Ивайло Маринов е най-голямата легенда на бокса в България. Олимпийски, световен и четирикратен европейски шампион, носител на Световната купа, избран е за боксьор №1 на България за XX век. Той ще бъде запомнен не само с титлите, а най-вече с това, че превръщаше бокса в изкуство. Неговият незабравим „танц” на ринга и играта с крака едва ли ще бъдат повторени от друг.

В интервю пред Nostrabet Ивайло разкрива своите очаквания за битката Джошуа – Пулев и обяснява коя е причината в България вече да няма боксьори от неговия ранг.

Г-н Маринов, цяла България тръпне от вълнение за мача Джошуа-Пулев, който трябва да се проведе на 12 декември в Лондон, ако ситуацията с коронавируса позволи. Вашите очаквания?

– Шансовете са 50 на 50. Надявам се Кобрата да излезе краен победител.

По-големият опит на Джоуа, придобит от такива мачове, дава ли му предимство?

– Не мисля. Кобрата ще е пределно амбициран и мотивиран, защото това е един от последните му шансове за световна титла.

Ще се изиграят ли 12-те рунда или двубоят ще приключи по-рано?

– Това никой не може да каже. Трябва да се види как ще тръгне мачът, как ще се развие. Най-важно за Кобрата е да бъде търпелив, спокоен и уверен в силите си. И да даде максимума от себе си.

Да се върнем в родния бокс. Кога ще се роди новият Ивайло Маринов?

– Когато държавата помага на бокса, както когато аз се състезавах. Говоря държавата да поеме изцяло ангажимент към бокса, не Министерството на спорта, което прави каквото може.

Бъдете по-конкретен?

– По мое време държавата бе обезпечила 100% бокса и спорта – финансово, организационно и с бази. Аз бях военен, имах заплата, даваха ми и пари за дрехи и храна. Получавахме също добри стимули за медали от големи първенства, 600 лева беше премията за голяма титла. Плащаха ни и пари, когато сме на лагер с националния. На шампиона 120 лева, на втория – 80, на третия – 60. Това бе по онези стандарти. Сега, ако държавата прави нещо подобно, сумите трябва да са в пъти повече.

Искате да кажете, че на най-добрите боксьори държавата трябва да подсигурява заплати и премии?

– Абсолютно. Сега имаме шестима боксьори в националния, но какъв стимул имат те? Какъв стимул имат за развитие другите най-добри и надеждни боксьори от клубовете? Ние ги вземаме от деца, правим ги боксьори, но като станат мъже, искат заплати. А клубовете нямат пари за заплати. Преди като имаше казарма, две години ги лъжехме някак, но сега излязат ли от юношеска възраст, казват: дай ми заплата. И след като няма такава, стават охранители. Защото да охраняват дискотеки им плащат здраво и те като млади хора са доволни.

На Вас например, какви пари са Ви необходими, за да задържите най-силните боксьори в частния си клуб „Ивайло Маринов”, когато станат мъже?

– За по-малко от 800-900 лева чисти на месец едва ли някой ще остане. А върху тези суми, трябва да плащам осигуровки и данъци. Аз имам около 40 момчета, момичета и юноши, но на състезания пращам само по трима-четирима от тях, тъй като не достигат средства. Тук държавата също може да облекчи клубовете и федерацията – за пътни, за разходи по престой, такси на длъжностни лица, наеми на зали, плащане на ток, вода, оборудване и т.н.

Вие имате частен клуб от години. Детелин Далаклиев наскоро откри зала в Плевен. Не е ли това пътят, имена като Вас и Далаклиев да привличат деца от най-ранна възраст в залата и да произвеждат боксьори?

– Пътят е този, както и в другите частни клубове, където също има специалисти, но стигнем ли до мъжкия бокс, пак опираме до финансовия въпрос. Аз неслучайно дадох пример как беше по мое време, върнете се назад и вижте колко олимпийски, световни и европейски шампиони и медалисти имахме, и колко са през този век да речем. Докато държавата не покаже същото лице към бокса, ще я караме на спомени. Има една приказка: „Всичко ново е добре забравено старо“. Ако върнем старото в бокса и спорта като цяло, ще съм щастлив.

За Вашия частен варненски клуб се състезава една от най-титулуваните ни боксьорки Станимира Петрова. Ще вземе ли квота за Олимпиадата другото лято?

– Убеден съм, че ще го направи, тъй като е безспорна класа. На европейската квалификация през май тя трябва да завърши в първата шестица в категория до 57 кг, за да получи квота. Вярвам, че ще го постигне и няма да се наложи да отива на световна квалификация, където олимпийски квоти вземат само първите четири.

Казвате, че няма средства в клубовете за заплати. Как си позволявате име като Станимира?

– Членовете на Управителния съвет на моя клуб са ѝ осигурили месечно възнаграждение, но тук говорим само за една състезателка. А има толкова други талантливи момчета и момичета, които са тръгнали по нейния път, но когато завършат средно образование, спират с големия бокс, още преди да са стигнали до него, тъй като не можем да ги назначим на трудов договор. Говоря не само за моя клуб, а и за всички останали у нас.