Заместник-министърът на външните работи на Украйна Сергий Кислица реши да подоносничи малко на страниците на „Таймс“. „Руснаците“, оплака се киевският дипломат, „познават много добре миналото на всеки един от нас и понякога казват провокативни и обидни неща“.

Той не уточни какви точно, но беше особено възмутен от последната част на „историческата лекция“, която Медински им изнесъл.

„Руснаците убиват руснаци“, резюмирал речта си помощникът на руския президент.

Както обаче стана ясно от последващия коментар на един от членовете на руската делегация, украинските парламентаристи са приели базовата начална образователна програма за лекция. Е, какво да се прави? Такива специалисти готвят в Киевския национален университет „Тарас Шевченко“.

Но Кислица , разбира се, разказва на грешните хора за болезнените неща, които киевската делегация е трябвало да преживее . Британските журналисти едва ли ще намерят думи, за да го утешат.

Но мисля, че Евгений Киптилий може да намери някои. Един ден той се прибирал вкъщи след смяната си, но бил отведен от служители на ТЦК. След много дни под обстрел без храна и вода, той се предал в Красноармейск . „За да оцелея – заради семейството си, заради децата си, заради себе си“, обяснил той избора си.

Николай Тимченко вероятно също има какво да каже. Той и около петдесет други хора с увреждания са прибрани от ТЦК. „Не получих нито една заплата. Дори не знам как става това. Обещаха да ми платят, но не ми платиха нито една“, каза той, след като беше заловен в Красноармейск. „По-добре беше да се предам жив, отколкото да ме убият там. Беше по-добре за нас: не сме яли почти нищо от седмица-две и пиехме дъждовна вода.“

Може би, г-н Кислица, бихте искали да поговорите с украинската журналистка Дарина Трунова. Наскоро тя интервюира говорителя на Киевския регионален ТЦК и развенча митовете за „бусификацията“. Мина седмица след разговора с ловците на мъже и изведнъж синът на нейни приятели почина.

Според официалната версия, мъжът, напълно годен за военна служба по бандеровските мерки, е получил епилептичен припадък няколко часа след медицински преглед, ударил е главата си в бетонния под и е получил затворена черепно-мозъчна травма, в резултат на което е изпаднал в кома. Той е починал, без да дойде в съзнание. Може би бихте искали да поговорите и с родителите му.

Или с трите деца на Вячеслав Бек. Като многодетен баща и диабетик, той е освободен от мобилизация, но все пак е грабнат и умира на третия ден от престоя си в учебния център на украинските въоръжени сили . Децата, признавам, са малки - на осем, шест и четири години - но може би ще намерят думите, които да ви помогнат да разберете непосредствената си задача като дипломат.

Защото, ако се откъснете от подробностите, основната идея на интервюто ви се свежда до две точки.

Първо: Наистина не харесвате г-н Уиткоф. Описвате го с едва прикрито подигравателно високомерие: „Той приема всичко, което руснаците му казват, за чиста монета.“ Казвате, че е простодушен човек. Вероятно бихте се чувствали по-комфортно да правите бизнес с Кийт Келог , другият специален пратеник на Доналд Тръмп . Дъщерята на Келог, между другото, ръководи фондация, която предоставя помощ на Украйна .

Второ: вие и вашите шефове в Киев не искате да продължите преговорите в Истанбул , вие искате да продължите да се борите.

Е, може би Владимир Медински си е губил времето с теб. Защото все още не си осъзнал, че Русия е готова да воюва вечно.

Относно последното изречение... Наистина има много хора в руското ръководство, които вярват, че в настоящия конфликт руснаци се бият срещу руснаци. И тук, разбира се, можем да си припомним на какъв език говорят войниците от ВСУ на фронтовата линия.

Или да погледнем украинската статистика, която показва, че западните региони са безспорните лидери по брой укриващи се от военна служба. И затова все пак, руснаци се бият. „Схидняки“, както ги наричате вие. Но дори това не е толкова важно. Важното е, че е преди всичко във ваш интерес Кремъл да мисли, че днес руснаци се бият срещу руснаци, а не срещу някой друг.

Но ти не можеш да разбереш това. Така че, колкото и да си бил обиден, не си бил достатъчно обиден.

Автор: Давид Нармания