- Митко, как се готвиш за мача с „Арсенал“, дербито на Северен Лондон, защото това е най-очакваният сблъсък както в Англия, така и в чужбина. Важна ли е концентрацията? - За мен всеки мач е важен независимо дали е за първенство, за купа или в УЕФА. Стремя се да побеждавам във всеки мач, но за съжаление не всеки път се получава. Стремя се да се усъвършенствам във всяка тренировка и да го показвам във всеки мач. Срещата с „Арсенал“ се очертава като мач на годината за нас, тъй като това е полуфинал, в който имаме своето предимство, и мисля, че можем да се справим. И второ, това е най-големият противник на нашия отбор и има една ненавист между феновете, спор кой отбор е по-голям, чии футболисти са по-добри, така че това е мястото да покажем кой е по-силният в момента. Ще бъде изключително трудно, защото „Арсенал“ са много класен отбор, смея да твърдя, че разполагат с отличен специалист като Арсен Венгер, както и с млади футболисти, отлично подготвени. Мачът ще бъде много интересен за всички, които ще го гледат. Какво е да пишат химни за теб само три месеца след като заигра в Англия. А и разбрах, че в канцеларията на „Тотнъм“ има 290 заявки за интервюта с тебе. - Честно да кажа, аз не съм човек, който непременно търси вниманието на другите. Просто така се случва, аз си върша работата добре и това привлича вниманието на хората към мен. Но понякога натоварва, тъй като искам да бъда оставен насаме, да се съсредоточа било то в играта или да съм с близките си. Но някой път ми става неудобно, като пеят името ми преди мача или по време на срещата. Чувствам се некомфортно. Хубаво ми е, но малко ме кара да се притеснявам от съотборниците ми, не знам как да кажа. Но е готино чувство в общи линии. - Ти си посланик на УНИЦЕФ, какво те накара да се захванеш с тази работа? - Може би това, че и аз съм бил дете. Всеки се ражда, пораства, остарява. Може би винаги ще си остана едно дете вътре в себе си. Смея да твърдя, че не се взимам много на сериозно и умея да се надсмивам над себе си. Специално за тези кампании, особено за миналогодишната, исках да бъда полезен с известността си. Всяко дете има права независимо дали е здраво, талантливо или има някакви физически или умствени увреждания, те са деца като всички останали. Те са като нас, не бива да ги унижаваме или да ги съжаляваме, трябва да им окажем помощ. Сега участвам в кампанията против насилието, защото има много домашно насилие в България. Слава Богу, аз не съм изпитвал такова нещо, но знам, че в България има много деца, на които това им се случва, и това е тревожно. Затова има денонощни телефони, на които отговарят специалисти, които могат да помогнат на децата. Никой не трябва да бъде безразличен към този проблем. Едно обаждане може да промени целия живот на едно дете. - Миналата година имаше много срещи в училищата, свързани с кампанията, ще продължиш ли в програмата, имаш ли нови идеи? Посещението на училищата бе трогателно, защото ми беше за първи път. Припомних си ученическите години, а и посрещането, което ми направиха, ме трогна и малко се притесних, тъй като толкова много деца имаше и всички се радваха и се усмихваха. А това е най-важното, да накараш едно дете да се усмихва. Да е щастливо и да се радва. За мен беше удоволствие да се включа, да помогна, да кажа някои неща на тези деца, пред които е бъдещето. Винаги, когато се връщам в България, използвам този шанс, а и в Англия го правя, за да кажа гласно какви са нещата, какво мисля по този въпрос, за да може нещата да се чуват. Имам цели и амбиции и когато се връщам в България, винаги се отзовавам на тази кауза. Продължавам да работя с УНИЦЕФ и когато нещата добият форма, всички ще разберат. - Ти обичаш да се връщаш в България и да почиваш тук с приятелите си. Как се чувстваш в Англия, страната с толкова голяма конкуренция, където българите не са много познати. Вече почват да ни познават, нали затова работим. Всички, които сме извън България, го правим от сърце. Искам да покажа, че макар и малка страна, макар и страна, която в моменти наистина няма толкова добро име, винаги сме имали и ще имаме талантливи хора. Независимо дали това са футболисти, артисти, певци и други. С това, което прави, аз и колегите ми показваме каква страна сме. Не съм човекът, който трябва да дава определения за родината си, въпреки че се вижда, че не сме това, което на мен ми се иска да бъдем. Но ако всички работим в правилната посока и се стараем да бъдем истински българи, можем да постигнем много неща.