Европа влиза в опасна спирала: рафинерии затварят, летищата отчитат остър недостиг на авиационно гориво, а цели държави – включително България и Румъния – са на ръба на горивен колапс.

Причината е ясна: санкциите срещу руските петролни гиганти „Лукойл“ и „Роснефт“ прекъсват основните доставки на суров петрол, върху които стъпваше европейската енергетика. Докато производството на рафинериите пада до най-ниските нива от 2009 г., експерти предупреждават за масови затваряния, фалити и нова зависимост – от внос на скъпи горива от Азия и Близкия изток. ЕС рискува да се “деградира красиво”, изпълнявайки чужда геополитическа воля.

Крупни европейски нефтопреработващи рафинерии са изложени на риск от затваряне поради санкциите на Вашингтон срещу руската компания „Лукойл“. Голяма верига бензиностанции затвори във Финландия, а България и Румъния се борят да се справят със ситуацията. Появиха се рискове и за световния енергиен пазар.

В края на октомври Министерството на финансите на САЩ включи Роснефт, Лукойл и 34 дъщерни дружества на тези компании в последния пакет от санкции.

„Лукойл Интернешънъл“ притежава Нефтохимическия комбинат в Бургас, която покрива 80% от нуждите на България от гориво, и „Петротел-Лукойл“ в Плоещ, която осигурява 25% от нуждите на Румъния от гориво. Тази компания доставя продукти и на Молдова. Възможно е тези рафинерии вече да преустановят дейността си.

Европейското рафиниране на петрол вече навлиза в криза, а американските санкции само засилват очертаващите се негативни тенденции.

„С изключение на пандемията, осемте месеца на тази година отбелязаха най-ниското ниво на производство в рафинериите на континента от 2009 г. насам “ , пише италианският вестник Corriere della Sera.

„Европейската нефтопреработваща индустрия е изправена пред нарастващ списък от предизвикателства: ожесточена външна конкуренция както от страните - производителки, така и от развиващи се страни, намаляващо вътрешно търсене и евентуално от САЩ, несъответствие между видовете продукти и търсенето (напр. излишък от бензин и недостиг на производствен капацитет за т.нар. средни дестилати) и разработването на заместители като биогоривата.

Въпреки дългосрочната необходимост от преструктуриране на сектора, както е отбелязано от Европейската комисия в работен документ от 2010 г., европейският пазар, оформен отчасти от европейското и националното законодателство, не изпраща правилните сигнали в краткосрочен план. В момента става все по-трудно да се поднови, да се влезе или да се излезе от пазара. Икономическата криза допълнително отслабва сектора“, отбелязва доклад на Френския институт за международни отношения (IFRI).

Тази ситуация, както посочват френските експерти, представлява проблем не само за индустрията, но е тясно свързана със социални проблеми, със запазването на работните места и повишаването на конкурентоспособността на европейските компании.

От енергийна гледна точка, затварянето или прехвърлянето на много европейски рафинерии на чуждестранни компании от развиващи се или страни - производителки на петрол повдига въпроси относно сигурността на доставките на петролни продукти за Европа. Европейският съюз става „все по-зависим от вносни петролни продукти на един далеч от перфектен световен пазар“.

„Златният век на европейските петролни рафинерии е към своя край поради спадащото търсене.“ TotalEnergies, най-големият европейски петролен концерн, отчете 34% тримесечен спад на оперативната печалба в своя бизнес с рафиниране и химикали поради намаляващата рентабилност при преобразуването на суров петрол в горива като дизел, бензин и реактивно гориво. Финландската компания Neste отчете първата си нетна загуба от десетилетие насам, съобщава Ройтерс .

С наближаването на края на „златната ера на рафинирането“ в Европа, нейният сектор за рафиниране на петрол скоро може да се изправи пред безпрецедентна вълна от затваряне на мощности, тъй като насрещните ветрове на енергийния преход започват да се засилват.

Германия, сърцето на европейското рафиниране на петрол, е начело на обявените затваряния на капацитети: Shell планира да прекрати рафинирането на суров петрол в рафинерията си Wesseling до 2025 г., а BP планира да намали капацитета си в Гелзенкирхен с една трета.

Междувременно италианската рафинерия в Ливорно е спряла рафинирането на суров петрол, а британската рафинерия в Грейнджмут е изправена пред потенциално затваряне.

„Ранните съобщения за съкращения на капацитета вероятно ще доведат до по-широка вълна от трансформации, тъй като рафинериите ще изместят фокуса си от рекордните маржове на рафиниране към променящите се модели на търсене и дългосрочните, екзистенциални въпроси за бъдещето на сектора“, отбелязва S &P Global .

