По молба на моя словенски издател току-що написах нов предговор към “Поражението на Запада”, който смятам за необходимо да публикувам незабавно в Substack. Заплахата от влошаване на всички конфликти става все по-ясна. Този текст предлага схематично и временно, но актуализирано обяснение на развитието на кризата, която преживяваме. Всъщност този текст е заключението на последния ми разговор с Диан Лагранж във Fréquence Populaire: “Победа на Русия, затваряне и раздробяване на Франция и Запада”. По-малко от две години след публикуването на френски език на “Поражението на Запада”, през януари 2024 г., основните предсказания на книгата се сбъднаха. Русия издържа военно и икономически на сблъсъка. Американската военна индустрия е изтощена. Европейските икономики и общества са на ръба на колапса. Още преди украинската армия да се срине, е достигнат следващия стадий от разпадането на Запада.
Винаги съм бил враждебно настроен към русофобската политика на САЩ и Европа, но като западен човек, привързан към либералната демокрация, французин, обучен в научните изследвания в Англия, дете на майка бежанка в Съединените щати по време на Втората световна война, аз съм съкрушен от последствията за нас, западняците, на войната, водена без ум срещу Русия. Ние сме едва в началото на катастрофата. Наближава повратна точка, отвъд която ще се развият окончателните последствия от поражението.
“Останалият свят” (или Глобалният Юг, или Глобалното мнозинство), който се задоволяваше да подкрепя Русия, отказвайки да бойкотира нейната икономика, вече открито проявява подкрепата си за Владимир Путин. БРИКС се разширява, приемайки нови членове, тяхната свързаност нараства. Приканена от САЩ да избере своя лагер, Индия избра независимостта: снимките на Путин, Си и Моди, събрали се през август 2025 г. на срещата на Шанхайската организация за сътрудничество, ще останат символ на този ключов момент. Западните медии не спират обаче да ни представят Путин като чудовище, а руснаците - като крепостни. Тези медии вече бяха неспособни да си представят, че останалият свят вижда в тях лидер и обикновени човешки същества, носители на специфична руска култура и желание за суверенитет. Сега се опасявам, че нашите медии ще задълбочат заслепението ни, тъй като са неспособни да си представят възраждането на престижа на Русия в този Останал свят, експлоатиран икономически и третиран арогантно от Запада векове наред. Руснаците се осмелиха. Те предизвикаха Империята и спечелиха.
Иронията на историята е, че руснаците, европейски и бял народ, със славянски език, се превърнаха във военен щит на Останалия свят, защото Западът отказа да ги интегрира след падането на комунизма. Представям си, че словенците са особено добре позиционирани културно, за да оценят тази ирония, макар че много добре знам като антрополог на семейството и религията, че въпреки славянския си език Словения е много по-близка социално и идеологически до Швейцария, отколкото до Русия.
Мога да очертая тук модел на разпадането на Запада, въпреки непоследователността на политиката на Доналд Тръмп, американският президент на поражението. Тази непоследователност, според мен, не произтича от една нестабилна и несъмнено перверзна личност, а от нерешима дилема за САЩ. От една страна, техните ръководители, в Пентагона, както и в Белия дом, знаят, че войната е загубена и че Украйна ще трябва да бъде изоставена. Следователно здравият разум ги кара да искат да излязат от войната. Но от друга страна, същият здрав разум ги кара да предчувстват, че изтеглянето от Украйна ще има драматични последици за Империята, каквито нямаха изтеглянето от Виетнам, Ирак или Афганистан. Това наистина е първото стратегическо американско поражение в световен мащаб, в контекста на масивна деиндустриализация на САЩ и трудна реиндустриализация. Китай се превърна в световната фабрика; много ниската му плодовитост, разбира се, ще му попречи да измести САЩ, но вече е твърде късно да се конкурират с него в индустриално отношение.
Дедоларизацията на световната икономика започна. Тръмп и неговите съветници не могат да я приемат, защото това би бил краят на Империята. И все пак постимперската епоха би трябвало да бъде целта на проекта MAGA, Make America Great Again (“Да направим Америка отново велика”), който се стреми към завръщане на американската национална държава. Но за Америка, чийто производствен капацитет на реални блага днес е много слаб (виж глава 9 за истинската същност на американската икономика), е невъзможно да се откаже да живее на кредит, както прави, произвеждайки долари. Подобно имперско-валутно оттегляне би довело до брутален спад на жизнения ѝ стандарт, включително за избирателите на Тръмп от народа. Следователно първият бюджет от второто президентство на Тръмп, "Един голям, красив законопроект" (« One Big Beautiful Bill Act », OBBA), остава имперски, въпреки митническите тарифи, олицетворяващи протекционисткия проект или мечта. OBBA повишава военните разходи и дефицита. Бюджетният дефицит в САЩ неминуемо води до производство на долари и търговски дефицит. Имперската динамика, или по-скоро имперската инерция, продължава да подкопава мечтата за завръщане към производителната национална държава.
