Доста приказки се изговориха и доста мастило се изписа, откакто преди десетина дни видя бял свят един много странен текст, наречен „мирен план“, съставен от 28 точки и претендиращ да постигне уж справедлив и траен мир по отношение на руската агресия в Украйна.
Въздействието му беше шоково – поне за нормалните хора, и постави доста въпроси, на които и до днес нямаме задоволителен отговор Например: кой, защо и как договори въпросния псевдо-документ; чие е неговото авторство – руско или американско? Или: какви са мотивите, поради които президентът на САЩ го прие като свой и даже обяви ултимативно искането президентът на Украйна да го подпише до Деня на благодарността, като заплашваше в противен случай да спре американската военна помощ и достъпа на украинската армия до разузнавателната информация, добивана от американски сателити?
Или може би: откога международното право и моралните ценности, признати за основа на демокрациите, допускат агресора да бъде възнаграждаван с териториални придобивки? Или: как е възможно да бъде договарян „мирен план“ без участието на страната, която е жертва на агресия – и без участието на нейните съседи, чиито перспективи за мирно развитие са поставени на карта благодарение на същата тази агресия? Също и: как и с какво право САЩ предпоставят решения, които могат да бъдат взети само от НАТО или от ЕС, тъй като се отнасят до сигурността на европейския континент и до правото на неговите обитатели да решават сами съдбата си? Също и: какво търсят в текст, именуван „мирен план“, откровено търгашески инициативи – включително създаване на фондове от блокираните в европейски институции руски пари, които фондове да бъдат управлявани под опеката на президента на САЩ? Или пък кроежи за бъдещи икономически отношения с Русия, предполагащи отпадането на американските и европейски санкции, наложени заради агресията в Украйна? Или пък поемане на ангажимент за допускане на РФ отново като член в Г-8 – сиреч сред страните, които би трябвало да гарантират глобалната сигурност в днешния свят?
Вероятно живеем в света на Оруел или в Огледалния свят на Алиса, след като подобни абсурди и такава безподобна наглост изобщо са възможни. Можете, разбира се, да възразите – това е стара дъвка, дъвкана и предъвкана, този план не се оказа план, а само примерна основа, която подлежи на корекции (въпреки първоначалните ултиматуми на Тръмп). Нещо повече – той вече е поправен, включително с активното участие на Украйна и европейските лидери – като повечето от критичните точки в неговото съдържание са коригирани. Прочее – всичко е наред, нека „мирния процес“ продължи и нека оставим инициаторите на въпросния мирен план да се разберат помежду си.
Не, няма да се разбират. Няма и как да го направят, защото това не е никакъв „мирен план“. Това е сделка, договорена не между световни сили, а между неколцина руснаци и неколцина американци, подменяща реалността и целяща тяхната взаимна изгода. И не можем да си позволим да забравим позорното съдържание на този абсурден текст, тъй като същината на сделката е следната: американският президент и неговата „шайка“ (съжалявам, но не мога да си обърна езика и да нарека по друг начин хора като Уиткоф и Къшнър) продават Украйна, поднасят я на тепсия в ръцете на Путин, принуждавайки я да капитулира, в замина на изгодни позиции в бъдещите руско-американски отношения – които, дори и без да бъдат питани страните от ЕС, трябва да бъдат безоблачни, за да върви бизнеса (техният бизнес, разбира се).
Както се казва – това е положението. Що се отнася до ролята на САЩ като пазител на световния мир и като обуздаващ фактор по отношение на сатрапиите от азиатски тип – съжалявам, ама подобно нещо вече не съществува. И ако самият Атлантически договор все още се води действащ, то това се дължи на факта, че нито една от страните в НАТО все още не е нападната – в противен случай фиктивната стойност на договора и неговия член 5 веднага би проличала. Но има и още една страна на търсената и от двете страни сделка, която надхвърля мащабите на най-кървавата война от Втората световна насам: тя предполага и пренареждане на световния ред, връщане към времената, в които тъй наречените „велики сили“ са прекроявали територии и заличавали цели нации, сговаряйки се помежду си – според правото на силния, а не според силата на правото, разбирано като транснационална справедливост.
И най-накрая нещо трето: чрез тази „сделка“ Русия се опитва да постигне онова, което де факто не успя да постигне близо четири години на бойното поле. Путин се надява не на друго, а чрез американски натиск да замаже позорното поражение, което неговата уж „непобедима“ армия реално претърпя в тази война. Защото истината е, че митът за нейната непобедимост не просто се сгромоляса, но и това се случи при толкова гротескови обстоятелства и при такова немислимо съотношение на силите в полза на Русия, че реставрацията на този мит без украинска капитулация вече е мисия невъзможна.
Тези три обстоятелства налагат да видим във въпросния „мирен план“ нещо повече от конфузно недоразумение – и да се връщаме към този позорен прецедент, осмисляйки го отново и отново. Не че това не се прави в момента – прави се, при това с участието на най-добрите световни експерти. Лично моите предпочитания са в полза на Тимъти Снайдър, който буквално разнищи точка по точка „мирния план“ и изведе едно безпощадно заключение: „В т. нар. „мирен план“ Съединените щати са сведени до гангстерско образувание, на което се плаща за предоставяне на неопределена „защита“, а не държава, страна или народ с интереси и съюзници, и приятели.“ Казаното е безпощадно точно и към него няма какво да се добави.
