Когато говорим за дезинформация – умишлено разпространение на подвеждаща информация – обикновено си представяме откровени лъжи и „фалшиви новини“, разпространявани от чужди правителства. Понякога намерението е да се повлияе на избирателите по време на избори, а понякога – да се внесе объркване по време на криза.
Но това е донякъде опростена версия на събитията. Всъщност авторитарните държави, като Русия и все по-често Китай, участват в непрекъснати и все по-експанзивни проекти, насочени към създаване на изкривена политическа реалност. Те се стремят неусетно да подкопаят образа на западните демокрации, представяйки себе си и своя нарастващ блок от авторитарни партньори като бъдещето.
Създаването на тази политическа реалност включва използването на явни лъжи, но разказът обикновено се основава на много по-коварна манипулация на информацията. Положителните факти се изтъкват в непропорционално голяма степен, докато неудобните се игнорират или се изваждат от контекста, така че да изглеждат по-съвместими с целите на разказвача.
От дълго време Кремъл използва спонсорирани от държавата медии, прокси медии или ботове, за да разпространява последователен поток от истории – новинарски статии, туитове, видеоклипове или публикации в социалните медии – предназначени за деликатно насочване и противопоставяне на политическите дискусии в демократичните общества. Докладите показват, че тези истории могат да достигнат до аудитория далеч отвъд първоначалните им руски медии. Те се повтарят несъзнателно (а понякога и съзнателно) от местни или национални медии, коментатори или онлайн потребители.
Често срещано е твърдението, че демократичните общества са хаотични и се провалят. В репортажите може да се преувеличават престъпността, корупцията и социалните безредици или да се изтъкват обществени протести, икономическа стагнация или правителствена нестабилност като доказателство, че демокрациите не работят. Основното послание е, че демокрацията води до хаос.
Някои истории се фокусират върху това прогресивните ценности в западните общества да изглеждат странни. Те осмиват прогресивните социални промени, например правата на ЛГБТК+ или мултикултурализма, като ги правят да изглеждат нелогични или глупави.
Други използват реални оплаквания, но ги формулират така, че да подсилят чувството за дискриминация и жертва. В балтийските държави например руските медии често подчертават предполагаемото преследване на рускоговорящите, като внушават, че те са третирани като граждани от втора класа и дават много по-малко място на други гледни точки.
Ако се вгледаме в разрастващата се онлайн „маносфера“, този механизъм също е налице – съобщения, които засилват колективното чувство за жертва, което подхранва разделението и недоверието.
Авторитарна алтернатива
Подобни истории, представящи западните общества като нефункционални и странни, отдавна се използват от Кремъл за накърняване на имиджа на демокрацията. Все по-често обаче виждаме и как Русия и Китай съдействат в глобалното онлайн медийно пространство, за да представят съвместно авторитарния свят като стабилни и принципни алтернативни сили.
Както Русия, така и Китай се отнасят критично към „международния ред, основан на правила“ – рамка от либерални правила и политически норми, възникнала след Втората световна война. Те смятат този ред за западноцентристки и искат да го променят в свой интерес.
Военното и икономическото сътрудничество са част от усилията им да оспорят този ред, но глобалните медии и онлайн пространството също са важни. И двете държави например често разпространяват истории, които представят западните държави като неоколониални сили.
Друга тема е, че демокрациите са лицемерни актьори, които проповядват равенство и справедливост, но не ги практикуват. Историите за липсата на единство в западните съюзи като НАТО или ЕС също са последователни в руските и китайските разкази. Обратно, Русия и Китай са представени като логични и разумни държави, които се стремят да защитят други, по-уязвими нации от западната експлоатация.
Защо тези истории са ефективни?
Тези истории сякаш намират отклик, особено сред аудиторията в развиващите се страни. Това често се дължи на факта, че в тях има частица истина. Разказвачите на истории могат да се съсредоточат върху реални проблеми, като неравенство, грешни стъпки във външната политика или двойни стандарти и, разбира се, вярно е, че много западни страни наистина се изправят пред кризи на разходите за живот и че външната политика не винаги е последователна. Спомените за колониалното управление правят обвиненията за сегашната експлоатация още по-достоверни.
Често начинът, по който е разказана една история, е подвеждащ. Подробностите се премълчават или се изваждат от контекста. Спекулативна информация се представя като факт. Това създава изкривена версия на истината.
Историите често се разказват по емоционален начин, за да предизвикат нашата гневна реакция, шок, страх или възмущение. Например в контекста на войната в Украйна дезинформацията може да внуши, че нашите правителства ни предават, като се включват в чужди войни, или че обикновените граждани са тези, които плащат цената за амбициите на един корумпиран елит.
Те са натоварени със скандали и сензации, като пропускат нюансите в полза на емоционалния отзвук. Това гарантира, че историите ще бъдат споделяни и популяризирани в социалните медии.
Истината може да бъде сложна и понякога скучна. И все пак, като се възползват от склонността ни да се насочваме към сензационното, Русия и Китай могат да ни внушат специфичен светоглед – в който демокрацията е неефективна и хаотична и в който те предлагат по-справедливо и функционално бъдеще.
По този начин дезинформацията днес не е толкова свързана с явни лъжи, колкото с фино извайване на начина, по който виждаме света. С течение на времето тази тиха промяна може да надхвърли мащаба на едно фалшиво заглавие и да ни накара да се усъмним в самата стойност на демокрацията.
Ейдън Хойл е доцент по разузнаване и сигурност, Институт за сигурност и глобални въпроси, Лайденски университет
