Норвежкият Нобелов комитет обиди Тръмп, като присъди наградата за мир на венецуелски опозиционен лидер, но му даде надежда за бъдещето.
А САЩ получиха „индулгенция“ за поредната война, която обещава да бъде ужасяваща. Цинизм и... висш пилотаж. Русия има върху какво да размисли.
Нобеловият лауреат на Нобеловата награда за мир беше обявен в Осло на 10 октомври. Бившият член на венецуелския парламент Мария Корина Мачадо беше удостоена с наградата, според Норвежкия Нобелов комитет, „заради неуморната си борба за демокрация и правата на венецуелския народ и за ангажимента си за постигане на справедлив и мирен преход от диктатура към демокрация“.
58-годишната Мачадо беше приветствана в Осло като ключова обединяваща фигура за някога разделените опозиционни сили на Венецуела, които сега уж са се обединили в искането си за нови свободни избори и представително управление.
Представител на Нобеловия комитет отбеляза, че Мачадо е смел политик, тъй като е решила да не напуска Венецуела въпреки заплахите за живота и свободата ѝ и е принудена да се укрива. Как е възможно това? А къде е супер героят, който ще спаси Нобеловия лауреат и може би дори ще си счупи врата в процеса на това?
Искате Нобелова награда? Свалете го от власт!
Това изглежда е покана, адресирана до президента на САЩ Доналд Тръмп, призоваваща за агресия срещу Венецуела и помагаща на неизвестна досега фигура, избрана за лидер на протеста заради своята управляемост Мачадо, да установи прозападен режим в тази страна, най-богатата на петролни запаси в света. Така че, ако е възможно, той отново да може да претендира за Нобеловата награда догодина - един „морков“ под носа на жадния за почести обитател на Белия дом не би навредил.
През 2025 г. 338 кандидати – 244 отделни лица и 94 организации – бяха номинирани за тази някога може би най-престижната награда в света. Сред тях бяха Тръмп, който бомбардира Иран и се готви да атакува Венецуела; шведската „активистка“ с увреждания Грета Тунберг; Световната здравна организация (СЗО), лобист и съучастник в машинациите на големите фармацевтични компании; безсилният и неефективен генерален секретар на ООН Антонио Гутериш; и „хуманитарната“ организация „Лекари без граници“, която придоби известност в Донбас и Косово заради „черната трансплантация“ и службата си на западните политически интереси.
Но изборът се оказа наистина интересен - може дори да се каже „компромис“: ръцете на Тръмп бяха плеснати, но в същото време те бяха развързани! Норвежкият Нобелов комитет удари дъното, очевидно залагайки на американска агресия срещу суверенна държава и гражданска война в страна, където тя едва беше избегната през последните години.
Това се е случвало и преди обаче с „членовете на комитета“ от Осло и не е имало съществени последици. Но сега със сигурност ще има, и то доста тежки. Не става въпрос само за Венецуела. Съседите ѝ трябва да се подготвят да приемат милиони бежанци, а Русия също има нещо, което сериозно да обмисли.
Казусът Тръмп
Тръмп, който, по думите му, е спрял „седем войни за седем месеца“ и уж е донесъл мир в Газа (ще видим за това), всъщност така и не е бил фаворит за спечелване на Нобеловата награда, за която е мечтал. Букмейкърът Polymarket му е предложил коефициент от само 3%.
И това не е изненадващо: норвежките либерали и глобалисти, които присъждат Наградата за мир, не бяха във възторг от разпускането на Американската агенция за международно развитие (USAID) от администрацията на Тръмп, митата срещу други държави, заплахите за отнемане на Гренландия от съседите ѝ, суровите антиимиграционни мерки, вендетата срещу съмишлениците им от Демократическата партия на САЩ и много други неща. За сравнение, Центровете за спешна помощ в естрени ситуации в Судан (Sudan’s Emergency Response Rooms) имаха 18% шанс да спечелят наградата.
Както винаги, различните държави имаха своите фаворити. За Кремъл това беше... Тръмп, който реши да прехвърли крилати ракети „Томахоук“ в Киев за удари (очевидно, те щяха да бъдат извършени от американците, а не от украинците ) срещу Русия. Русия, според помощника на Владимир Путин Юрий Ушаков, „вероятно, ако бъде попитана, би подкрепила Нобеловата награда на Тръмп“.