Има и някои акценти обаче, които трябва да бъдат дискутирани отново и отново, докато и хората с ниска политическа култура, към които за съжаление спадат и повечето наши сънародници, разберат за какво става дума. Прочее, ето и някои от тях:
– Този план не е американски, той е некадърно съставен и още по-некадърно преведен руски план – но не защото това се доказва от направените вече анализи, които доказват присъствието на руски конструкции в текста, а защото основните негови предложения работят в полза на Путин – без оглед на каквато и да било справедливост. Нещо повече – той работи не просто за победата, но и за оцеляването на Путин и неговия режим – и не е нужно да познаваш историята на тази държава, за да разбереш, че след всичко случило се руският сатрап може да оцелее само при пълна и безусловна победа – все една дали постигната на фронта или е просто служебна. И тъй като Русия въпреки огромния си потенциал не се справя на фронта – защото, както подчерта сър Лорънс Фридман, не успява да придаде смисъл на тази война – то Уиткоф и респективно Тръмп се опитват да осигурят неговия триумф чрез задкулисно договаряне.
– Този план е абсурден, неговото съдържание е оксиморон. Първа точка от него потвърждава суверенитета на Украйна, докато следващите на практика ограничават и заличават този суверенитет, като редуцират състава на нейната армия, определят вида на оръжията, които няма право да притежава, посочват в какви съюзи не може да се включва „суверенната“ държава, какво трябва да впише в своята Конституция, кога трябва да проведе избори – и прочее, та дори и императивното изискване кой още език трябва да бъде обявен за официален (руският, разбира се!). Да не говорим за това, че за никакъв суверенитет не може и да става дума, след като се постановява дори кои непревзети от Русия земи трябва да отстъпи украинската армия, и кои украински територии трябва да бъдат признати за руски – не само от САЩ, но очевидно и от целия цивилизован свят.
– Този план включва индулгенция за извършени военни престъпления. В него в прав текст се казва, че страните в конфликта „ще получат пълна амнистия за действията си по време на войната“. Нямат никакво значение избитите деца, безогледните атаки върху жилищни комплекси, обстрелваните болници, клането в Буча, масовите гробове, стаите за изтезания и прочее – никакво значение за Тръмп и подобните нему. Агресорите са невинни, а защитаващите страната си и правото си на свободен живот – просто приравнени с тях, като че ли са извършители на някакво общо и нравствено безлично дело.
– Русия е не само опростена като агресор, но се премахват и международните санкции, наложени по този повод – при това без да се питат държавите, които са ги наложили. Казано е, че Русия ще бъде реинтегрирана в световната икономика, но и нещо повече – че ще бъде поканена да се присъедини отново към Г-8. Следователно световната сигурност бива оставена в ръцете на тези, които я нарушават. А специално САЩ се предполага да сключат мащабни договори за икономическо сътрудничество с Русия – за „съвместно развитие в областите на енергетиката, природните ресурси, инфраструктурата, изкуствения интелект, центровете за данни, проектите за добив на редкоземни метали в Арктика и други взаимно изгодни корпоративни възможности“. Всъщност точно тук е заровено кучето – и затова този план е крадлив, като да го е писал Пеевски: покрай войната с Украйна бизнес контактите с тази изключително богата на суровини държава замряха – и остават много свободни валенции, които САЩ се готвят да заемат. Е, може би не точно САЩ, но някои американски корпорации… познайте чии.
– И нещо много характерно: САЩ говорят от името на НАТО и вземат решения от името на НАТО, без да питат и без да информират за това останалите страни членки. Казано е например, че „Украйна се съгласява да запише в конституцията си, че няма да се присъедини към НАТО, а НАТО се съгласява да включи в устава си разпоредба, че Украйна няма да бъде приета в бъдеще“, а също и че „НАТО се съгласява да не разполага войски в Украйна“. За сметка на това пък самолети на ЕС щели да бъдат разположени в Полша – като отново не са питани нито ЕС, нито Полша.
– Има един голям въпрос в този „мирен план“ – и той е какво получава Украйна в замяна на огромните отстъпки и на своята практическа капитулация? Отговорът е: нищо. Просто правото да съществува – в удобен за днешните агресори вид. Получава… гаранции – и то не от друг, а от САЩ и Русия. С други думи – точно от страните, които гарантираха нейния суверенитет по Меморандума от Будапеща през 1994 г., и не спазиха този ангажимент. За сметка на това Русия получи от Украйна целия ядрен арсенал, разположен на нейна територия – и възлизащ на една трета от всички ядрени глави на бившия СССР. Същите, с които днес Путин плаши Европа и света.
– И накрая: „мирният план“ всъщност не е мирен план. Има един основен принцип в историята: несправедливият мир е предпоставка за бъдеща война. Така Версайския договор с прекалените си издевателства над победените положи основите на Втората световна война. Така Мюнхенската конференция с политиката си на „омилостивяване“ на Хитлер всъщност го насърчи. Излишно е дори да аргументирам защо Путин няма да спре, ако получи поражението на Украйна, поднесено на тепсия от САЩ. Само ще се убеди, че „целокупният Запад“ се състои от куп слабаци, с които няма защо да се съобразява. А когато един психопат от неговия мащаб получи такава увереност, нищо вече не може да спре войната – и не тази в Украйна, а голямата война, която може да покрие планетата с ядрена пепел.
