От тайните преговори: Донбас отдаден под аренда на Русия, без самолети с дипломати в Украйна

От тайните преговори: Донбас отдаден под аренда на Русия, без самолети с дипломати в Украйна
  • Written by:  classa***
  • Date:  
    21.11.2025
  • Share:

Тайният план за мир в Украйна на представителя на Белия дом за Близкия изток Стив Уиткоф и руския представител Кирил Димтриев, ръководител на Фонда за благосъстояние на Русия, предизвика много коментари и сериозни критики.

 

 

 

Световни медии, позовавайки се на свои източници, обръщат внимание на различи аспекти и като цяло посочват, че в 28-те точки няма много разлики от исканията на Русия в последните месеци - да получат Донецка област в административните граници, без да са я окупирали, да бъде намалена армията на Украйна с 60% - до 300 хил. военни, вместо сегашите 800 хил., и иззети далекобойните оръжия, руският език да бъде официален, както и самолети с чуждестранни дипломати да не могат да кацат в Украйна и т.н.

В отделните публикации обаче има и някои нови моменти. Според Axios Донбас ще бъде обявен за демилитаризирана зона, но така и не става ясно кой ще гарантира това, след като няма да бъдат допуснати миротворци на територията на Украйна, нито как ще бъде защитена Украйна при нарушение на ангажиментите, както всъщност вече се случи, след като Русия не спази заявеното в Меморандума от Будапеща, когато Украйна предава ядрените си оръжия в замяна за защита.

Според източници на The Telegraph пък Украйна ще даде Донбас под аренда на Русия. Така Киев ще запази собствеността си върху региона, но той ще бъде реално под контрола на Москва. В плана не се съобщава какъв ще бъде наемът и как ще бъде плащан. Предаването на земята ще трябва да бъде одобрено на референдум, но даването под аренда би прескочило тази пречка, защото не е сигурно, че украинците ще подкрепят да дадат на Русия земите си.

 

Снимка: ДСНС Украйна

 

Нещо повече - в Украйна се коментира, че веднъж това вече не е проработило - през 2014 година отново под натиска на САЩ без бой беше предаден Крим и части от Донбас. Това обаче не спря пълномащабната война осем години по-късно.

Източници на западните медии в Украйна коментират, че този план е неприемлив за страната. Това не е изненада - президентът Володимир Зеленски от месеци повтаря, че няма да приеме тези условия, посочвайки че нито е допустимо по Конституцията на Украйна, нито отговаря на международното право, нито ще бъде одобрено от украинците. А и не дава никакви гаранции, че ще защитят Украйна от нова руска агресия.

 

Зеленски е притиснат в ъгъла?

 

 

Според The Telegraph идеята е Зеленски да бъде притиснат на фона на вътрешните проблеми, които предизвика разследването за корупция в енергетиката, което стигна до министрите на енергетиката и на правосъдието.

Двамата бяха освободени по искане на президента, но опозиционната партия "Европейска солидарност" на бившия президент Петро Порошенко (също съден за корупция и държавна измяна) поиска и оставката на целия кабинет. Депутатът от фракцията Олексей Гончаренко призова и за оставката на Володимир Зеленски.

Украински политически анализатори обаче са категорични, че това ще доведе до безпрецедентна политическа криза в Украйна на фона на войната и вероятно до срив на фронта. Отстраняването на Зеленски и избори в Украйна пък дълго време беше заявявано като условие за мирни преговори от страна на Кремъл.

Исканията на Москва са прекалено далеч от вижданията за "справедлив мир" в Киев, но и страната е прекалено зависима от оръжията, идващи от САЩ. Зеленски заяви в Анкара преди ден, че Русия не трябва да получи награда за войната. Неговата гледна точка е за прекратяване на огъня по линията на съприкосновението и преговори за условията на мира между двете страни.

От Белия дом не са коментирали нищо по изтеклата информация за плана. Държавният секретар Марко Рубио написа в социалната мрежа Х, че се обсъждат различни "сериозни и реални идеи", както и  че и двете страни трябва да са готови на отстъпки. Институтът за изучаване на войната (ISW) обаче отбелязва, че няма никакви отстъпки от страна на Москва.

 

Тайни договорки

 

 

"Има един агресор и една жертва в тази война", заяви върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи Кая Калас преди срещата на министрите на външните работи и обясни, че не само общността не е участвала в съставянето на плана, но очевидно и Украйна, което прави точките неизпълними. Тя посочи, че документът ще влезе в дневния ред на заседанието в сряда (20 ноември).

В Конгреса също изглеждат изненадани от появилия се план за мир в Украйна. Дори и близкият до Тръмп сенатор Линдзи Греъм коментира пред The Hill, че е добре, че поне се работи по някакъв план. Пийт Рикетс, председател на комисията по външни работи и връзки с Европа към Сената също заяви, че е разбрал за документа от публикации в медиите.

Другият представител на Белия дом, отговарящ за Украйна - ген. Кийт Келог, съобщи, че подава оставка от поста си, след като стана ясно за плана, посочва Ройтерс. Източник на The Telegraph съобщава, че причината е, че Келог смята, че колегите му в Белия дом са под влиянието на Кремъл.

Изданието отбелязва, че в Турция Володимир Зеленски е трябвало да представи план, разработен с европейските съюзници, който едва ли ще се приеме от Русия. Срещата с Уиткоф обаче е била отложена. Планът на САЩ е бил предаден на член от екипа на Зеленски, а според публикациите документът е изработен от Уиткоф и Дмитриев по време на посещение на руснака в Маями преди няколко седмици. Пред Axios руският представител е заявил, че очаква планът да бъде приет, защото отразява руското виждане за мир.

 

Ракетните удари на Русия

 

 

Малко преди да се разразят коментарите за плана за Украйна, Русия нанесе поредния си масиран удар. Ракета попадна директно в жилищна сграда в Тернопол в западните части а Украйна, убивайки 25 души. Още близо 20 души все още са в неизвестност.

Този удар предизвика коментар на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, който рядко се изказва по темата. Сега, в социалната мрежа Х, той написа, че огънят трябва да бъде прекратен като "първа крачка към справедлив мир".

Германският канцлер Фридрих Мерц осъди руските удари по украинската енергийна мрежа, определяйки ги като "терористична война срещу украинците".

Тази позиция беше приета и от американския президент Доналд Тръмп, или поне до скоро - именно заради разочарованието, че руският президент Владимир Путин не приема това искане, Вашингтон въведе санкции срещу "Лукойл" и "Роснефт", които трябва да влязат в сила на 21 ноември. Преди ден той посочи, че не е доволен от действията на Владимир Путин, но написаното в плана, ако е подкрепено от него, означава, че все пак очаква Украйна да капитулира.

 

Станете почитател на Класа