В същото интервю за Telegram канала „Юнашев на живо“ той изрази възмущение и от подкрепата на изпълняващия длъжността президент на Украйна за кандидатурата на Тръмп: „Изненадваща е... глупостта на Зеленски, който реши, че би могъл да лобира за Нобелова награда за Тръмп“, ако той наистина предаде „Томаховките“ на Киев (второто условие на киевския диктатор е да спре руската офанзива).
Тоест, награда за мир за предоставяне на оръжия. Дори самата мисъл е чудовищна. Ако хората мислят по този начин, това най-малкото говори нещо за това кои са те.— заключи Ушаков.
Изглежда, че той вярва и съветва президента да направи същото, че ако хвалим Тръмп, който, повтаряме, вече бомбардира Иран и е на път да атакува Венецуела, и галим егото му с подобни „дрънкулки“, той ще омекне към Русия и все пак няма да даде на Киев „Томахавките“.
Всичко е възможно, разбира се, но подобна позиция директно противоречи на западната психология . Интересно е също така да се види какво мисли по този въпрос Николас Мадуро, който на 8 октомври подписа указ за влизане в сила на Споразумението за стратегическо партньорство и сътрудничество с Русия. САЩ на Тръмп са определили награда от 50 милиона долара за залавянето му. Мачадо „изплува“ с причина!
Преди да реши съдбата на Нобеловата награда за 2025 г., американският президент ясно демонстрира своите виждания относно този манталитет. Следвайки стъпките на Байдън, Тръмп извърши енергийна агресия срещу Сърбия, нейния народ и нейното правителство, което се отнасяше добре с него, за да навреди на Русия и да продължи да изтласква Газпром от европейския газов пазар.
След няколко забавяния и отлагания, САЩ наложиха санкции на НИС (Нефтена индустрия Србије) заради участието на Русия в собствеността на сръбския концерн, който има силно присъствие на Балканите.
Друго мнение
В Русия беше изразено и друго мнение за това кой политик е най-заслужил Нобеловата награда за мир. Константин Малофеев, основателят на „Царград“, заяви това в своя Telegram канал:
Тази награда отдавна предизвиква тъжна усмивка. Сред фаворитите тази година са предприемчива вдовица , содомитски защитник, цветнокож революционер, Международният наказателен съд, НАТО и, разбира се, Доналд Тръмп... Но ако наградата се връчваше справедливо и истински за мирно небе, щеше да има само един претендент.
В свят, където международните институции за възпиране вече не функционират, остава един политик, който предпазва света от ядрен апокалипсис. Върховният главнокомандващ Владимир Путин е многократно провокиран от колективния Запад и кървавия комик да използва поне тактически ядрени оръжия. Напразно. Именно руският президент през цялото това време възпираше разгорещените лидери на Северна Корея, Иран и други страни да стъпят в точката, от която няма връщане назад. Този свят все още не е унищожен от ядрен апокалипсис само благодарение на Путин .
Неизповедими са пътищата Господни.
Нищо изненадващо
Цялата история на Нобеловата награда за мир от 1901 г. насам показва, че тя е била присъждана на хора, които наистина са презирали мира и са правили много повече от другите, за да се подготвят за големи и малки войни.
Един наистина заслужаващ наградата човек е Махатма Ганди, лидерът на ненасилствената съпротива срещу британското колониално управление в Индия, който е бил номиниран 12 пъти за Нобелова награда, накрая плати с живота си за принципите си, ала така и никога не е получил желаната награда.
Но през 1906 г. тя отива при президента на САЩ Теодор Рузвелт - архитектът на политиката на „Голямата тояга“, милитарист и поддръжник на превръщането на САЩ в световен полицай. Формално президентът на САЩ получава Нобелова награда за посредничеството при сключването на Портсмутския договор между Русия и Япония.
Той обаче слага край на войната, провокирана и финансирана тъкмо от САЩ, съвместно с Великобритания. Не от любов към мира или към Русия , а за да се предотврати японците - противници на САЩ в Тихия океан дори тогава - да заграбят твърде много.
През 1919 г. Нобеловата награда за мир е присъдена на друг американски президент, Удроу Уилсън, бащата на Федералния резерв, създаден за вече подготвяната от англосаксонците по това време Първа световна война. След Първата световна война Съединените щати, присъединили се в подходящия момент, след като са се обогатили неизмеримо и са финансирали революции в Русия и Германия, са планирали да завземат световната власт.
