Данаил Кисов Дългоочакваният полуфинален сблъсък за световната титла между Веселин Топалов и Гата Камски в София е повод да върнем лентата назад към големите личности на тази игра. Официалната история на борбата за световната титла започва от 1886 г. Но вълнуващи събития за шахматно господство са възбуждали духовете и преди това, раждали са своите герои, обкръжени от ореола на тайнствеността и славата. Първото шахматно състезание, за което има сведения, се е състояло в 818 година в средноазиатския град Хоросан. Шахматът става любима игра на арабските големци и мъдреци още преди повече от 1000 години. След това той се разпространява и в Северна Африка, и в Европа. През XI-XII в. играта вече си спечелва врагове сред висшето духовенство, което в няколко страни я причислява към "недостойните" и "греховни" занимания за християните. Друга причина за преследването на шахмата е превръщането му в хазартна игра в много гостилници, пивници и кафенета - наред с игрите със зарове и карти. През последните век и половина шахматът печели голяма популярност и най-добрите в него започват да мерят сили и на световно ниво. Хауърд Стаунтън Едно от големите имена е това на Хауърд Стаунтън (1810-1874). Той научава правилата на играта едва 20-годишен. Но десет години след това е признат за най-силния шахматист на Англия и на света. През 1843 г. англичанинът заминава в Париж за двубой със Сент Аман - първото истинско сражение за шахматно надмощие в света. Стаунтън се появява в Париж с двама сподвижници - Уорела и Уилсън. Всяка сутрин той удивлява парижани с гимнастически упражнения и за общ ужас - със студени бани независимо от мразовитите зимни дни. Мачът Сент Аман - Стаунтън се играе в кафене "Режанс" и предизвиква небивал интерес. С 11 победи, 6 загуби и 4 ремита Стаунтън става некоронованият владетел на шахматното кралство. Стаунтън е известен и като един от най-изтъкнатите шекспироведи. Вилхелм Щайниц – първият официален световен шампион Австро-американският шахматист Вилхелм Щайниц е първият официален световен шампион по шах (1866–1894.Той е роден е на 17 май 1836 г. в Прага. Получава американско гражданство през 1888 г. Обявен е за първия световен шампион по шах, след като през 1886 г. побеждава в мач основния си конкурент Йохан Цукерторт. Той пръв формулира принципите на позиционната игра, които лежат в основата на съвременния шах. През 1894 г. в мач с Емануел Ласкер Вилхелм Щайниц губи титлата. Емануел Ласкер – състезателят с индивидуален подход към всеки съперник Триумфирал с титлата, Ласкер я притежава цели 27 години (от 1894 г. до 1921 г). През този рекордно дълъг период той защитава успешно високото си звание и печели много турнири и мачове. През 1934 година емигрира, принуден от хитлеристите, най-напред в Съветския съюз, а след това в САЩ. Ласкер бил умен, хитър и разнообразен шахматист. Играел борчески, сложно и оригинално. Към всеки от противниците си подхождал индивидуално и на всеки поставял за разрешаване най-неприятните задачи. В крайна сметка след 27-годишно господство губи титлата си от от Хосе Раул Капабланка Кубинецът от своя страна е първият шахматист, който печели трофея без нито една загубена партия през 1921 г. в мач срещу намиращия се вече в лоша форма Ласкер. Него го детронира през 1927 г. в един изключителен сблъсък Александър Алехин Руснакът е четвъртият световен шампион по шахмат (1927-1935 г. и 1937-1946 г.). Той е роден в аристократично семейство на 31 октомври 1892 г. в Москва. Алехин е един от най-големите шахматни гении, променил шаха завинаги към много по-модерен и динамичен. След него на световния връх се качва професорът по математика и механика Макс Еве За него е характерно, че и двамата му родители играят шах, което му помага да научи правилата и да усвои играта. Макс Еве е научен работник, а шахът е второто му по важност занимание. През