В Европа военното поражение остава зле разбрано от лидерите. Те не са ръководили операциите. Пентагонът е разработил плановете за украинската контраофанзива от лятото на 2023 г. (по време на която написах “Поражението на Запада”). Американските военни, въпреки че водеха войната чрез украинското си прокси, знаят, че се разбиха в руската отбрана - защото не можеха да произвеждат достатъчно оръжия и защото руските военни бяха по-умни от тях. Европейските лидери предоставиха само оръжейни системи и то не най-важните. Неосъзнаващи мащаба на военното поражение, те знаят обаче, че собствените им икономики са парализирани от политиката на санкции, по-конкретно от прекъсването на доставките на евтина руска енергия. Икономическото разделяне на две на европейския континент беше акт на самоубийствена лудост. Германската икономика е в застой. Навсякъде на Запад бедността и неравенствата се увеличават. Великобритания е на ръба на пропастта. Франция я следва отблизо. Обществата и политическите системи са блокирани.
Отрицателна икономическа и социална динамика предшестваше войната и вече оказваше натиск върху Запада. Тя беше видима в различна степен навсякъде в Европа и на Запад. Свободната търговия подкопава индустриалната база там. Имиграцията развива в тях идентичностен синдром, особено в народните слоеве, лишени от сигурни и добре платени работни места.
На по-дълбоко ниво, негативната динамика на фрагментацията е културна: масовото висше образование създава стратифицирани общества, в които високообразованите - 20%, 30%, 40% от населението - започват да живеят помежду си, да се мислят за по-висши, да презират народните слоеве, да отхвърлят ръчния труд и индустрията. Всеобщото начално образование (всеобщата грамотност) подхранваше демокрацията, създавайки хомогенно общество с егалитарно подсъзнание. Висшето образование породи олигархии и понякога плутокрации, стратифицирани общества, пропити от инегалитарно подсъзнание. Крайният парадокс: развитието на висшето образование накрая доведе до спад на интелектуалното ниво в тези олигархии или плутокрации! Описах тази последователност преди повече от четвърт век в “Икономическата илюзия” (L’Illusion économiquе), публикувана през 1997 г. Западната индустрия се премести в Останалия свят и, разбира се, в бившите народни демокрации в Източна Европа, които, освободени от подчинението си на Съветска Русия, сега са си възвърнали многовековния статут на периферия, доминирана от Западна Европа. Говоря подробно в 3 глава за този вид вътрешен Китай, където индустриалните работници са многобройни. Навсякъде обаче в Европа елитизмът на високообразованите е породил “популизъм”.
Войната повиши европейското напрежение. Тя направи континента по-беден. Но преди всичко, като основен стратегически провал, тя делегитимира лидери, неспособни да водят страните си към победа. Развитието на консервативни народни движения (обикновено назовавани от журналистическите елити с термини като “популисти” или “крайндесни”, или пък “националисти”) се ускорява. „Да реформираме Обединеното кралство“, “Алтернатива за Германия”, Националният сбор във Франция… По ирония на съдбата: икономическите санкции, от които НАТО очакваше “смяна на режима” в Русия, са напът да донесат каскада от “смяна на режимите” в Западна Европа. Западните управляващи класи са делегитимирани от поражението в момента, в който руската авторитарна демокрация е релегитимирана от победата, или по-скоро свръхлегитимирана, тъй като връщането на Русия към стабилност при Путин ѝ гарантира от самото начало безспорна легитимност.
Такъв е нашият свят с наближаването на 2026 г.
Разпадането на Запада приема формата на “йерархичен разлом”.
САЩ се отказват от контрола си над Русия и мисля, че все повече и над Китай. Поставени под китайска блокада за вноса си на самарий, редкоземен елемент, необходим за военната аеронавтика, САЩ вече не могат да мечтаят за военна конфронтация срещу Китай. Останалият свят - Индия, Бразииля, арабският свят, Африка - се възползва от това и им се изплъзва. Но САЩ се обръщат енергично срещу своите европейски и източноазиатски “съюзници” в последно усилие за свръхексплоатация и също така, трябва да го признаем, чисто и просто от яд. За да избегнат унижението си, за да скрият от света и самите себе си своята слабост, те наказват Европа. Империята се самоизяжда. Такъв е смисълът на митата и инвестициите, принудително наложени от Тръмп на европейците, превърнали се в колониални поданици в една свиваща се империя, а не в партньори. Времето на солидарните либерални демокрации приключи.
