение на тази политика в бюджетната сфера у нас по неофициални данни се трудят 500 хиляди души.
Освен с регионалното развитие и с министъра на държавната администрация областните управители си имат проблем и с финансите. Политика се прави с паричен ресурс, какъвто те нямат. Единствената им функция се свежда до това да разпределят заплатите, които правителството им определя. Поставен в тази унизителна позиция, българският губернатор по-скоро прилича на марионетка, отколкото на фактор в политиката.
Някак естествено е при такива правомощия и отношение от страна на държавата областните управители даже да не бъдат канени на официални посещения в техните региони. Просто ги пропускат от небрежност.
Вертикалната държава
Не е нормално да живеем в държава, в която във всяка община има по 70 структури на централната власт, коментира ситуацията депутатът от НДСВ Олимпи Кътев. Бившият областен управител на София-област допълни, че у нас всичко се централизира, защото министрите разбират властта като вид феодално владение. Колкото повече власт имат, толкова по-добре се чувстват.
На фона на тези управленски настроения приказките за децентрализация започват да изглеждат подозрително лицемерни. Очевидно на партиите им харесва да защитават идеята за местно самоуправление и за развитие на регионите само когато са в опозиция. Щом влязат в управлението обаче, тутакси я забравят. Изключение от това правило направи единствено НДСВ. Царистите стартираха финансовата децентрализация на общините, макар да не им достигнаха сили, а и политическа воля да завършат процеса.
Възможните пробиви
Рецептата за излизане от кризата е да се въведе второ ниво на местното самоуправление. И да се даде шанс на общините и областите да взимат участие в развитието на регионите си. С идеи, хора и пари. Преминаването към т.нар хоризонтален тип управление е задължително в Европа на регионите. Изпълнението на това условие обаче ние го отлагаме от 2001 г. насам. Преди повече от седем години България пое ангажимент към ЕС да децентрализира държавата.
Вместо да направят реални стъпки в тази посока, засега правителствата вървят по по-лесния път – възлагат на експерти да пишат стратегии, които после властта хвърля в коша. Така хем се отчита пред европейските партньори, че нещо прави, хем нищо не прави.
На този фон звучи обещаващо намерението на НДСВ да внесе промени в закона. С тях ще спре прекалената централизация и ще даде финансов ресурс на областните управители. В какви рамки – още не е известно. Очаква се подкрепата на опозицията.
Интересното в случая е как ще реагират другите два партньора в управлението – БСП и ДПС. Червената централа дава сигнали, че освен хора, които мислят феодално, има и други, които са склонни да приемат европейските критерии на управление. Сега е моментът те да бъдат преброени.