Путин лично и говорителят на Кремъл остро реагираха на възможността САЩ да дадат ракети „Томахоук” (Tomahawk) на Украйна. Тръмп ги използва като коз, с който да застави Путин да сложи край на войната. Защо тези ракети се превръщат в геополитически фактор и силен коз в дипломацията?

„Томахоук” летят с 900-1000 км в час, на ниска височина 30-50 м. Обсегът им е 1600-1700 км на повечето нови модификации, но има и модели с обсег 2500 км.

„Томахоук” преодоляват радиосмущенията, с които Русия се защитава повече или по-малко успешно от ракети и самолети. В ниските височини на полета ракетата използва за навигация система TERCOM (Terrain Contour Matching). Тя периодично сканира терена по траекторията на ракетата и го сравнява с картата, съхранена в паметта. След като сканира участък от полета, ракетата сравнява действителната си позиция с картата и прави корекции на автопилота.

В последната част от полета – при приближаване към целта – „Томахоук” използва оптико-електронната система DSMAC (Digital Scene Matching Area Correlator). Ракетата фотографира терена и търси изображения на предварително определени референтни точки, позиционирани около целта. Тоест търси не самата цел (която може да е замаскирана, скрита от дим или слабо видима), а ясно видими референтни точки наблизо. След като те са намерени, ракетата се насочва към целта спрямо референтните точки, с точност до няколко метра.

Системата за насочване на ракетата е

предпазена от електронни противодействия

по време на целия полет, включително последният етап. Радарът на системата TERCOM работи само за моменти – ракетата не сканира непрекъснато терена под нея, а временно активира алтиметъра и е непредсказуема за противника. Системата DSMAC е защитена срещу електронни противодействия, тъй като разчита изключително на данни от оптични камери.

За да достигне целта, „Томахоук” лети на ниска височина – приблизително 30–50 метра над земята, в зависимост от профила на терена. Тази височина позволява ракетата да се скрие от радарите на ПВО. Дори когато Tomahawk е в обхвата на радар, откриването на ракетата е трудно; фоновият шум от земята затруднява идентифицирането на ракетата.

Далечният обхват на ракетата е приблизително 1600–1700 км. Той позволява сложни траектории според терена, прикриване между възвишения, и подход към целта от неочаквани посоки – например, проникване дълбоко във вражеска територия и след това завиване обратно към целта.

Най-голямата заплаха за „Томахоук“ представляват радари високо във въздуха. Това може да са изтребители прехващачи, които патрулират и могат да се приближават до ракетата, за да я идентифицират. Комбинацията от патрулиращи самолети AWACS (летящи радари) и прехващачи (насочвани към целта от „въздушните радари“) се счита за най-ефективния метод за борба с нисколетящи крилати ракети.

За борба с „Томахоук“ в края на 70-те години в СССР са разработени самолети А-50 – въздушни радари, подобни на американската система AWACS. Те и досега са на въоръжение в руските военновъздушни сили, последният е произведен 1992 г., общо са уж 40, но повечето не летят. Русия има проблеми с поддържането им. Украинците свалиха два такива самолета и удариха още два при атаката с дронове на летищата. Останали са вероятно няколко, и не се знае колко от тях са в състояние да летят. Русия не разработва нови от този тип, базирани на съвременни компоненти.

Противовъздушна отбрана трудно може да спре ракетите „Томахоук“

Зенитни оръдия и картечници могат да ги свалят, ако са преградили пътя им. Но за да се покрие дори малък регион с отбранителни линии, са необходими стотици зенитни оръдия. И пак е необходимо насочване, например от летящ радар – самолет А-50.

Всички модели „Томахоук“, които се използват в момента, са с конвенционални заряди. Моделите с ядрен заряд, разработени по време на Студената война – са изведени от експлоатация съответно през 1991 г. и 2013 г. Изведените от експлоатация модели TLAN са преобразувани в конвенционални ракети. Изведените от експлоатация „Gryphon“ са унищожени в съответствие с изискванията на Договора за ликвидиране на ракетите среден обсег.

В момента няма „Томахоук“ с ядрени бойни глави на въоръжение във въоръжените сили на САЩ.

