Октомврийската революция и Русия днес предизвикват само негативни емоции. Стъпвал съм веднъж в СССР по време не перестройката, сега не бих стъпил там, дори да ми дават пари.

Имам познат, който живее в Щатите, пък си плати оттам 2-седмична екскурзия до Санкт Петербург и Москва, много доволен – бил в СССР на бригада при соца…

Аз съм от поколение, възпитавано от пропаганда за Великата октомврийска социалистическа революция. Вярвали сме, че историята е безспорни факти и събития. Нищо такова – историята е оценки и разкази за тези факти и събития. Сега за Октомврийската революция можем да чуем и негативни оценки, а не само пропаганда. Днес е трудно да кажеш нещо положително за т. нар. ВОСР. Която довежда до кървав режим, аналог на фашистката тоталитарна държава.

Но тогава светът я приема различно. Ето, например какво става след революцията през 1917 г.:

Прочутият художник Василий Кандински става председател на държавната Комисия за купуване на изкуство за музеите.

Друг прочут – Марк Шагал – е назначен за комисар по изкуствата за Витебска губерния.

Авангардистът Малевич е назначен за комисар по опазване на паметниците и старините и член на Комисията по опазване на художествените ценности.

Новаторът в киното Сергей Айзенщайн станал художник декоратор на първия работнически театър „Пролеткулт”, след това и кинорежисьор.

Маяковски създал група „Комфут” (Комунистически футуризъм) и Московска асоциация на футуристите.

Дзига Вертов започва работа в отдела за кинохроника в Московския кинокомитет и става теоретик на киното.

Какво става после, е добре известно. Всички бягат в чужбина, останалите ги мачкат, самоубиват се, .

Но тогава авангардистите, не само в Русия, са леви. Такава е епохата, интелигенцията я тегли наляво.

След революцията в Русия социалдемократическите марксистки партии, които са избрали еволюционен път, а не революционен, се разцепват. От тях се отделят комунистически партии, приели за верую революцията, макар и някои да се явяват на избори. Така едните остават при демокрацията, другите приемат диктатурата на пролетариата на Ленин. Докато след време симпатизантите на революцията сред интелигенцията не разберат за какъв терор става дума.

Днес интелектуалци се пъчат като десни, а всъщност са левичари. Сега има и поза, самоизтъкване като десен и антикомунист, модно е. И вече е безопасно. Комунизмът приключи.

Сега закъснели антикомунисти по повод на революцията рецитират красиви фрази за преврат, кървава диктатура и прочее, с днешни критерии. Тогава е епоха на войни с милиони жертви в стара цивилизована Европа. Руската революция идва съвсем естествено в една безправна държава, в която масата живее в крайна бедност като в средновековието. В Русия тогава крепостничеството е премахнато де юре, но съществува де факто. Февруарската революция в Русия прераства в Октомврийска и продължава като гражданска война.

Според конспиративни теории революцията станала, защото американците дали милиони долари на Троцки, германците подпомогнали Ленин и т. н. Но ако те нямаха широка подкрепа от недоволното население, нямаше да вземат и задържат властта. Болшевиките щяха да изгубят гражданската война.

Когато у нас Христо Смирненски пише „Червените ескадрони”, не е имало социологически проучвания да забележат, че симпатиите са били на страната на революцията, като една надежда.

Е, тази революция се превърна в диктатура. После режимът еволюира. След смъртта на Сталин изобличи репресиите, но не даде свобода. В края на 70-те години след Хелзинкската конференция омекна още, но си остана недемократичен, репресивен режим, особено в СССР. Който започна да се разпада от собствената си несъстоятелност. Социалният експеримент се оказа неуспешен. И режимът накрая се самосвали. Затова привържениците на онова време (късния соц) толкова яростно наричат Горбачов предател. А у нас мразят Луканов, дори го убиха.

Сега Путин реабилитира Сталин и Иван Грозни – най-жестоките диктатори в тяхната история.

Освен експериментът с комунизма, се разпадна и СССР, който беше като продължение на руската империя. Отделните републики поеха по свой път. Балтийските намериха в ЕС естественото си място. Южните азиатски републики станаха авторитарни режими, в които ислямът е официална религия и идеология.

Оказва се, че 70 години комунизъм не са достатъчни да заличат културните пластове от предишни времена. Всеки отиде там, където е бил.

Историята продължава. Краят ѝ не дойде.