Георги Иванов Доколко успешна бе спортната 2008 година, която бе и олимпийска, вече се дебатира от месеци – всъщност още от края на август, когато бяха закрити Игрите в Пекин. Фактите са, че в Китай България спечели една титла, тази на Румяна Нейкова в гребането. Друго „златно момиче“ за съвременния ни спорт - Станка Златева, малко изненадващо загуби на финала, а колегите от борбата Явор Янакиев, Кирил Терзиев и Радослав Великов взеха бронз. Толкова с медалите! Очакванията бяха по-големи, като в това число се включваха боксьорите, художествената гимнастика, кану-каякът, леката атлетика и, разбира се, единственият отборен спорт, в който имаме успехи през последните години - волейболът. В месеците след олимпиадата шефката на БОК Стефка Костадинова и друга бивша олимпийска шампионка - Весела Лечева, вече председател на ДАМС, се лашкаха в оценките си за представянето в Пекин, както и за успехите на спортистите ни като цяло през годината. На едната страна на везната бяха: „Трябва да поздравим тези спортисти и треньорите им, защото са положили огромни усилия. Това, че някои се разминаха с титлите, а други с медалите, не е толкова страшно, важно е, че още има български спорт на високо ниво.“ Казаха го и двете спортни ръководителки и може да им се вярва, защото те знаят какво означава дори само да участваш в олимпийския турнир. Но на другата страна на везната бе: „Състоянието на цялата ни държава не е цветущо, спортът не може да не е отражение на цялата ни действителност.“ Точно от тази страна везната вече тежи доста повече, защото за 18 години за спорта не се направи нищо от страна на държавата. В олимпийска година това се вижда като през увеличително стъкло, защото всичко и всички се събират за три седмици и показват къде се намират в йерархията на спортната пирамида. А нашето място е най-ниско в сравнение с предишните пет олимпийски цикъла. Откакто станахме демократична държава, спортът остана последна дупка на кавала и досега се разчита само на спортисти, които са започнали кариерата си преди 1990 година. И единствената останала – Румяна Нейкова, заслужено стана олимпийска шампионка. Сривът в другите спортове, където диктувахме световната мода, е огромен. Изключението е борбата! Защо ли – първо, борците се оказаха доста съобразителни през първите години на прехода, та чак и досега. А и не забравиха любимия си спорт, мнозина превърнали се в успешни бизнесмени, помагат на клубовете с екипировка, ремонти на зали, дават пари на треньори и състезатели под формата на премии, заплати и тъй нататък. Другите останаха да чакат на държавата, на милостта на някой стар познат, поспечелил парици, или на някой, който иска да си изпере малко пари, та и за клуба да остане нещо. Това е родната действителност. Ясно е, че държавата не може да отдели от бюджета си толкова пари, колко са необходими на спорта, без да броим футбола. Защо обаче вече толкова дълги години не приеме един адекватен закон за спорта, за какъвто от години на някои хора им се изтриха езиците да говорят. А именно, да се даде възможност на бизнеса да влага пари в бази и отбори, като от това да могат да си възвърнат инвестициите. Защото и спортът е бизнес, и то много скъп. От началото на прехода в цяла България има една построена зала в Самоков и е ремонтиран стадион „Васил Левски“, където потънаха пари за построяването на два стадиона според експерти. В медийното пространство прехвръкнаха думите на Тодор Батков, който иска да строи голям спортен комплекс: „Концесията за 20 години е смешна работа. Такова начинание струва страшно много пари. Кога ще го построим, кога ще си върнем парите за тези 20 години.