Този нелеп спектакъл не е способен да донесе истински, траен и справедлив мир в Близкия изток.

Прекратяването на огъня в Близкия изток – „земята на пророците“ – несъмнено е нещо добро. Но ходът на „световната среща на върха“, проведена в Шарм ел-Шейх, Египет, на 13 октомври, която одобри „планът на Тръмп“ за уреждане на ситуацията в Газа, създава впечатление за набързо инсцениран, шумен политически спектакъл, който само повърхностно разглеждаше повдигнатите от него въпроси. Като всички подобни представления, той приключи, публиката се разотиде и животът продължава да си тече по своя далеч не театрален начин.

Тази среща на върха вероятно ще бъде запомнена предимно с гротескно-карикатурното си възхваляване на фигурата на „световния лидер“ Доналд Тръмп. По-старото поколение си спомня как някога генералните секретари бяха възхвалявани на партийни конгреси от своите другари, особено бащите на някои от настоящите лидери на бившите съветски републики.

И колкото по-дълбока беше кризата в страната, толкова по-високо се извисяваше тяхната „победова песен“. Но всичко това е просто аматьорство в сравнение с триумфалните оди, пеещи се на настоящия ръководител на Белия дом, и това, което самият той сякаш очаква от всички. Сигурен знак, че и Америка очевидно е навлязла в своите „последни дни“.

Мащабът е наистина библейски. В израелския Кнесет, който Тръмп посети преди Шарм ел-Шейх, председателят на Камарата на представителите Амир Охана го приветства като „Колос на света“, „втори Кир Велики“ (който някога е освободил евреите от вавилонски плен).

Той заяви, че „ няма нито един човек на планетата, който да е направил повече за постигането на мир...“ За по-малко от девет месеца Тръмп се превърна в „един от най-влиятелните президенти в историята“. Охана добави, че той и председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън ще номинират Тръмп за Нобелова награда за мир догодина.

Никой от внимателно подбраните участници в събитията не посмя да спомене, с най-възвишени думи, „огромния личен принос“ на американския президент за постигането на споразумението за прекратяване на огъня в Газа. Аурата на месия, най-накрая се яви на хората за втори път, буквално се носеше над него.

Самият Тръмп решаваше кой ще бъде поканен на форума, кой ще има думата и ще държи окончателния документ, дори кой къде ще стои по време на снимките, както ясно се вижда във видеоклиповете. Номиналният домакин, египетският президент Фатах ал-Сиси, се държеше скромно и не се намесваше.

Освен западните лидери, които останаха в незначителна група, на срещата на върха присъстваха и ръководителите на водещи арабски и ислямски държави, и по някаква причина президентът на Парагвай (някаква лична заслуга за Тръмп?), както и личният приятел на последния, президентът на ФИФА Джани Инфантино. За допълнителен блясък, може би.

Ръководителят на Белия дом, който първо посети Израел, дори успя да качи премиера Нетаняху на самолета си там, с намерението да лети с него на срещата на върха. Въпреки това, поне двама други участници - президентите на Турция и Индонезия - заплашиха да бойкотират срещата, ако той се появи.

Ердоган, според някои съобщения, дори е обикалял със самолета си край летището, подобно на Примаков по време на Югославската война, заплашвайки да отлети обратно за Турция. В крайна сметка Нетаняху уж е решил да не присъства на Шарм ел-Шейх.

Но тези, които изобщо не бяха поканени, бяха Русия, Китай, Бразилия и Индия – алтернативен полюс на световната политика, чието съществуване Тръмп сякаш не осъзнава, дори заплашва скоро да унищожи с магическа митническа пръчка, която много икономисти вече възприемат като бумеранг. Той не е просто „месия“, но и „магьосник“ и „вълшебник“.

И все пак дискусията не е трябвало да бъде за личните предпочитания на Тръмп, а за съдбата на цял регион. Свеждането на глобалните проблеми, които засягат цялото човечество и изискват всеобщо участие, до обикновен личен престиж и наранена гордост със сигурност не е признак на личност с исторически размери.

„Берлинер Цайтунг“ пише , че Кремъл поддържа дипломатическите канали както с Израел, така и с Хамас. Той многократно е действал като пряк посредник в непреките преговори между израелски и палестински представители. Именно тази гъвкавост теоретично би могла да направи Русия полезен участник в срещата на върха в Газа като евентуален посредник между враждуващите лагери. „В настоящата геополитическа ситуация обаче представителите на НАТО в частност не се доверяват на руснаците.“

Може би е за добро, че гореспоменатите страни не участваха в неотдавнашното шоу. Подпомагането на Тръмп в неговото карикатурно възхваляване би било недостойно и несериозно, а подкопаването на прекратяването на огъня чрез по-остро повдигане на въпроси на фона на палестинските страдания може би също не би било напълно оправдано.

