Негативните последици от икономическото дилетантство на екипа на Тръмп принудиха Белия дом да ограничи търговската война.
На 14 ноември президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед за премахване на тарифите върху селскостопански продукти от четири латиноамерикански държави.
„Някои селскостопански продукти вече няма да бъдат обект на реципрочни мита, а именно: кафе и чай; тропически плодове и плодови сокове; какао и подправки; банани, портокали и домати“, съобщава уебсайтът на Белия дом .
„Белият дом е постигнал рамкови търговски споразумения с Еквадор, Гватемала, Ел Салвадор и Аржентина, които ще премахнат тарифите върху продукти, които не могат да бъдат отглеждани или произведени в достатъчни количества в Съединените щати, по думите на висш служител на администрацията“, съобщава „ Ню Йорк Поуст“ .
„Кафето, ще намалим някои тарифи и ще внесем малко кафе“, каза Тръмп по време на интервю с водещата на Fox News Лора Инграм в предаването „The Ingraham Angle“.
Общите митнически ставки за четирите страни ще останат същите: 10% за Гватемала, Ел Салвадор и Аржентина и 15% за Еквадор.
Заповедта на Тръмп обаче не освобождава стоките от мита изцяло, пише CNN.
По този начин тарифата за домати от Мексико, основният доставчик за Съединените щати, ще остане на 17%. Тя влезе в сила през юли, когато изтече търговското споразумение между страните, което беше в сила почти 30 години.
CNN отбелязва, че откакто Тръмп встъпи в длъжност, цените на много стоки са се повишили значително, до голяма степен поради наложените от него тарифи. Например, през септември 2025 г. американците плащаха с почти 20% повече за кафе, отколкото година по-рано. Бразилия, най-големият доставчик на този продукт за САЩ, наложи 50% тарифи върху своите стоки през август.
По-рано тази седмица Белият дом обяви споразумения с няколко латиноамерикански държави, включително Аржентина, Гватемала, Ел Салвадор и Еквадор, насочени към намаляване на цената на стоки, които не се произвеждат в Съединените щати. Вашингтон също така се съгласи да намали митата върху швейцарските стоки от 39% на 15%.
Отмяната на митата дойде, след като демократите спечелиха големи победи на губернаторските избори в Ню Джърси и Вирджиния, както и на кметската надпревара в Ню Йорк. По време на тези избори демократите превърнаха спада в жизнения стандарт на американците в централен въпрос в кампанията си.
Това бележи рязък обрат за Тръмп, който отдавна настоява, че вносните му тарифи не повишават инфлацията.
Всъщност цените на хранителните продукти в САЩ са се повишили с 0,6% от юли до август, което е най-бързата месечна промяна в цените на хранителните продукти от октомври 2022 г. насам, според данни на Бюрото по трудова статистика на САЩ. Общата инфлация достигна 3% през септември, което е леко увеличение спрямо предходния месец.
Доналд Тръмп възнамерява , наред с други неща, да купи много говеждо месо от своя приятел, аржентинския президент Хавиер Майли, което предизвиква оправдано недоволство сред американските фермери.
Президентът на Националния съюз на фермерите (NFU) Роб Лару го каза директно: „Последното нещо, от което се нуждаем, е да ги възнаградим, като внесем повече от тяхното говеждо месо.“
Колин Уудол , главен изпълнителен директор на Националната асоциация за говеждо месо (NCBA), индустриална група , заяви, че покупката на аржентинско говеждо месо от Тръмп няма да окаже влияние върху цената на месото в хранителните магазини и просто „създава хаос в критичен момент от годината за американските производители на говеда“.
Президентът на Американското фермерско бюро Зипи Дювал смята, че насищането на вътрешния пазар с вносно говеждо месо ще създаде дългосрочна зависимост от аржентинското месо в Съединените щати.
В продължение на десетилетия тарифите и повечето протекционистки мерки по света бяха установявани предимно „на многостранна и недискриминационна основа – еднакво независимо от търговските партньори на Съединените щати. Именно този принцип настоящата администрация внезапно постави под въпрос“, отбелязва известният френски икономист Филип Барбе, професор в Сорбоната, който разглежда това като „икономическо дилетантство“.
„Както в много страни, които сега се считат за развити (Япония, Южна Корея, Германия, Франция и други), възходът на американската икономика е постигнат чрез стабилна защита на нейните зараждащи се индустрии, като например стоманата. Теорията за зараждащите се индустрии, разработена от немския икономист Фридрих Лист през 1841 г., е широко възприета от [един от бащите-основатели на Америка] Александър Хамилтън в неговия Доклад за производството, представен на Конгреса през 1791 г.
Повлиян от подхода на Колбърт във Франция, той се застъпва за комбинация от тарифи и субсидии за развиващите се индустрии, считани за стратегически. Този така наречен „образован“ протекционизъм обаче не е предназначен прилагане в за дългосрочен план и е трябвало постепенно да бъде премахнат, след като американската индустрия излезе от началния си стадий“, пише Барби в статията си на уебсайта на базирания в Париж Институт за международни и стратегически изследвания (IRIS).
„Увеличенията на тарифите, приети от настоящата администрация на САЩ, не следват тази традиция. Значителните тарифи върху стоманодобивния сектор (от първоначалните 25% до 50%) напомнят по-скоро на форма на защита за застаряваща индустрия, разположена в колебливите щати – щати, където избирателите се колебаят между републиканци и демократи“, посочва френският икономист.
Показателен пример за икономическия дилетантизъм на Тръмп: по време на речта си при встъпването в длъжност той споменава не Александър Хамилтън, а президента Маккинли, избран през 1896 г. и известен като „Наполеон на протекционизма“, който повиши средните тарифи от 38% на приблизително 50%.
