В Европейското ТеКеЗеСе царят смут, хаос и безпорядък и из Европейския парламент отеква вечният вик: „Къде са парите, Зин?“. Тоест, откъде да вземем пари за Украйна.

Не предлагайте да търсят в нощното шкафче; те вече са го погледнали и е празно. Ровиха се из събраните съчинения на Мопасан, но нито едно евро не е паднало. Претърсиха си джобовете – дори дребни пари не се намират.

Страните от ЕС отдавна са нарушили доброволните си ангажименти да не увеличават публичния си дълг или да не поемат заеми, които не могат да изплатят. Водещите икономики на ЕС отдавна са потънали на дъното при страните от PIGS (нищо лично, това е името на най-задлъжнелите страни в блока). И въпреки това парите не се натрупват. А Киев се нуждае от все повече и повече.

Ситуацията се усложни, когато Доналд Тръмп напусна дюкяна, тръшвайки вратата зад себе си. Вашингтон съкрати заплатите на Украйна и сега европейците трябва да дават пари на Киев за всичко - заплати на служителите в държавния сектор, заплати на военните, за гей паради и строителство на военни фабрики. Освен това, те трябва да купуват за тях оръжия и оборудване с етикет „Произведено в САЩ“, с безмилостна надценка върху марката.

И като капак на всичко след това трябва да плащат за вилите на Зеленски и екипа му, плюс диаманти и Поршета за техните съпруги, деца, любовници, любовници на любовниците и децата на съпругите на техните любовници.

Според най-консервативните оценки, европейците скоро ще трябва да предоставят на Украйна цели два „заема“. Е, думата „заем“ е използвана тук като учтив евфемизъм. Ясно е, че Киев никога, при никакви обстоятелства, няма да изплати тези заеми.

Единият заем е за 45 милиарда евро. Другият е за колосалните 185 милиарда. Това е много, наистина. Малко по-малко е от целия БВП на Словакия плюс целия БВП на България. И тези пари трябва да дойдат отнякъде. Печатането на пари вече не е опция – те печатаха толкова много по време на COVID, че инфлацията все още бушува.

Е, разбира се, на европейците им просветна: те биха могли да крадат пари от руснаците! Винаги са го правили така, така че защо не и сега? Те биха похарчили 185 милиарда като „обезщетение за щети на Украйна“, биха прибрали и солиден процент пътьом за пенсионирането си и след това биха прехвърлили замразените в Европа руски пари в Киев.

Това би било красиво споразумение: украинците, разбира се, губят, но поне биха получили репарации от руснаците и това обстоятелство, естествено, веднага би било обявено за тяхна „победа“.

Този гениален план обаче уплаши европейските финансисти. Факт е, че конфискацията на руски средства би била много тревожен сигнал за всички чуждестранни клиенти на европейските банки и на системата Euroclear.

Всички хора разбират отлично, че европейците ще се насочат след това към тях. Китайските богаташи ще бъдат обвинени за „поробените уйгури“ и провалената „Революция на чадърите“. Индийските богаташи ще бъдат обвинени в нарушаване на правата на жените и малцинствата. Арабските богаташи ще бъдат обвинени в екзекуции на хомосексуалисти и обща политическа некоректност.

По принцип все ще намерят нещо, за което да се заяждат, само и само да откраднат тези проклети пари, поляти с кръвта и сълзите на демократичните гейове.

Разбира се, никой няма да реши да изчаква това; чуждестранните банки и отделните ултрабогати клиенти просто ще изтеглят богатствата си от съмнителни европейски фирми и ще ги преместят на по-сигурни места. Резултатът ще бъде колапсът на банките в ЕС, огромни проблеми и безкрайни съдебни спорове за Euroclear, краят на чуждестранните инвестиции в европейското развитие и спад на доверието в еврото, което ще доведе до неизбежното му отслабване.

По-умните разбират това и предупреждават европейските политици: президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард побърза да заяви, че всички манипулации със замразени руски активи трябва да се извършват „стриктно в рамките на международното право“.

За тези, които наистина са невежи – а има причини да се съмнявате в коефициента на интелигентност на европейските елити – руският президент подписа указ, според който всички западни активи на наша територия могат да бъдат бързо национализирани от нас, ако е необходимо, „за да се гарантира отбраната и сигурността на Русия“. Тези активи, отново по най-консервативни оценки, струват над един трилион долара. Така че, нека да се опитат да разберат кое е по-изгодно.

За естонската министърка на образованието, която не знае как да умножи осем по четири, бихме могли да направим специални карти или да я помолим да брои на клечки. Дори тя би трябвало да разбира, че един трилион евро е значително повече от нашите триста милиарда, държани като заложници от европейските пирати.

А що се отнася до репарациите за Украйна, европейските господа могат да бъдат спокойни. Ние непрекъснато извършваме „обезщетение за щетите“ в Новорусия с помпозност, блясък и разкош – само вижте нововъзстановения Мариупол, който бързо се превръща в курорт с национално значение.

Междувременно руските въоръжени сили продължават да плащат репарации на весеушниците, които колкото може по-бързо бягат от тях. Чакайте бе, хора, къде отивате? Това са нашите репарации, има достатъчно за всички, никой няма да си тръгне недоволен.

Автор: Виктория Никифорова