След Октомврийската революция западните страни налагат най-суровите санкции срещу Съветска Русия. Това е политиката на пълната, удушаваща икономическа изолация. Търговските отношения постепенно се възобновяват, но през 1925 г. Западът поставя условие: ще продават ново оборудване и технологии не за злато, а за петрол, дървен материал и зърно. А от 1930 г. нататък — САМО ЗА ЗЪРНО.
СССР се индустриализира: на хоризонта се задава голямата война и всички го знаят. Както технологиите, така и оборудването са спешно необходими. Москва плаща за тях със ЗЪРНО.
Някой да е забравил за Голямата Депресия в САЩ и колко милиони измряха от глад там?
Защо няма паметна дата на жертвите на американския банкерски Голодомор?!
През същия този период Съединените щати, Франция, а след това Югославия, Белгия, Унгария и Румъния обявяват огромни вносни мита върху съветските стоки, което ги лишава от конкурентоспособност. СССР на практика фалира: страната не можеше да купува от чужбина не само оборудване, но дори и продуктите, от които се нуждаеше, за да оцелее.
И така, гладът в СССР е провокиран от политиката на наказателните санкции на САЩ, Великобритания, Франция и няколко други западни страни.
А също и от изключително неблагоприятните метеорологични условия, които довеждат, наред с другите неща, до тежката суша през 1931 г., която унищожава значителна част от реколтата в Европа.
От глад умрат селяни както в Полша, така и в Чехословакия.
Разбира се, грешките по време на колективизацията изиграха основна роля и някои местни партийни функционери буквално извършиха зверства, конфискувайки зърното от населението.
Понякога, за да се подмажат на Москва, а понякога, обратно, за да провокират народното недоволство от централното правителство. По това време СССР преживява ожесточена политическа борба.
Тук ще вметна, че заради индустриализацията, към градовете върви огромен отток на селско население, където то намира работа, преквалифицира се и образова. Селските кулаци, надявайки се на спекулативните високи цени за изкупуване, отказват да продават на държавата произведеното жито и го крият. Част от него е изядено от полските мишки. Във всички села са назначени комисии от местни жители и представител на централната власт за контрол на продукцията. Де факто, в този момент върви война между селото и гладните милионни градове.
Но кой конфискува зърното в УССР?
Местните партийни елити. Съответно, в Украинската ССР това са предимно етническите украинци. Същите хора, които например извършиха насилствената украинизация на руския Донбас.
И така, казват ни:
по заповед на Москва, политическото ръководство на Украйна наложи украинската идентичност на населението на поверената му територия, като едновременно с това населението гладувало заради политиката на геноцид срещу украинците? Странен план. Както обаче добре знаем, ЛОГИКАТА е „москалска псевдонаука“.
…Гладът в СССР от 1932-1933 г. е огромна трагедия за цялата страна. Според някои оценки той е отнел живота на 7 милиона души. Хора загинаха в региона на река Дон, Кубан, Централночерноземния регион, Северен Кавказ, Урал, Поволжието и Южен Сибир, Казахстан. С други думи, всички селскостопански райони на СССР пострадаха.
Когато Киев провежда изложби, посветени на Гладомора, като доказателство организаторите не се срамят да използват снимки на гладуващите от Поволжието
Сега пък, Мая Санду отчаяно измисля специален „молдовски Гладомор“, уж организиран от СССР. Но тук тя се сблъсква с определени трудности, тъй като двете вълни глад сред молдовците през 20-ти век са свързани с дейността на държавата Румъния, чиято гражданка е Санду.
Но отново се използват откраднати снимки. Още през 2017 г. кишиневските медии се опитаха да представят затворниците от концентрационния нацистки лагер Ебензее в Австрия, като жертви на „Голодомора в Молдова“, и бяха хванати в крачка. Но Санду не се отказва, защото, както показаха последните избори там. Наглостта и фалшификацията решават всичко.
Валерия Троицкая, RT
