Григор Димитров завърши сезон 2017 в световния тенис, както го започна – с титла. Българинът спечели най-значимия трофей в кариерата си, след като триумфира на финалите на АТР в Лондон, където се срещат 8-те най-добри играчи през сезона. При това Димитров го направи през парадния вход, като записа 5 победи от 5 двубоя в „О2 Арина" край река Темза.
Фамозното представяне на Димитров в Лондон го изведе до рекордното за него 3-то място в ранглистата, на което българинът ще зимува. Пред него в класацията са само рекордьорите по титли от Големия шлем и живи икони в този спорт Рафаел Надал и Роджър Федерер.
„Абсурдно е да опиша какво чувствам в момента – искам, но няма как да го направя. Целият труд, който положихме с екипа ми, се отплаща", каза Димитров в емоционално интервю на корта след триумфа в Лондон, дошъл след трисетовата победа над белгиеца Давид Гофен на финала.
Какво всъщност се промени толкова много в играта на Димитров, че той успя да спечели 4 титли през сезона и да завърши в Топ 3? Просто е – дребните детайли. Както казват големите шампиони – малко работа тук, малко там, и нещата се получават. Светът отдавна беше запознат с отличния начален удар и прецизен форхенд на българина, както и с невероятното му движение по корта, но досега не бяхме виждали хладнокръвието на Григор. Спомнете си „Истанбул 2016" и финала срещу Диего Шварцман, когато Димитров потроши близо половин дузина ракети и направи всичко възможно да загуби спечелен мач. Тогава той водеше със 7:6, 5:2, но в крайна сметка отстъпи със 7:6, 6:7, 0:6. Много специалисти свързват израстването на Димитров с неговия треньор Дани Валверду. Факт е, че след идването му Григор изглежда на корта като човек с ясен план и увереност за реализирането му. Фокусът и нагласата изглеждат голямата промяна, която превръща един талантлив играч в шампион. Преди полуфинала срещу Джак Сок в Лондон един от най-великите в тениса, Борис Бекер, посочи Димитров за фаворит, защото „е трениран от един от най-добрите в този бранш". Но колкото и добър треньор да имаш, няма как да прогресираш, ако не търсиш промяната и не се трудиш неуморно. Григор го правеше с удивителна последователност през сезона.
Та нима българинът нямаше критични моменти през настоящия сезон? Напротив, имаше, но успя да контролира емоциите си, да ги тушира, а това е черта, присъща на големите в тениса. Същото важи и за грешките от бекхенд, които доскоро бяха традиция, а сега вече са изключение.
След полуфинала в Лондон срещу Джак Сок Григор каза нещо много важно: „Научих се да печеля дори когато не играя добре. И сега има моменти, в които изпадам в дупки, но не се отчайвам и знам, че всичко е на ракетата ми". А преди не беше така. Въпросните дупки Димитров сам превръщаше в ями и доброволно затъваше в тях.
В потвърждение на казаното дойде и статистика на АТР в края на сезона, според която, изправени до стената при ситуация 15:40 в свой сервис гейм, най-добре през годината са се представили световният №1 Рафаел Надал и Григор Димитров. Испанецът се е измъкнал в 50,7% от въпросните ситуации, а българинът в 47,9% (данните са от 18 октомври, месец преди края на сезона).
Разбира се, не липсват и критици. Има и такива, които веднага се хванаха за това, че Григор не срещнал топиграч по пътя си в Лондон. Факт е, че българинът не победи никого от Голямата четворка – Федерер, Надал, Джокович и Мъри, но също така е истина, че той просто нямаше как да играе срещу някого от изброените. Швейцарецът приключи на полуфиналите, испанецът се отказа след първия си мач в групите, а сезонът на сърбина и шотландеца приключи още през лятото. За нищо от гореизброеното Григор не носи вина.
Още нещо за Лондон – Димитров стана общо 22-рият шампион в турнира, както и първият дебютант от 1998 година – Алекс Кореча (Испания). Това беше 48-о издание на финалите, които се провеждат в Лондон от 2009 година насам.
Че денят се познава по утрото, се убедихме и този сезон. През януари Григор спечели трофея в Бризбън (Австралия), като по пътя си победи трима тенисисти от Топ 10 – Доминик Тийм (Австрия, №8), Милош Раонич (Канада, №3) и Кей Нишикори (Япония, №5). Последва невероятният рейд до полуфиналите на Australian Open, където беше спрян в 5-сетов петчасов трилър от Рафаел Надал (Испания).
Григор се върна на победния път в дебютното си участие на АТР 250 турнира в София, където на финала победи именно Гофен, добре познат съперник на хасковлията през целия сезон.
Последваха няколко колебливи месеца, преди Григор да покори за първи път и турнир от Мастърс 1000 сериите – този в Синсинати. В щата Охайо българинът не загуби дори сет. Григор направи нещо, за което Новак Джокович и Рафаел Надал, поне за момента, само могат да мечтаят. Сърбинът никога не е печелил в Синсинати, „матадорът" пък няма триумф от заключителния турнир на 8-те най-добри през годината.
От спортно-техническа гледна точка вече стана ясно, че сезонът беше най-плодовит в кариерата на Димитров. Но той беше такъв и в чисто финансов аспект. По официални данни на АТР през годината българинът е заработил $5,6 млн. (големият пай е от Лондон и Синсинати) от общо спечелените $13,1 млн. в кариерата му до момента.
„Сега идва време за почивка. Не знам дали ще ходя на плаж, или някъде другаде, но определено ще се откъсна от тениса. Искам да се наслаждавам на момента. Да го изживея пълноценно, както и хората около мен. След това всичко започва наново. Честно казано – изобщо не мисля за следващата година. Не и сега", коментира Димитров след последния си мач за сезона.
Какво ще направи на корта почетният гражданин на Хасково догодина, няма как да знаем. Но той е прав – нека първо се наслади на труда си, да зареди батериите, а след това – каквото тенис ракета покаже. България изживя незабравими 11 месеца с Димитров. Народът ставаше и лягаше с него и в САЩ, и в Австралия, и в Азия. Навсякъде. Магията, която предизвика тенисистът, може да бъде сравнена само с постигнатото от националния ни отбор по футбол в незабравимото американско лято. Григор има всички шансове да продължи израстването си, защото за разлика от колективните спортове тенисистът може да разчита само на себе си по време на мач. А новият и помъдрял Григор Димитров знае какво иска и как да го постигне
Станко Димов
