Тодор Янакиев Отиващата си 2007-а бе твърде безжалостна по отношение на демаскиране дереджето на българския футбол. През този период се изпари всякакъв ентусиазъм за вяра във вървене нагоре, дошъл най-вече след успехите на „Левски” в евротурнирите през 2006 г. В средата на 2007-а „сините” спечелиха за втора поредна година шампионата ни и затвърдиха доминацията си у нас. Само няколко месеца по-късно обаче отборът буквално крушира. Видя се, че е било твърде прибързано да се говори, че „Левски” вече налага и определя друг стандарт в българския футбол. Още през пролетта на 2007 г. стана ясно, че тимът на „Левски” скърца. Все пак, въпреки че направиха няколко грешни стъпки, „сините” измъкнаха победата срещу ЦСКА с минималното 1:0, а в предпоследния кръг спечелиха срещу „Локомотив” (Сф) оказалия се решаващ за титлата пряк двубой с 5:3. „Левски” взе и Купата на страната, като на финала с много късмет се наложи с 1:0 над „Литекс”. Същото шампионът направи и преди началото на новия сезон – 2:1 след продължения и с късмет срещу ловешкия клуб за Суперкупата и така левскарите оформиха своя требъл. Той обаче се оказа пиров. „Левски” се сгромоляса и в Европа, и у нас „Левски” се сгромоляса на старта си в Шампионската лига, като във втория квалификационен кръг отпадна от повече от скромния финландски „Тампере” след две загуби с по 0:1. Истинско изумление предизвика и фактът, че по времето на тези два мача спортно-техническият шеф на „сините” Наско Сираков се оказа на сафари в Африка. Последва нов удар за феновете на шампиона. „Левски” се провали и на вътрешната сцена, след като след края на есенния полусезон завърши четвърти (макар и с мач по-малко) на 13 точки след лидера ЦСКА, като загуби с безобразно слаба игра и вечното дерби. Като резултат от това босът на клуба Тодор Батков поиска резонно оставките на спортно-техническото ръководно дуо Наско Сираков-Станимир Стоилов. Мнозина обаче приеха това като слаб театър, тъй като на двамата им бе гласуван вот на доверие три дни по-късно. Все пак според сочения като бос в сянка на „синия” клуб Майкъл Чорни новият мандат на Сираков и Стоилов е до лятото на 2008 г. и продължаването му ще зависи от постигнатите резултати през идващата пролет. ЦСКА се възползва от слабостта на конкурентите си В същото време, възползвайки се от слабостта на основния си конкурент, ЦСКА, който две години остана в сянката на „сините”, направи своя удар във вътрешното първенство през есента. „Армейците” спечелиха надпреварата на полусезона с много убедителна преднина в точките, означаваща почти сигурна титла. Но въпреки голямата и скъпа селекция, направена от Стойчо Младенов през лятото, и въпреки че от 15-те си шампионатни мача „червените” спечелиха 13 и само в 2 завършиха наравно, до момента те не убеждават, че са особено класен отбор. Затова и голямата им преднина пред останалите водещи отбори изглежда парадоксална. Без да се подценяват усилията на шефовете, треньорите и футболистите на ЦСКА, може да се каже, че в момента „армейците” са № 1 у нас не благодарение толкова на тяхната сила, а по-скоро на слабостта на техните основни конкуренти. Потвърждение на това е и отпадането на „червените” още на старта им за Купата на България, след като загубиха безславно при гостуването си на пловдивския „Локомотив”, който бяха победили съвсем скоро преди това на същия стадион в мач за първенството. Приятната изненада на есенния дял на шампионата ни се оказа „Славия” начело с дошлия през лятото нов треньор – македонеца Стевица Кузмановски. Стефан Грозданов също продължи да работи през цялата 2007-а на добро ниво за българските стандарти в „Локомотив” (Сф). Въпреки големите амбиции на шефовете си „Литекс” обаче така и не можа да възвърне статута си на основен фактор в първенството ни. След края на миналия сезон на Люпко Петрович му бе посочена