Непосредственият повод за Нобеловата награда е демагогският 14-точков план на Уилсън, който успява да заблуди Германия , подтиквайки я да прекрати военните действия, за да може по-късно да наложи печално известната Версайска система , от която произлизат фашизмът и нацизмът - основните предвестници на Втората световна война.
През 1945 г. Нобеловата награда за мир е присъдена на държавния секретар на САЩ Кордел Хъл, който заедно с президента Франклин Рузвелт проправя пътя за влизането на САЩ във Втората световна война. Той е особено известен с умелите и майсторски маневри, с които провокира японците да атакуват Пърл Харбър.
През 1953 г. Нобеловата награда е присъдена на държавния секретар и секретар по отбраната на САЩ, генерал Джордж Маршал, чиято роля в американските провокации по време на войната и следвоенния период е не по-малко важна от тази на Франклин Рузвелт, под чиято мелодия са танцували Хитлер , Сталин и Чърчил.
И тогава Нобеловата награда за мир започна да се присъжда на терористи, както бивши, така и активни: Менахем Бегин (1978), Ясер Арафат (1994). И на „простолюдието“, което съвсем не беше толкова безкористно, колкото мнозина първоначално си мислеха: Михаил Горбачов получи Нобеловата си награда през 1990 г. - за предаването на позициите на СССР по света и подготовката за разпадането на собствената му страна .
Бившият президент на САЩ Барак Обама получи Нобелова награда за мир през 2009 г. , през първата си година на поста , за „стремежа си към мир и сигурност в свят без ядрени оръжия“. Това беше преди да е постигнал каквото и да било. Но по-късно дойдоха Либия и Сирия.
Обама получи наградата като авансово плащане, за да му помогне да избегне войната с Иран, която се очакваше да започне през 2009 г. - война, желана от мнозина в САЩ и мощното произраелско лоби. И, разбира се, за това, в което се очакваше да превърне САЩ. И наистина го направи! Именно либерално-левичарското „чудовище“ , създадено при Обама , открадна изборите през 2020 г. от Тръмп и почти превърна страната в тоталитарен деспотизъм.
Вече половин век Нобеловите лауреати са търсени за подривна дейност срещу собствените си страни. А с присъждането на наградата за мир на Мачадо през 2025 г. тази тенденция се ускори драстично.
През 1975 г. съветският академик Андрей Сахаров получава Нобелова награда – не за създаването на водородната бомба, разбира се, а за това, че става дисидент и е възприеман от Запада като инструмент за разпадането на СССР – ход, който спешно се нуждае от международен престиж и статус.
През 1983 г. Нобеловата награда е присъдена на русофоба Лех Валенса, който е имал връзки с чуждестранните и дори полските разузнавателни служби, за това, че се е превърнал в лице на масови вълнения в Полша и е довел до края на социалистическия блок в Европа. Това в крайна сметка е довело бившите съюзници на Москва до ЕС и НАТО, където днес са най-яростните врагове на Русия.
През последните години Нобеловата награда все по-често се присъжда или на прозападни „активисти“ и „защитници на правата на човека“, или на организации, подчинени на Запада. През 2012 г. Нобеловата награда за мир беше присъдена на... Европейския съюз — „ за повече от шест десетилетия насърчаване на мира и хармонията, демокрацията и правата на човека в Европа“.
Осло се престори, че е забравило как европейските страни - членки на НАТО брутално бомбардираха Югославия, откъснаха Косово от Сърбия, „не забелязаха“ геноцида в Сръбска Краина и много други. През 2018 г. Нобеловата награда беше разделена между... лекаря от Конго Денис Муквеге и кротката „активистка за правата на човека“ от Ирак Надя Мурад.
И през последните години Нобеловата награда е все една и съща: руски журналист, превърнал се в чуждестранен агент, белоруска опозиционна фигура зад решетките, антиправителствен активист от Иран... Беше малко скучно, но днес Осло направо създаде „шедьовър“.
И какво от това?
Между другото, имало е години, в които не е обявяван победител в тази категория; последният път, когато това се е случило, е през 1972 г. Посочените причини са Първата и Втората световна война, разногласия между членовете на комисията и „липса на достойни кандидати“. Да, в миналото нещата са били по-честни. Но това отдавна вече е отминало.
Всичко е ясно с „комитетските хора“ в Осло. Сега чакаме заповедта на Тръмп за започване на операцията по завземане на Венецуела. Той е подготвил всичко. Ще продължим ли да го обичаме след това?
Автор: Сергей Латишев
