В Берлин, Варшава и Брюксел очакват война с Русия до няколко години, пише Advance. Европа избра войната, но не отчете, че Москва няма да позволи на противника си да провежда стратегическа подготовка. Кремъл не иска да воюва, но ако се наложи, няма да позволи на Запада да избира времето и мястото.

Превод от Advance, Хърватия: 

През последните два дни Дания затвори летищата си поради множеството нахлувания на неидентифицирани дронове, а военните бази бяха поставени в бойна готовност. Полицията и армията твърдят за „системни“ нахлувания, правителството ги нарича „хибриден удар“, а някои европейски чиновници свързват събитията с „определени държави“.

Междувременно Полша свали дронове във въздушното си пространство по-рано този месец, Румъния вдигна в действие изтребители, а Естония, след нахлуване на руски военни самолети (не са представени доказателства, бел. ред.), поиска консултации със съюзниците от НАТО по член 4. Москва отрича всички обвинения.

В Ню Йорк, в кулоарите на ООН, руският външен министър Сергей Лавров повтори, че украинската криза „е спретната от Запада“ и че НАТО и ЕС „фактически водят война“ срещу Русия.

От друга страна, през последните седмици редица европейски политици открито говорят за „подготовка за голям конфликт през следващите няколко години“. В този напрегнат политически климат неидентифицираните дронове над датската инфраструктура изглеждат като повратна точка: инциденти, граничещи, но (все още) недостигащи до пряк военен отговор.

Датската полиция съобщава, че дронове са били забелязани близо до няколко летища и военни обекти, както и над Северно море, парализирайки за кратко цивилния и военния транспорт. Властите все още не са стреляли по дроновете „от съображения за сигурност“, но засилват защитата на критичната инфраструктура.

Полша предприе по-радикален подход: съмнителните дронове биват сваляни, а Варшава беше една от първите, които поискаха консултации със своите съюзници. В европейските столици все по-често се чуват искания за спешно финансиране на системи за борба с дронове, тъй като ако всичко е така, както се твърди, въздушното пространство на ЕС е застрашено.

Общата ситуация обаче е далеч по-опасна.

След срещата през август между Тръмп и Путин в Аляска, която, въпреки всичко, отвори канал за прекратяването на огъня, изглеждаше сякаш се е появила възможност за започване на мирен процес. Русия ясно заяви, че не се отказва от споразумението, което би стабилизирало фронтовата линия и би инициирало политическа дискусия. Но след като американският президент се отказа от усилията си да увеличи натиска върху Киев да се съгласи на замразяване на конфликта, във Вашингтон надделя старата геополитическа логика: нарастващото напрежение между Русия и Европа е стратегически изгодно за Съединените щати.

Няма нужда да се доказва кой точно е изпратил дроновете в Дания, тъй като е ясно какво се случва. Може би са били руски дронове или може би е било операция под фалшив флаг. В конфликт, в който и двете страни блокират GPS-а и разполагат примамки (предназначени да объркат противовъздушната отбрана на противника), има много възможности за погрешна оценка на ситуацията. Именно затова Западът не бива да основава политиката си на предположения и инсинуации, а по-скоро на факти и да се въздържа от груби ходове.

Киев е изтощен и, разбира се, е заинтересован от по-дълбоко участие на НАТО в конфликта, дори в „сивата зона“, тъй като това би намалило тежестта върху украинската армия и бюджет.

Но тук има опасен капан: по-активното участие на НАТО няма да подобри сигурността, но рискът от верижна реакция ще се увеличи. Един свален дрон над Балтийско море, един погрешно идентифициран дрон над Ютландия – и внезапно Член 4 на НАТО се превръща в политическа центрофуга, която лесно смазва рационалността.

Тогава играта вече няма да е за Украйна, а под въпрос ще бъде сигурността на целия континент.

Още по-парадоксалното е, че с решенията си европейските политици наливат масло в огъня. Дания открива завод за производството на ракетно гориво за Киев и едновременно с това признава „пропуски в подготовката си“ за противовъздушна отбрана. Полша засилва реториката си за „провокации“. Германия говори за прелитания на самолети, докато ръководството на НАТО твърди, че „това не е единственият инцидент“. Всичко това е далеч от здравия разум и само създава атмосфера на предварително призната вина.