Президентът на САЩ Доналд Тръмп често изглежда, че сменя позициите си спрямо войната между Русия и Украйна в зависимост от това кой в дадения момент според него е „по-големият проблем“ за мира – Владимир Путин или Володимир Зеленски.
Но, твърдят анализаторите, Тръмп трябва да насочи вниманието си и към един по-слабо известен играч – шефът на кабинета на Зеленски, Андрей Ермак.
От началото на руската инвазия през февруари 2022 г. Ермак се превърна в най-влиятелния човек в Киев – често не по-малко от самия президент, а според мнозина – дори по-влиятелен.
Власт зад кулисите
Ермак контролира потока от информация между украинското ръководство и западните столици, формира твърдата линия на преговори, често смятана за непродуктивна, и изтласква настрани министри, за да контролира дипломатическите канали. Според множество украински източници той се опитва да обезвласти и Главното разузнавателно управление и неговия шеф Кирило Буданов – една от най-успешните фигури на Украйна от началото на войната.
Този огромен контрол буди опасения: Ермак и Зеленски водят страната към модел, който заплашва ключова ценност, за която Украйна именно воюва – западния модел демокрация.
Вътрешни опоненти на Зеленски биват обявявани за „руски агенти“, институции се използват за война срещу политически конкуренти, блокира се борбата с корупцията и според критици се създава нова форма на олигархия.
Как един адвокат се превърна в сив кардинал
Ермак е адвокат, филмов продуцент и вносител на луксозни дрехи, преди да стане човекът в сянка до Зеленски. Двамата се запознават през 2011 г., когато Зеленски е комедиен актьор. През 2019 г. Ермак вече е политически съветник. През 2020 г. става ръководител на президентската администрация – позиция, която превръща в точка за контрол над целия държавен процес.
Той и Зеленски живеят в един и същ бункер, тренират заедно, прекарват свободното си време заедно. „Няма път към Зеленски, който да заобикаля Ермак“ – казват експерти.
Грешните ходове спрямо Вашингтон
Поредното посещение на Зеленски във Вашингтон завърши със скандал – зад затворени врати срещата с Тръмп се превърна в караници. Анализаторите смятат, че причината е погрешната дипломатическа стратегия, в която се стига до посещения при яростно анти-Тръмп консервативни мозъчни тръстове, които само дразнят Белия дом.
Тази линия на критика не е нова. През юни „Политико“ писа за „двупартийното презрение“ на Вашингтон към Ермак.
Въпреки това – в крайна сметка Киев получи част от желаното: Тръмп отложи срещата с Путин в Будапеща, позволи удари с западни ракети по територията на Русия и въведе първите санкции срещу Москва във втория си мандат.
Победите на Ермак – на цената на демокрацията
Ермак е умел вътрешнополитически играч. Премахва съперници, издига свои хора, и според мнозина стои зад отстраняването на легендарния генерал Валерий Залужни, изпратен като посланик в Лондон – далеч от политиката в Киев.
Така украинската демокрация се разрушава отвътре – парламентът е обезвластен, кабинетът е обезличен, а реалното управление е в ръцете на Ермак.
Дори общественото недоволство го сочи пряко: протестиращите в Киев скандират „Ермак вън!“.
Курсът на войната и волята на украинците
69% от украинците искат мирни преговори с Русия. Само 24% искат войната да се води до пълна победа. Ермак обаче блокира всяка идея за отстъпки или дипломатични маневри.
Ако Путин някога реши да преговаря, Украйна трябва да бъде готова за процес на години – ликвидиране на корупция, укрепване на институциите, окончателно скъсване с постсъветските олигархични модели.
Но ако Ермак остане водещ фактор – тези цели ще бъдат блокирани.
Докато администрацията на Тръмп анализира заплахите за украинската държавност, тя трябва да мисли не само за Путин в Москва, но и за човека, който реално управлява президентската администрация в Киев.
Войната се води не само на фронта. Тя се води и в офисите, и в сенките около властта. И в тези сенки Ермак е може би най-опасният играч за бъдещето на украинската демокрация.
Източник: The American Concervative
