Пустинята в Северна Аризона понастоящем е тестова площадка за нова технология на мисията Artemis, включително луноход под налягане. Луноходът под налягане е планиран за мисията Artemis VII през 2030 г. Новият дизайн на лунохода трябва да издържи 10 години и да бъде самоподдържащ се за астронавтите. Мисията Artemis има за цел да изпрати астронавтите на Луната, но първо, те ще се нуждаят от роувър, в който да лагеруват.
НАСА си партнира с Японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA), за да тества дизайн на прототип за луноход под налягане в пустинята в Северна Аризона през октомври, всичко това е част от плана за готовност на лунохода за Артемида VII през 2030 г. Тестването беше ръководено от програмата на НАСА за изследване на технологиите в пустинята (Desert RATS), която тества технологията в Black Point Lava Flow близо до кратера SP. Изследователите се съсредоточиха върху „провеждане на операции с луноход под налягане“, ключов елемент от бъдещите мисии на Artemis.
„Пустинята в Аризона притежава много характеристики, които са аналогични на лунната среда, включително предизвикателен терен, интересна геология и минимална комуникационна инфраструктура“, казват от НАСА, „всичко от което астронавтите ще изпитат близо до Южния полюс на Луната по време на мисиите на Артемида.“
От 11 до 22 октомври три екипажа от по двама астронавти и експерт от JAXA от Япония плюс двама астронавти и инженер от НАСА – се сменяха, живеейки и работейки извън лунохода под налягане за три дни, включително провеждане на симулирани лунни разходки. Мисията имаше за цел да събере данни за дизайна на лунохода, конфигурацията на кабината, режимите на шофиране, ограниченията във времевата линия и операциите на мисията, за да подкрепи потенциални дизайнерски концепции за бъдещи роувъри под налягане.
Дизайнът изисква астронавтите да могат да живеят и работят удобно вътре в лунохода за продължителен период от време, докато периодично излизат от превозното средство, за да събират проби или да провеждат експерименти. Роувърът под налягане ще функционира като мини база, в която астронавтите да живеят, докато са далеч от постоянния лунен базов лагер, който НАСА планира да построи. Има и друг, по-малък роувър, проектиран за мисията Artemis, който НАСА нарече „лунно теренно превозно средство“, за да направи още по-лесно пътуването по повърхността на Луната, но той не е под налягане.
„Луноходите под налягане са като превозни средства за отдих“, казва НАСА, „които осигуряват безопасно настаняване на астронавтите в продължение на седмици, заедно с целия въздух, вода, храна, хигиенно оборудване и инструменти, от които се нуждаят по време на своя преход по лунната повърхност.“
Мястото в Северна Аризона служи като симулация на Луната още от тестването на Аполо през 60-те години на миналия век. Подобната на лава скална композиция и ярък пейзаж го правят перфектната тренировъчна площадка за условията, пред които ще се изправят астронавтите на Луната. За прототипа на лунния роувър под налягане дизайнерите трябваше да се научат как да затоплят помещенията и да охлаждат електрониката, като същевременно позволяват на астронавтите да живеят и работят вътре. Луноходът трябва да има самодостатъчни източници на енергия, разчитайки на слънчева енергия за презареждане на бордова батерия. При очакван живот от 10 години инженерите трябва да определят най-добрата настройка за батерии и възможности за зареждане.
Екипът създаде различни сценарии, за да провери захранването, за да „види кой от тях поставя най-трудното дизайнерско ограничение на превозното средство и след това да проектират около него“, казва Джим Фрий, асоцииран администратор за разработване на системи за изследване в НАСА. Дизайнът на прототипа включва прозоречна предна част на подобно на микробус превозно средство с шест независимо работещи колела, което позволява на превозното средство да заобикаля скали на луната или да се върти в тесни кръгове. Пилотът управлява лунохода с джойстик. Освен това има способността да се движи сам, за да бъде в крак с астронавтите, когато са излезли от лунохода, за да провеждат експерименти.
Съединените щати работят с Япония, която може да се окаже агенцията, отговорна за осигуряването на лунохода под налягане, и очакват да имат окончателен дизайн до 2023 г. След това дизайнът може да бъде изпратен на изпълнител за създаване на лунохода. Марк Рейгън, ръководител на програмата Desert RATS, казва пред PBS: „Мисля, че изграждаме отличен продукт, с който ще бъдем горди“.