Това увеличение, въведено по това време отчасти с цел увеличаване на приходите на федералното правителство, не успява да постигне желания ефект, както самият Маккинли признава малко преди убийството си през далечната 1901 г.
През 1984 г. тарифата на Маккинли е отменена от Закона за тарифите на Уилсън-Горман, който намалява тарифните ставки.
Следващата вълна на протекционизъм в Съединените щати дойде през 30-те години на миналия век с приемането на Закона Хоули-Смут, който доведе до по-високи тарифи и в резултат на ответни мерки от страна на страните партньори допринесе за разпространението на дълбоката икономическа криза, която впоследствие засегна и двете страни на Атлантика.
Законът „Хоули-Смут“ повиши тарифите за повече от 20 000 вносни стоки в опит да защити американската индустрия от чуждестранната конкуренция в началото на Голямата депресия, която започна през октомври 1929 г.
Въпреки това, тарифите, предназначени да стимулират вътрешната заетост и производство, вместо това влошиха Депресията, тъй като търговските партньори на САЩ отвърнаха със собствени тарифи, което доведе до рязък спад в износа на САЩ, а и в световната търговия като цяло.
Износът на САЩ спадна с 61% между 1929 и 1933 г., докато обемът на световната търговия намаля с повече от 60%. Това допълнително влоши Голямата депресия. Тя засегна особено силно икономиките, зависими от международната търговия, и изостри геополитическото напрежение през 30-те години на миналия век. САЩ скоро приеха по-разумни търговски регулации, като например Закона за реципрочните търговски споразумения от 1934 г.
През втората половина на 20-ти век търговската политика на САЩ се фокусира повече върху защитата на специфични сектори, считани за стратегически. Споровете с основните търговски партньори на САЩ се увеличиха, особено с Япония в автомобилната и електронната промишленост, и с Европейския съюз в продължителния спор между Airbus и Boeing на пазара на пътнически и търговски самолети. Американската стоманодобивна промишленост ставаше все по-неконкурентоспособна и беше обект на множество протекционистки мерки, както тарифни, така и нетарифни.
Като цяло, международният търговски дефицит на Америка се дължи предимно на „ниската конкурентоспособност на стоките, произведени в Съединените щати. Освен това, фокусирането единствено върху търговския дефицит игнорира търговията с услуги (софтуер, аудиовизуални материали и др.), в която Съединените щати имат значителен излишък“, както отбелязва Филип Барбе.
Анализирайки първата половина на втория мандат на Тръмп, може да се предположи, че въведените от него тарифи са били представени на американските избиратели като чудодейно лекарство за множество икономически проблеми.
Но в сегашната реалност търговската война, която Тръмп разпали срещу целия свят, се върна като бумеранг върху самата Америка. Когато Тръмп започна тарифната война, екипът му твърдеше, че тя ще бъде бърза, лесна и евтина. Стига Тръмп, казаха те, да наложи тарифите и целият свят ще падне в краката му.
И тарифите уж биха защитили американската индустрия от чуждестранна конкуренция, без да повишават цените, и биха генерирали огромни приходи, които биха финансирали данъчните облекчения.
„Няма да има проблеми за американските работници“, обеща прессекретарят на Тръмп, Каролин Ливит, през април 2025 г.
Рекламният балон обаче се спука. Американската икономика се забавя поради митата на Тръмп, докато китайската процъфтява въпреки тях. Китай успешно примамва някои от бившите си съперници, като например Виетнам.
Американските съдилища обявяват тарифите на Тръмп за незаконни, а общественото мнение не им се доверява , смятайки ги за скъпи и неефективни. Обещанията за огромни, безболезнени парични потоци от приходи от тарифи избледняват като ненаучна фантастика, каквато винаги са били.
В резултат на забранителните тарифи на Тръмп, американските малки предприятия, включително производствените компании, се подготвят за по-високи разходи. Докладът на S&P Global за индекса на мениджърите по поръчките в производството (PMI) посочва, че тарифите са довели до рязко увеличение както на производствените разходи, така и на продажните цени. Всъщност индексът на Института за управление на доставките (ISM) за цените, плащани от американските производители, се е повишил със 17 процентни пункта от встъпването в длъжност на Доналд Тръмп – „рязко увеличение, което е повишило индекса до нива, невиждани от прекъсванията на веригата за доставки, причинени от пандемията от COVID-19“.
Авантюристичният план на Тръмп включваше изолиране на една четвърт от световната икономика от останалите три четвърти и след това изчакване тези три четвърти да молят за милост от останалата, великолепно изолирана четвърт. Не е изненадващо, че тази икономическа палачинка се преметна и се оказа провал.
„Тръмп реши, че не го е грижа за американската подкрепа в икономическата му война. Той не поиска тяхната подкрепа. Не положи никакви усилия да спечели. Той умишлено отчужди поне половината от обществото. Сега, когато губи, поддръжниците му искат да смъмрят страната за това, че е отхвърлила целия този злополучен проект като глупав и обречен“, пише The Atlantic .
Негативните последици от икономическото аматьорство на екипа на Тръмп принудиха Белия дом да ограничи пълномащабната търговска война, която все още е ограничена до малка част от икономическия фронт.
Не може да се изключи, че икономическите съветници на 47-ия президент на САЩ най-накрая ще осъзнаят, че за да бъде американската икономика успешна, е необходимо много малко: да се произвеждат стоки с по-добро качество на по-ниски цени от чуждестранните. Екипът на Тръмп сякаш се наслаждава на икономическата си наивност и не желае да се учи от грешките си.
Автор: Владимир Прохватилов