вратата. На негово място за треньор на отбора за n-ти път бе назначен Ферарио Спасов, за да бъде след това уволнен за n-ти път още преди да е дошла зимната пауза. И босовете на „Литекс” отново погледнаха към западната ни съседка – отборът бе поет от спечелилия титла с ЦСКА, но след това тръгнал си безславно от „Армията” Миодраг Йешич. Засега без резултат. Освен провала на „Левски” на старта на Шампионската лига и останалите три български отбора претърпяха крах на евросцената през тази година. В турнира за Купата на УЕФА ЦСКА, „Локо” (Сф) и „Литекс” стартираха успешно от втория предварителен кръг – съответно срещу кипърския „Омония”, албанския „Беса” и румънския „Оцелул”. Трите ни отбора обаче се провалиха в следващия първи кръг, прескачането на който означаваше класиране за груповата фаза на турнира на УЕФА. За „Литекс” и „Локо” (Сф) „Хамбургер” и „Рен” се оказаха твърде високи летви. А ЦСКА отново бе участник в най-голямата драма от двубоите на нашите състави. След като „армейците” елиминираха „Омония” чрез автогол в 90-ата минута, в следващия кръг съдбата им го върна. Вместо да се класират, те отпаднаха от „Тулуза” със злощастен гол, получен броени секунди преди даденото от съдията шестминутно продължение на реванша в София. Остана разочарованието за пропуснат голям шанс, тъй като „Тулуза” се показа като най-слабия френски отбор, гостувал някога на българска земя. Това впечатление потвърдиха по-късно и катастрофалните резултати на съперника на ЦСКА в груповата фаза на турнира. Трима национални селекционери и резултат - никакъв Рамката на нерадостната картина за българския футбол през 2007 г. се оформя категорично и от провала на А националния ни отбор. След като претърпя крах в квалификациите за световно първенство, през отиващата си година представителният ни тим не успя да се класира и за европейското. Като основна причина може да се посочи неадекватното поведение на шефовете на БФС. След като назначиха най-неподходящия човек за национален треньор - Христо Стоичков, и той срина наследения от Пламен Марков добре изглеждащ и представящ се състав, управата на футболната ни централа остави каталунската Кама на поста му и след катастрофата в квалификациите за Мондиал 2006. Така националният ни тим започна новата 2007 г. година с равенство у дома (0:0) срещу Албания. Тази издънка намали значително шансовете ни за класиране на европейското, като впоследствие – чисто математически - се оказа решаваща. Общественото настроение срещу Стоичков достигна връхната си точка на негодувание и той абдикира, като избяга през задния вход, подписвайки с испанския „Селта” (откъдето няколко месеца по-късно бе уволнен). На пожар националният отбор бе поет от старши треньора на „Левски” Станимир Стоилов, с когото в началото на юни бяха постигнати две последователни победи срещу Беларус, които оставиха България в играта. Но Мъри отказа категорично да продължи да води „трикольорите”. За селекционер бе назначен Димитър Пенев. Стратега от Мировяне не успя обаче да повтори успехите си с А тима ни отпреди 10 години. Сега с него националният ни отбор загуби като гост решаващия сблъсък срещу неубедителната Холандия и направи конфузно равенство в Тирана срещу Албания (което можеше да бъде и загуба). С това България изпадна зад борда. Последва финал с две утешителни победи - над класиралия се вече за европейското тим на Румъния в София и като гост срещу Словения. Все пак България успя да събере точков актив, който я остави във втора урна за жребия за квалификациите за следващото световно първенство. А при последвалия чоп съдбата се оказа сравнително благосклонна – попаднахме в една група с Италия, Ейре, Кипър, Грузия и Черна гора. Жребий, който, ако не за друго, поне е повод за надежди за повече радост през 2008 година за доста изстрадалите през 2007-а фенове на футбола у нас.