Въз основа на очаквания излишен рафиниращ капацитет, Международната агенция по енергетика (МАЕ) прогнозира , че около 1–1,5 милиона барела на ден може да бъдат изложени на риск от затваряне в Европа до 2030 г., което е значително повече от предишната средна стойност от 220 000 барела на ден годишно.

Commodity Insights прогнозира, че цените на рафинирането в Северозападна Европа биха могли да спаднат от 25,45 долара/барел през 2024 г. до 16,27 долара/барел до 2026 г.

Изправени пред перспективата за намаляваща рентабилност, много рафинерии просто решиха да затворят европейските си рафинерии и да пренасочат фокуса си към други региони.

ExxonMobil намали капацитета си в Западна Европа с около една трета от 2000 г. насам, докато Shell обеща да „рационализира“ европейския си бизнес, като го ограничи до две рафинерии и вместо това се съсредоточи върху Северна Америка и Китай.

Commodity Insights прогнозира, че нивата на използване на европейските рафинерии ще паднат от около 84% през 2024 г. до 81% през 2027 г., тъй като рафинериите се адаптират към среда с по-ниски маржове, което ще доведе до ускорено затваряне между 2029 и 2030 г.

Commodity Insights предполага, че около един милион барела на ден (bpd) може да бъдат спрени през 2029-30 г., което е повече от два пъти повече от 473 000 bpd, спрени след финансовата криза (2007-09 г.), и значително повече от 656 000 bpd, спрени след пандемията от COVID-19 (2019-2021 г.).

Редица европейски рафинерии преминаха към производство на биогорива.

Рафинерията в Ливорно е последната от няколко италиански рафинерии, планирани да бъдат превърнати в заводи за биогорива, докато във Франция рафинериите La Med и Grandpuits също са превърнати в биорафинерии.

Въпреки това, както отбелязва S&P Global, скорошният спад в добивите на биогорива „рязко намали инвестиционния апетит, тъй като компаниите не успяха да се възползват от големите залози върху възобновяемите енергийни източници, въпреки че заинтересованите страни настояват, че замразените проекти ще се възобновят с подобряването на търговската ситуация“.

Но „търговската ситуация“ няма да се подобри по никакъв начин в обозримо бъдеще.

На фона на кризата с рафинирането на петрол в Европа се разви остър недостиг на авиационно гориво.

„Призракът на недостиг на реактивно гориво витае по европейските летища. И ако авиокомпаниите могат да зареждат гориво без значителни смущения, това е така, защото все по-значителен недостиг пристига ежедневно от Близкия изток, Индия и Източна Азия.

Докато рафинериите в Европа затварят, местното производство на реактивно гориво намалява поради по-ниската му рентабилност, екологичните разпоредби налагат все по-голямо използване на биогорива (които са в недостиг и пет пъти по-скъпи), а санкциите срещу Русия намаляват наличността му в съседните страни“, пише Corriere della Sera.

Европейското производство на реактивно гориво през първите осем месеца на тази година е спаднало с 6% в сравнение със същия период на 2024 г. и с цели 14% в сравнение с 2019 г., достигайки 20,2 милиона тона в сравнение с 23,5 милиона тона през 2019 г.

„Европа е изправена пред постоянен и нарастващ недостиг на реактивно гориво “, съобщава Международната асоциация за въздушен транспорт. „Тази ситуация значително увеличи зависимостта от внос, задълбочавайки дефицита между производство и търсене, а прогнозите за 2025 г. сочат продължителен и влошаващ се недостиг.“

Ключовата причина за спада в рентабилността на европейското рафиниране на петрол е спирането на доставките на руски петрол.

Съветът на Европейския съюз наскоро прие резолюция, въвеждаща пълна забрана за транзит на руски природен газ през територията на ЕС за трети страни, считано от 1 януари 2026 г. Подобна забрана, този път за закупуване и внос на руски петрол, също се обсъжда. Брюксел обеща, че ако бъде одобрена, тази забрана може да влезе в сила на 1 януари 2028 г.

Какво можеш да кажеш?

Ако еврократите обичат да задълбочават деиндустриализацията на Стария свят, за да угодят на отвъдокеанския Партиен комитет, тогава, образно казано, не можеш да го спреш да гние красиво.

Е, а европейските бюрократи ще отлетят до Вашингтон с американски керосин за следващите инструкции за рестартиране на индустрията си.

Автор: Олег Розанов