цялата си шахматна кариера той остава аматьор. Световен шампион е от 1935 г. до 1937 г. Печели титлата от Александър Алехин и я губи от него в мача реванш. След като се пенсионира, става президент на Световната шахматна федерация - ФИДЕ - от 1970 до 1978 г. и е арбитър на звездния мач за световната титла между Боби Фишер и Борис Спаски в Рейкявик. Михаил Ботвиник – родоначалникът на научния подход Шестият световен шампион Михаил Ботвиник е носител на титлата три пъти (1948–1957, 1958–1960, 1961–1963). През 1970 г. той се оттегля от професионалния шах, за да създаде своя школа и да се занимава с развитието на компютърния шах. Сред учениците му са Анатоли Карпов, Гари Каспаров и Владимир Крамник - трима бъдещи световни шампиони. Въвел научния подход в шаха и доказал огромната полза на подготовката, Ботвиник променя шаха завинаги. Василий Смислов – избра пешките пред Болшой театър Московчанинът Василий Смислов е седмият световен шампион по шахмат (1957 и 1958 г.). Той научава правилата на шахмата от баща си, когато е на 6 години. Смислов иска да стане оперен певец и да участва в представления в Болшой театър, но след като не успява през 1950 г., започва да се занимава професионално с шахмат. Печели световната титла през 1957 г., когато побеждава Ботвиник, но я губи година по-късно в мача реванш. Михаил Тал – философът хипнотизатор Михаил Тал е осмият световен шампион по шахмат. Той е роден в Рига, Латвия. През 1960 г. побеждава Михаил Ботвиник с 12,5:8,5. Това го прави най-младия световен шампион по шахмат за времето си. Тал губи титлата през 1961 г. в мача реванш от Ботвиник с 8:13 т. Интересно за него е, че през 1957 г. завършва история и философия в университета в Рига. По време на игра гледа противниците си в очите и измисля някои от най-великите жертви в шахматната игра. Тигран Петросян е арменски шахматист, девети световен шампион по шахмат от 1963 до 1969 г. Той е роден в Тбилиси, а от 1949 г. живее в Москва. Играе шахмат от осемгодишен, а през 1951 г. печели и първия си турнир. През 1963 г. побеждава Михаил Ботвиник с 12,5:9,5 и става световен шампион. Петросян защитава титлата си през 1966 г., когато побеждава Борис Спаски с 12,5:11,5. Борис Спаски е десетият световен шампион по шахмат (1969-1972 г.). Роден е на 30 януари 1937 г. в Санкт Петербург. След множество неуспешни опити Спаски все пак си извоюва правото да играе мач за световната титла през 1966 г. Тогава той не успява да се справи с "железния" Тигран Петросян и губи минимално. След 3 години, през 1969 г., обаче Спаски е неудържим и отнася световния шампион. Борис губи титлата разгромно през 1972 г. от американската легенда Боби Фишер. Робърт Фишер – най-скандалният шахматист в историята на играта Легендарният Робърт Фишер е единайсетият световен шампион, както и единственият американски шахматист, печелил това отличие. Роден е на 9 март 1943 г. в Чикаго. Фишер печели републиканското първенство на САЩ за мъже, когато е едва на 14 години. След много международни успехи Фишер започва главозамайващия си поход към титлата през 1970 г. Стига се до скандалния финален мач през 1972 г. в Рейкявик, Исландия. Това е първият в историята на шахмата двубой за титлата с огромен награден фонд и съпроводен със скандали и политически заряд. Фишер побеждава Борис Спаски много убедително. Спечелването на световната корона срещу руснака се превръща в триумф на красивия шах, но и в страхотно унижение над непобедимия дотогава Съветския съюз, който влага огромни ресурси в шахмата и го разглежда като оръжие в Студената война. Друг е въпросът, че американската държава никога не отдаде дължимото на Фишер и той умря в изгнание чак в Рейкявик, където се състои историческият мач със Спаски. Преди падането на Берлинската стена Америка подозира Фишер в сътрудничество с КГБ, а след това подлага на гонения из целия свят