Ядрените и конвенционалните бойни глави в ракетите „Томахоук“ не са взаимозаменяеми; те се различават по размер и тегло. Ядрените са по-малки и по-леки и могат да бъдат инсталирани само в съответните модели фюзелажи.
Противно на руската пропаганда, нито един от използваните в момента модели „Томахоук“ не е подходящ за инсталиране на ядрена бойна глава. Нито пък е възможно просто да се преработи необходимата секция на фюзелажа; съвременните модели се различават от по-старите.

Различни модели от съвременните „Томахоук“ носят

различни видове бойни глави

Най-разпространена е 340-килограмовата бойна глава с програмируем взривател. Ракетата може да удари целта по няколко начина – директно в хоризонтален полет, или да „подскочи“ и да пикира право отгоре, или да експлодира над целта на определена височина, за да се увеличи максимално покриването на дадена площ.

Има варианти с касетъчни бойни глави, носещи 166 комбинирани боеприпаса, кумулативна бойна глава срещу танкове, фрагментационен снаряд срещу пехота и запалима глава за сгради. Има модели, които могат да поразяват до пет отделни цели.

Вариант е и бойната глава за разрушаване на бункери WDU-43/B, поместена в специален стоманен корпус с програмируем взривател, който позволява забавена детонация.

За наземни изстрелвания на „Томахоук“ в момента се използват контейнерни пускови установки Mk-70 PDS (Payload Delivery System). Устройството представлява блок от четири вертикални клетки, който се поставя легнал в стандартен транспортен контейнер. Преди изстрелване капакът на контейнера се отваря и повдигащ механизъм позиционира вертикално клетките с ракетите.

Във въоръжените сили на САЩ пусковите установки Mk-70 се използват и като част от стратегическата ракетна система със среден обсег „Тайфун“ (Typhon). Версия на пусковите установки е така модифицирана, че позволява „Тайфун” да се използва и като част от система за противовъздушна отбрана.

Самите пускови установки Mk-70 са много евтини. Използването на ракети „Томахоук” с пускови установки Mk-70 е възможно и извън цялостния комплекс „Тайфун”. Целта може да бъде зададена предварително и заредена в ракетите, преди пусковите установки да бъдат разположени на позиция. Това използване е по-малко гъвкаво, отколкото в рамките на цялостния комплекс, но за удари на стратегическа дълбочина срещу стационарни цели това не е проблем.

Пусковите установки Mk-70 са инсталирани в стандартен 12-метров транспортен контейнер и могат лесно да бъдат маскирани. Те могат да бъдат монтирани на ремаркета, железопътни платформи, кораби и баржи – на практика всяко транспортно средство, което може да побере такъв контейнер. Това осигурява на пусковите установки стратегическа и оперативна мобилност, и прикритие.

Вероятно ракетите „Томахоук“ за наземно разполагане ще бъдат доставяни в Украйна (ако се стигне дотам и Путин не отстъпи) с пусковите установки Mk-70.

„Томахоук“ биха унищожили рафинерии, големи военновъздушни бази в европейската част на Русия

Също така те ще намалят значително мощностите, произвеждащи военна техника. Едно е дрон да атакува с няколко десетки килограма взривен материал, а съвсем друго е крилата ракета с няколкостотин килограма бойна глава.

След удар с дрон, завод за преработка на петрол може да бъде ремонтиран за няколко седмици до месец, но след „Томахоук“ той ще бъде възстановяван дълго, почти трябва да се строи наново. И ако дрон удари фабрична сграда, може да причини пожар, дупка и неопределени поражения. Но след удар с „Томахоук“, заводът се превръща в развалини.

„Томахоук“ с касетъчна бойна глава може да причини неограничени щети на самолети на военно летище. Да държиш военновъздушните сили в обсега на „Томахоук“ е сигурен начин да ги загубиш.

Към момента от Пентагона не съобщават официално какъв точен брой ракети „Томахоук“ има. Знае се, че са произведени над 7000, от тях има във Великобритания, в Испания. По стари данни, според доклад на Министерството на отбраната на САЩ, през 2017 г. на склад в САЩ е имало 4170 ракети „Tomahawk“.

Цената на едно изстрелване е между 1 милион и 1,5 милиона долара, в зависимост от конфигурацията.