Просветва пореден лъч надежда за по-решителна стъпка в модернизацията и оптимизиране работата на държавните и общинските администрации. До месец две от 18-те министерства трябва доброволно да приложат проект на Световната банка за споделени услуги. Ако не се намерят желаещи министерства, такива ще посочи вицепремиерът Томислав Дончев, който е шеф на Съвета по административна реформа.

Проектът на Световната банка (СБ) е финансиран изцяло от Оперативна програма „Добро управление" на ЕС с 5 млн. лв. и предвижда отделите по счетоводство и човешки ресурси на изпълнителните агенции да минат към министерствата, които ги управляват. Двете пилотни министерства ще работят с единни информационни системи за счетоводство, деловодство и управление на човешките ресурси, за които държавата вече е платила, но които почти никоя от 587-те администрации у нас не прилага. Вместо това си купува подобни проекти от частни фирми.

„Очакванията са мярката да доведе до понижение на разходите за издръжка на администрацията, но и до съкращения в бъдеще време", обясни проекта вицепремиерът Дончев. Целта е до една година да стане ясно дали резултатите от подобряване и централизиране на управлението са добри.

Те ще са такива, ако проектът не бъде саботиран от самите администрации. А до две години процесът трябва да е завършен. Споделени услуги има в много държави в ЕС, като пример за нас са Великобритания, Финландия и Естония. Eстония тази година даже си построи 14-етажна сграда за суперминистерство, която приюти четири министерства, ползващи обща администрация и материална база. Очакват се икономии от 7 млн. евро за 10 години.

Контрол над хаоса

От мотивите на проекта на СБ, който се изпълнява от Министерския съвет, излиза, че у нас в момента цари безконтролен хаос в използваните деловодни, счетоводни и системи за управление на човешките ресурси. „Съществуващият модел на организация и функциониране на структурите на общата администрация се характеризира с високи разходи, разнородни практики и слаба координация в дейността", пише в проекта. На практика държавата през годините е плащала милиони за изработване на единни системи за управление на човешките ресурси, на деловодство и на счетоводство, които обаче не се прилагат от администрациите.

Проблемът е в нормативната база, която не задължава 587-те администрации у нас да се възползват от продуктите, за които плаща държавата. Така се стига до порочната практика министерства, агенции и общини да купуват поотделно софтуерни продукти за сходни системи и всяка година да плащат от бюджетите си стотици хиляди левове за надграждането им, в което няма никаква икономическа логика. Освен че се харчат сериозни суми, ефектът е, че отделните администрации не могат да се свържат в единна система и да се види цялостната картина на управление на човешките ресурси, на парите и документооборота.

Абсурдите

Министерският съвет два пъти плати за изработването на единна интегрирана система за управление на човешките ресурси (ЕИСУЧРДА) – през 2006 г. и през 2015 г., като стойността на втората поръчка надскочи 1 млн. лв. Вместо тази единна система да бъде въведена във всички администрации, тя се ползва активно само от две – правосъдното и земеделското министерство. Останалите ползват други сходни продукти като „Хермес".

И двата продукта са изработени от една и съща фирма – „ТехноЛогика". Експертите смятат, че ако се въведе системата ЕИСУЧРДА, която има големи възможности, за всички ползите ще бъдат сериозни – ще могат да се виждат електронните досиета на служителите, провежданите конкурси, както и целият процес по управление на човешките ресурси.

Същото е положението със системата за деловодство. През 2012 г. по ОП „Развитие на човешките ресурси" са платени 1,7 млн. лв. за изработване на единна система „Архимед", която също не се прилага навсякъде. Вместо това администрациите купуват сходни продукти, за чието надграждане се плаща допълнително. В момента никой не може да каже колко пари дават държавните администрации за купуване на такива продукти. За да се промени ситуацията с нормативен акт всички администрации ще бъдат задължени да ползват вече платените продукти.

Следваща стъпка е сървърите на администрациите да бъдат качени на облак, наречен Държавен хибриден частен облак (ДХЧО). Проектът се изпълнява от Държавната агенция за електронно управление. Разчетите показват, че данните на администрациите ще бъдат защитени от атаки и злоупотреби и ще бъдат спестени средства от поддръжката на сървъри във всяка администрация. В момента общият брой на сървърите, които се ползват от държавни ведомства и общини, е 5699.

Бъркотия и в локалните мрежи

В Доклада за състоянието на държавната администрация за 2016 г. се припомня, че от 2012 г. Единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация предлага на потребителите си безплатно съвместими и допълващи се услуги. Независимо от това само 98 администрации са свързани с нея, а останалите ползват алтернативни доставчици на интернет. За този алтернативен интернет са платили 1 112 054,87 лв. само за миналата година. В доклада се казва, че „надеждният и сигурен обмен на големи обеми от информация с общонационално значение – данни, текст, документи, глас, видео и други, може да се осигури чрез включване на все още отделените съществуващи телекомуникационни мрежи в единната държавна комуникационна инфраструктура – ЕЕСМДАННС".

Както и че свързването на всички структури в единната държавна комуникационна инфраструктура е най-важното за развитието на е-управление. Включването в тази система ще доведе не само до съкращаване на допълнителните разходи на администрациите за достъп до интернет, но и до бърз трансфер на данни, и ще намали употребата на документи на хартиен носител. За целта обаче всички администрации трябва да бъдат задължени да ползват тази система.

Съкращенията – след време и по естествен път

Вицепремиерът Томислав Дончев заяви, че изпълнението на проекта на СБ ще доведе до съкращения. „Държавните служители, които се занимават с едни и същи дейности във ведомствата, ще бъдат съкратени или преквалифицирани и преместени, като това ще се случи в рамките на следващите две години", каза Дончев. А Цвета Караянчева, зам.-председател на ПГ на ГЕРБ, добави, че съкратените служители ще се преквалифицират за производството, защото там ще им е по-интересно.

Политически посланието звучи добре, но в целите на проекта съкращения не се предвиждат. Там е записано, че служителите от съответните отдели в администрациите на изпълнителните агенции ще се влеят в централните управления. Според експерти, с които „Икономист" разговаря, съкращенията няма да станат по този проект, а ще се случват по естествен път. Данните от периодичните доклади за състоянието на държавната администрация показват, че годишно системата напускат 9%.

За миналата година заетите над 60-годишна възраст са били 8388, или 6,6% от всички реално заети. Това означава, че до три-четири години тези хора ще освободят системата, ако не решат да продължат да се трудят и това желание не им бъде уважено. За миналата година от 2852 пенсионирани служители 1728 са назначени отново на длъжност, като получават едновременно пенсии и заплати.