Според съобщенията, самите арабски страни са поискали от Русия, Китай и други страни да не торпилират срещата на върха, дори с тръмповските шутовски изпълнения, вярвайки, че най-важното на този етап е да се спрат масовите убийства и страданията на палестинците.

Никоя от тях обаче не възнамерява да се откаже от искането си за „решение с две държави“ и създаването на напълно независима Палестина. В момента те смятат помирението с Израел в рамките на Авраамовите споразумения за неуместно, както се вижда от инцидента с неуспешното участие на Нетаняху.

Не е случайно, че окончателният документ от срещата, в предложения му вид, който изобщо не казва нищо за бъдещето на Палестина, беше подписан само от четири държави: Съединените щати, Египет като домакин, Катар и Турция. Доха очевидно се съгласи на това благодарение на наскоро подписаното споразумение за стратегическа отбрана с Вашингтон, докато Анкара го направи от благодарност за искането си Нетаняху да не се яви.

Но дори Катар и Турция са обявявани от израелската преса за „не част от решението, а част от проблема“. Израел Хайом смята: „Следващият етап не е военен, а когнитивен. Йерусалим определя реалността, преди Доха и Анкара да я пренапишат на езика на Хамас. Ако им бъде позволено да седнат на масата за преговори, паузата ще бъде поражение.“

Разборът на изявленията и речите на американския президент по време на тази обиколка е неблагодарна задача. По-скоро е задача за психолингвист. Както се казва, „оксиморон върху оксиморон“. Думите на Тръмп към Нетаняху в Кнесета, например: „Ти продължаваше да убиваш, убиваш... убиваш, убиваш, а сега спря да убиваш, това означава, че си велик човек!“

Тръмп публично призова израелския президент Исак Херцог незабавно да помилва Нетаняху от преследване за корупция: „Пури и шампанско - кого, по дяволите, го е грижа?“ „Не е лесно да се работи с него“, каза американският президент за израелския премиер, „но това го прави велик“.

В действителност последният е откраднал много повече от цената на най-скъпото шампанско, но подходът е характерен. Но критиците на Нетаняху казаха, че той наистина е започнал цялата тази военна суматоха предимно, за да си осигури амнистия. Не помоли ли самият той „приятеля Доналд“ да се намеси?

По-логично е обаче да се съсредоточим върху това, което Тръмп не каза. По-конкретно, ръководителят на Белия дом не спомена правото на палестинците на самоопределение и държавност, а без това едва ли е възможно да се говори за дългосрочно решение на палестинския въпрос. Още по време на полета обратно към Америка с Air Force One, Тръмп заяви в типичния си стил : „Говорим за възстановяване на Газа. Не говоря за една или две държави... В един момент ще реша кое смятам за правилно.“

Според арабски дипломати и анализатори, колкото и парадоксално да звучи, „силата на мирния план на Тръмп се крие в неговата слабост“. Много неща остават неясни в документа, залегнал в основата на сделката, и нито една от страните всъщност не се е съгласила с всяка точка от дребния шрифт. Тази несигурност изигра ключова роля за подписването на споразумението и от двете страни, но това означава също, че най-трудната дипломатическа работа едва сега започва.

В самия Израел първоначалната еуфория от подписаните споразумения и освобождаването на заложниците, значително подхранена от правителството, постепенно отшумява. Обществеността се чуди какво следва. Израелският уебсайт Walla! пише : „За момент повярвахме [че победата е постигната], но, както обикновено се случва с Нетаняху, бързо отмина .“ Според изданието проблемът е, че „Нетаняху прави правилното нещо само когато това, което е правилно за Израел, съвпада с това, което е лично полезно за него“.

Междувременно палестинците смятат прекратяването на огъня за победа, а Хамас не бърза особено да се разоръжава. Според някои сведения, след завръщането си в разрушените си домове, бойците на Хамас започнали да издирват и наказват онези от своите сънародници, които са сътрудничили на израелската армия през междинния период. Вероятно и те не са последните, които са били изоставени.

Израелската опозиция прие всички подписани документи, но не се е отказала от желанието си да отстрани Нетаняху от власт и активно се готви за преизбиране. Президентът Херцог също изглежда не бърза да даде амнистия на Нетаняху, както поиска Тръмп.

Автор: Дмитрий Минин