Тръмпизмът е “бял народен консерватизъм”. Това, което се появява на Запад, не е солидарност на народните консерватизми, а разрив на вътрешната солидарност. Гневът, произтичащ от поражението, кара всяка страна, за да потуши горчивината си, да се обърне срещу по-слабия от нея. САЩ се обръщат срещу Европа или Япония. Франция отново разпалва конфликта с бившата си колония Алжир. Няма никакво съмнение, че Германия, която, от Шолц до Мерц, прие да се подчини на САЩ, обръща своето унижение срещу по-слабите си европейски партньори. Моята собствена страна, Франция, ми се струва най-заплашена.
Един от най-важните концепти за поражението на Запада е нихилизмът. Обяснявам как “нулевото състояние” на протестантската религия - секуларизацията, достигнала своя край - обяснява не само краха на американското образование и индустрия. Нулевото състояние отваря също така метафизична празнота. Аз лично не съм вярващ и не се застъпвам за някакво завръщане на религиозното (не мисля, че е възможно), но като историк трябва да отбележа, че изчезването на социалните ценности с религиозен произход води до морална криза, към импулс за унищожаване на неща и хора (войната) и в крайна сметка до опит за отмяна на реалността (трансджендър феноменът за американските демократи и отричането на глобалното затопляне за републиканците, например). Кризата съществува във всички напълно секуларизирани страни, но тя е по-лоша в онези, в които религията беше протестантство или юдаизъм, абсолютистки религии в търсенето на трансцендентното, отколкото в католицизма, който е по-отворен за красотата на света и земния живот. Именно в САЩ и Израел виждаме развитието на пародийни форми на традиционните религии, пародии, чиято същност според мен е нихилистична.
Това ирационално измерение е в сърцевината на поражението. Следователно то е не само “техническа” загуба на мощ, но и морално изтощение, липса на положителна екзистенциална цел, която води до нихилизма.
Този нихилизъм стои зад желанието на европейските лидери, особено на протестантските брегове на Балтийско море, да разширят войната срещу Русия с непрестанни провокации. Този нихилизъм стои и зад американската дестабилизация на Близкия изток, мястото, в което в най-висока степен се изразява гневът, произтичащ от американското поражение срещу Русия. Преди всичко нека не се поддаваме на твърде лесната представа за военна автономия на режима на Нетаняху в Израел, независимо дали става дума за геноцида в Газа или за атаката срещу Иран. Нулевото протестантство и нулевият юдаизъм със сигурност трагично преплитат своите нихилистични прояви в тези изблици на насилие. Но в целия Близкия изток именно САЩ, които, доставяйки оръжия и понякога атакувайки сами, в крайна сметка са подстрекателите на хаоса. Те тласкат Израел към действие, точно както тласкаха украинците. Първото президентство на Тръмп премести посолството на САЩ в Йерусалим и именно Тръмп за първи път си представи превръщането на Газа в морски курорт. Осъзнавам, че е нужна цяла книга, за да докажа тази теза, книга, която би анализирала едно по едно взаимодействията между участниците. Но като историк по професия и след като от половин век се занимавам с геополитика, осъзнавам, че Израел, както и натовска Европа, е престанал да бъде независима държава. Проблемът на Запада е именно програмираната смърт на националната държава.
Империята е обширна и се разпада сред шум и ярост. Тази империя вече е полицентрична, разделена в целите си, шизофренна. Но нито една от частите ѝ не е независима от цялото. Тръмп е нейният настоящ “център”; той е и най-добрият ѝ идеологическо-практически израз, тъй като съчетава рационалното желание за оттегляне в непосредствената си сфера на господство (Европа и Израел) с нихилистични импулси на предпочитане на войната. Тези тенденции - оттегляне и насилие - се изразяват и в американското сърце на Империята, където принципът на йерархичен разлом действа вътрешно. Все повече англо-американски автори споменават настъпването на гражданска война.
Една от интересните особености на съвременна Америка е, че нейните ръководители все по-трудно правят разлика между вътрешно и външно, въпреки опита на MAGA да спре със стена имиграцията, идваща от юг. Армията стреля по кораби, напускащи Венецуела, бомбардира Иран, влиза в центровете на градовете на демократите в САЩ, спонсорира израелската армия за атака срещу Катар, където се намира огромна американска база. Всеки читател на научна фантастика ще разпознае в това обезпокоително изброяване началото на навлизане в антиутопия, т.е. в негативен свят, в който се смесват мощ, фрагментация, йерархия, насилие, бедност и поквареност.
Следователно нека останем самите себе си, извън Америка. Нека запазим възприятието си за вътрешно и външно, чувството си за мярка, връзката си с реалността, разбирането си за това кое е правилно и красиво. Нека не позволяваме също да бъдем въвлечени в стремителното втурване във война от нашите собствени европейски лидери, тези привилегировани лица, изгубени в историята, отчаяни от това, че са били победени, ужасени от мисълта, че един ден ще бъдат съдени от своите народи. И преди всичко, най-вече, нека продължим да размишляваме върху смисъла на нещата.
Превод от френски: Галя Дачкова