своя единствен световен шампион. Сред странностите на Боби са антисемитизмът (въпреки че самият той, както почти всички световни шампиони по шах, има еврейска кръв), презрението му към нежния пол (заради по-слабите шахматни умения на жените), отказът му да играе с претендента Карпов в насрочения мач за защита на световната му титла през 1975 г. (защото FIDE не изпълнява 3 от 64-те му условия), бягството от света за близо 20 години, нарушаването на забраната на американското правителство да играе в Югославия през 1992 г., за да изиграе нов мач със Спаски. Фишер почина на 17 януари 2008 г. на 64 години - колкото са квадратите на шахматната дъска. Любопитно е, че на същата възраст са починали Хауърд Стаунтън и Вилхелм Щайниц. Анатолий Карпов – майсторът в разгадаването замислите на противника Руснакът Анатолий Карпов е дванайсетият световен шампион от 1975 до 1985 г. и световен шампион на ФИДЕ от 1993 до 1999 г. Получава шахматната си корона в полуфинален мач срещу Виктор Корчной заради отказа на Фишер да защитава титлата си. Карпов остава в историята с невероятните си сблъсъци с Гари Каспаров, които след над 100 партии са с лек превес за Каспаров. Карпов е велик майстор на позиционната борба, ендшпилите и най-вече профилактиката и разгадаване замислите на противника. Той е смятан за един от галениците на властта в Кремъл. Гари Каспаров – от спорта към политиката Гари Каспаров е тринайсетият световен шампион. Той е роден на 13 април 1963 г. в Баку, Азербайджан. Достигнал невероятния рейтинг 2850, той е смятан за гений. Каспаров се отказва от шаха официално през 2005 г., за да навлезе в руската политика. Колкото и да са противоречиви оценките за новата му роля като лидер на политическата формация „Другата Русия“, появата му в медийното пространство винаги буди особен интерес. Той постоянно сипе нападки срещу сегашното управление в родината си и персонално срещу Владимир Путин. Веселин Топалов – българинът, стъпил на върха Веселин Топалов е световен шампион за 2005-2006 г. През април 2006 г. той оглавява ранглистата на ФИДЕ с ЕЛО 2804 точки. През юли същата година продължава да е първи с върховото си постижение от 2813 точки, което го нарежда на второ място във вечната ранглиста сред само четирима шахматисти, достигали някога ЕЛО над 2800 точки. Топалов е един от шестимата, оглавявали световната ранглиста от 1970 г., откакто ФИДЕ официално приема коефициента ЕЛО за мярка на силата на шахматистите. „Тоалетният“ Владимир Крамник Владимир Крамник е първият абсолютен световен шампион по шахмат след обединяването на двете версии на световната титла през 2006 г. Тогава той побеждава шампиона на ФИДЕ Веселин Топалов. Мачът става известен с „тоалетния скандал“ - българският щаб обвинява Крамник в измама, че ползва тоалетната, за да получава помощна информация по време на срещите. Вишванатан Ананд – непобедим при ускорена игра Вишванатан Ананд е индийски гросмайстор, настоящ световен шампион от септември 2007 г. Той е един от четиримата шахматисти наред с Гари Каспаров, Веселин Топалов и Владимир Крамник, които са достигали някога ЕЛО над 2800. Ананд е най-силният играч на ускорен шах в света. Световни шампиони по шахмат: Вилхелм Стейниц (1886—1894) Д-р Емануел Ласкер (1894—1921) Хосе Раул Капабланка (1921—1927) Д-р Александър Алехин (1927—1935, 1937—1946) Д-р Макс Еве (1935—1937) Михаил Ботвиник (1948—1957, 1958—1960, 1961—1963) Василий Смислов (1957—1958) Михаил Тал (1960—1961) Тигран Петросян (1963—1969) Борис Спаски (1969—1972) Робърт Фишер (1972—1975) Анатолий Карпов (1975—1985, 1993—1999 ФИДЕ) Гари Каспаров (1985—1993,1993—2000 ПША) Александър Халифман (1999—2000) Вишванатан Ананд (2000—2002) Руслан Паномарьов (2002—2004) Рустам Касимджанов (2004-2005) Веселин Топалов (14 Октомври 2005-2006) Владимир Крамник (2006-2007) Вишванатан Ананд (септември 2007 – до сега)