Един от най-големите баскетболисти в историята на България Атанас Голомеев, който от години се занимава с бизнес, като междувременно стана и един от най-добрите голф аматьори у нас, бе любезен да отговори на няколко въпроса специално за „Класа“. -Г-н Голомеев, как се чувствате на 90-годишнината на българския баскетбол? - Чувствам се добре, защото аз лично имам участие в него в продължение на 45 от тези 90 години. И току-що споделих с един мой колега да не се ядосва, защото ще изкараме до 100-годишнината със сигурност. В голфа научих една английска поговорка-човек не трябва да си слага нищо на сърцето, важното е да бъде от правилната страна на тревата. - Все пак дразнило ли ви е това, че реално баскетболът ни е имал по-големи успехи от футбола, но футболът в България е бил винаги по-популярен? - Лично мен не ме е дразнило. Защото това е една даденост, която никой не е в състояние да промени – просто в света футболът си е № 1 игра, а баскетбола е № 2. Баскетболът обаче е най-комплексната игра от всички. - Известно, че навремето югославската баскетболна школа се учила от българската, но впоследствие останахме много зад западните си съседи. На какво отдавате ниското равнище на българския баскетбол – особено в последните 20 години? - На това, че добрите специалисти, които трябва да работят с младите или отидоха в чужбина, или се захванаха с друг бизнес. Промените, които станаха след 10 ноември, съсипаха както всичко друго в държавата, така и структурата на баскетбола. - Все пак виждате ли някаква светлина за бъдещето на баскетбола у нас? Например сега от много години насам мъжкият ни национален отбор отново ще участва на еврофинали... - Ако говорите за светлина в тунела, мисля, че Янко Русев каза наскоро: „То няма тунел, за каква светлина да говорим“. Но със сигурност баскетболът ни ще дръпне, когато тръгне икономиката, когато има мощни фирми, които да го финансират, защото е очевидно, че вече държавата не може да го прави. Тогава вече ще имаме школи, с които да достигнем това, което направи западния свят. - А виждате ли някакви шансове да направи нещо отбора ни на европейските финали? - Не, не виждам шансове. - Вие сте смятан за един от най-големите български баскетболисти за всички времена. Във футбола ни имаше и има много спорове кой е играчът ни № 1 - Гунди ли, Стоичков ли, сега вече се включва и името на Бербатов. Доколко ви е засягал въпроса ви - Голомеев ли, Жоро Младенов ли, Буби Панов и т.н е ли № 1 в баскетбола? - Всеки за своето поколение. Аз мисля, че не могат да се бъркат генерациите, защото през около 20 години, по мое наблюдение, баскетболът ставаше друга игра. Трудно е да се съпоставят нещата - ние играехме един баскетбол,сега се играе съвсем друг, поколението, което беше преди мен играеше съвсем различен баскетбол. Ако трябва да се се измерват нещата в титла и в купи... може би това все пак е колективен спорт и пак трудно може да кажеш кой е най-добрият. Защото откъде да се извади заключението - от колективните успехи или от чисто индивидуалните успехи? Аз например съм бил няколко пъти най-добър реализатор в Европа, избиран в символичните отбори и значи... досега такъв друг не е имало у нас... -...Значи № 1 клони към вас? - Да (смее се). Не, не бих казал - моето мнение е, че всяка генерация си има своите герои. - Имали сте шанса да играете като много млад в Северна Америка, имате наблюдения върху генерации световни баскетболисти - кой е най-големият. - Майкъл Джордън, категорично. Той е най-комплексният баскетболист, който се е раждал до този момент на планетата. Интервюто взе Тодор Янакиев