Бившият треньор на Левски, Вили Вуцов, даде ексклузивно интервю за Efirbet.com, в което изрази цялостното си неудовлетворение от развитието на българския футбол.

Вуцов се изказа изключително критично за нивото на вътрешния ни шампионат, определяйки нивото на грандовете ни за катастрофално и подчерта, че тенденцията за прибързани треньорски смени е част от безумието на родния футбол.

Специалистът изтъкна, че проблемите в националния отбор се коренят в цялостната липса на организация и стратегия за развитие на спорта у нас и призова към мащабни промени в българския футбол след Конгреса на БФС. Вуцов не спести и критики към налагането на чуждестранни треньори, за сметка на доказани български наставници.

Здравейте, господин Вуцов! Вече известно време сте без отбор, как успявате да запълните дните си през този период?

Ами намирам какво да върша, имам си доста ангажименти. Като на всеки нормален човек коронавирусът попречи и на доста неща, с които се занимавам, включително телевизия, сайтове и т.н. Ситуацията е по-сложна сега, но във футбола не съм спрял, всеки ден влизам в сайтове, следя новините, гледам по 5-6 мача на ден, това за мен си е болестно състояние, мога да се занимавам по 24 часа с това. По отношение на българския футбол следя абсолютно всичко, на 101% съм в час с това какво се случва.

Навярно следите изкъсо процесите в българския футбол. Виждате ли разлики в политиката на клубовете през последните месеци, с оглед на новите финансови реалности покрай пандемията от коронавирус?

Финансовите параметри винаги се променят, предвид на това, че ситуацията се усложнява. Собствениците на клубовете имат по-малко работа, по-малко пари влизат в техните бизнеси. Нормално е в такъв случай и свободните пари за футбол да намалеят. В България това е тъжната истина, че от футбол не се печели, само се губи. Щом в Барселона и Реал Мадрид изпитват финансови трудности, то за тук няма какво да се коментира.

Родният шампионат е много изравнен до момента през кампанията, на кои фактори го отдавате?

Да ви кажа честно, не мисля, че това може да се отдаде на вдигане на нивото. Даже напротив, проблемът е, че качеството пада, за моя жалост. Нормално е и в такъв случай двубоите да са по-равностойни. Лудогорец е много слаб, спрямо обичайното си ниво, Левски е в катастрофално състояние. ЦСКА помръдват, но отново няма постоянство. Влязоха в Европа, но в три мача не могат да вкарат гол. В България нямаха победа 6-7 мача, взеха една измъчена в последния кръг с 1:0. Някои отбори от по-долната част на класирането играят по-добре от очакваното и това подпомага за изравняването на силите. Дори един отбор на Локомотив Пловдив е по-слаб от миналия сезон.

Да обърнем внимание и към един от бившите Ви клубове – Левски. През седмицата беше обявено завръщането на Славиша Стоянович на „Герена“. Далновиден ли е този ход?

Смятам, че в Левски има много други проблеми за решаване преди това, от организационен и финансов характер. Дотогава нищо няма да се подобри. Откровен съм като кажа, че от януари месец не харесвам нито едно нещо за Левски.

Ръководството се мъчи, но не може да направи нито един верен ход. Взеха се 10-на играчи, които не убеждават, че имат ниво за Левски. Марката Левски изисква всичко да е най-добро, а аз не виждам нищо подобно на нито едно ниво в клуба. Страх ме е да гледам мачове на Левски, откровено изпитвам неприязън като дойде време за двубой на Левски. Чувам едни и същи оправдания, но няма никакво развитие. Нека да се сърдят, но аз казвам каквото виждам.

Самият Вие имахте ли запитване за треньорската позиция, начело на „сините“?

Не съм имал такива разговори наскоро. Не съм се виждал нито веднъж с Наско Сираков, откакто пое управлението. С Тити се виждаме, но ние сме семейни приятели и като се видим и двамата бягаме от темата „Левски“. Разбиранията ни по тази тема са коренно различни.

Да обърнем внимание и на другите два гранда – Лудогорец и ЦСКА. Двата тима намериха място в групите на Лига Европа, но изпитват завидни трудности и дори прибягнаха до смяна на своите наставници. Обосновани ли бяха тези решения?

Не, за мен това са поредните български безумия. Сменят се играчи и треньори след 1-2 слаби мача, няма никакво търпение. Това се отразява и на резултатите. Единственият отбор в България, който може да си позволи да прави чести треньорски рокади, е Лудогорец, заради качеството на играчите и цялостната организация в клуба. Другите отбори нямат търпение и нямат усет, че трябва да се изтърпят някои лоши резултати. Локо Пд изтрая Акрапович и въпреки че сега искат да го линчуват, той им донесе изключителни резултати, трофеи и класирания за квалификациите на Лига Европа. Това показва, че при повече търпение, нещата могат да бъдат далеч по-добри. Честата смяна на треньори и играчи е белег за лутане в един клуб.

Няма как да не Ви попитам и за националния ни тим. Най-после постигнахме победа, макар и в контролна среща и то срещу състав като Гибралтар. Изглежда, че наблюдаваме процес на подмладяване, започват да се налагат редица талантливи млади момчета. Виждате ли надежда в идващото поколение, за да си мечтаем за връщане към представянията от преди 10-15 години?

За мен е несериозно да се коментират победи срещу Гибралтар. Разбрах, че не са имали 11 човека и са взели шофьора от посолството. За мен е несериозно да се играе такъв мач. Това показва, че положението при нас е зазляло изключително много. Ние се развиваме изключително неправилно. Пускаме чуждестранни треньори без лицензи, които не са на никакво ниво. Правим си тежки експерименти. Никой не може да ме убеди, че е сериозно Пирин да иска да се качи в efbet Лига, но въпреки това наема някакъв физкултурник за треньор. Това никога няма да се случи в най-големите първенства, но ние пускаме Сульо и Пульо тук. В Б група имаме по 5-6 чужденци в отбор, а не налагаме юноши. Количеството ражда качеството, а ние не искаме да даваме шанс на нашите момчета да се развиват. Вижте как организираме един Конгрес, все едно е Световно първенство, бавно и тромаво. На самият Конгрес, от друга страна, трябва да има радикални промени, защото се вижда, че нищо не правим като хората и всяка секунда вървим надолу. Безумие е едни и същи хора да си говорят едни и същи неща, имаме нужда от тотална промяна.

Самият Вие имате ли интерес към позицията на национален селекционер? Позицията на Георги Дерменджиев не изглежда сигурна към момента…

Не искам да мисля за това. Всеки може и не може да бъде национален селекционер едновременно. Той има роля единствено в това да избере най-доброто и да изгради колектив. Нещата в нашия футбол обаче са изкривени на далеч по-ранен етап. В младежките, юношеските отбори, както и клубните такива, смятам, че трябва да имаме самочувствието, че имаме много по-добри треньори, отколкото показваме. Имаме не лоши треньори, които не ползваме в България. Мога да ти дам няколко примера – Ясен Петров, Сашо Станков, Ангел Червенков, аз самият в това число и др. Хора, които са показали, че са способни, а ние ги заменяме с чужденци, които за мен не отговарят на реномето си.