“ А в един такъв комплекс няма да има само футболни терени, но и зали за всякакви други спортове, освен че трябва да има и търговски обекти, от които инвеститорът да си върне вложението. Нещо нормално за целия цивилизован свят, към който искаме да се числим. Сега атлетите ни тренират в студени зали, често доста влажни, с течащи покриви, много от тях без съблекални и тоалетни. Преди няколко години наставникът на Станка Златева и Радо Великов Симеон Щерев бе принуден да сложи тепих в мазето на къщата си и зимата да подготвя възпитаниците си там, за да не измръзнат в залата на „Герена“. Ами Нейкова, която сама трябваше да чисти боклуците от Панчаревското езеро, за да може да гребе? Излагацията в щангите обаче бе „черешката на тортата“, ако този термин е подходящ за падението на българския спорт. Не че допинг скандалът от пролетта е първият за родната щанга, но може да сложи последния пирон в ковчега й. След множеството взаимни обвинения, прехвърляне на топката, опити за замазване на положението и други непохватни PR маневри излезе една истина – поради безпаричието треньорът Пламен Аспарухов и екипът му са си позволили да използват медикаменти за възстановяване отпреди повече от 20 години. Всъщност същите, заради които взеха титлата на Ангел Генчев в Сеул през 1988 година. Просто няма пари за съвременни препарати, а в тежката атлетика възстановяването е от огромно значение. По този повод бившият шеф на БОК Иван Славков в типичния си стил призна: „Всички взимат допинг, само че някои не ги хващат. Не хващат тези, които имат пари да си купят препарати, които не могат да бъдат засечени при проверка, такива, които още не са в листата на забранените стимуланти.“ Символично за годината бе представянето и на леката атлетика. Последната ни олимпийска шампионка в този спорт - Тереза Маринова, прекрати кариерата си, надеждата Ивет Лалов все още търпи последствията от счупването на бедрената си кост, макар че преодоляването на тази контузия да е за нея истински подвиг, достоен за адмирации. В номинациите на организаторите на анкетата за „Спортист на годината“ от Царицата на спортовете присъстват само две имена – Даниела Йорданова с националния си рекорд на 1500 метра и 5-о място на световното в зала и Инна Ефтимова за първото й място на турнир в зала в спринта на 60 метра. Боксът направи също сериозно отстъпление. Първият олимпийски медал за България е в този спорт, спечелен от Борис Георгиев – Моката. Незабравими са имената на Петър Лесов, настоящ национален треньор, Цачо Андрейковски, Даниел Петров, Серафим Тодоров и много други. Малко до тях се доближи тежкият Кубрат Пулев, който преди два месеца стана европейски шампион и така попадна в десетката за „Спортист на годината“. Голяма излагация стана в кану-каяка – спорт, донесъл на България първия състезател с два медала от една олимпиада – Любомир Любенов, първия с пълен комплект медали от едни Игри – Ваня Гешева, и първия двоен олимпийски шампион Николай Бухалов. От години във федерацията по този спорт се правят опити за смяна на ръководството, което стои още от 80-те години на миналия век. Явно то вече е дало каквото е могло, но не може да се справи в новата ситуация. Бунтарите пък ги е страх да излязат открито и да поемат руля. В тази странна ситуация нищо добро за спорта не може да излезе. След ерата на сестрите Малееви в тениса най-голямата българска гордост сега е юношата Григор Димитров, който спечели „Уимбълдън“ и „Флашинг Медоу“ в своята възрастова група. По принцип тенисът обаче е спорт, малко по-различен от тези, играни за здраве и имащи традиции на масови у нас. Това в никакъв случай не омаловажава постижението на Григор, на когото всички любители на спорта у нас стискат палци да повтори постижението си и при мъжете. Цялата ситуация в спорта ни може да е много показателна с факта, че организаторите на анкетата на „Спортист на годината“ от „Нове холдинг“ са включили сред номинираните представители на електронните спортове, тоест по компютърни игри, както и ветерани. Наградите ще бъдат раздадени тази вечер на тържествена церемония, водеща началото си от 1958 година. Спортните журналисти помнят, че в олимпийска година борбата за първото място често е била между няколко шампиони. Сега имаме един – Румяна Нейкова, която най-вероятно ще детронира миналогодишната притежателка на приза Станка Златева, загубила злощастно финала в Пекин. Но много български спортисти са казвали, че ако не си първи, между втория и десетия няма разлика. Почетната десетка за „Спортист на годината“(по азбучен ред) Веселин Топалов Григор Димитров Димитър Бербатов Кирил Терзиев Кубрат Пулев Петър Стойчев Радослав Великов Румяна Нейкова Станка Златева Явор Янакиев