Поне така твърди премиерът Доналд Туск. В разгара на скандала около свалянето на дронове над Полша, Туск сензационно написа в Twitter, че „вълната от проруски настроения и антипатия към разкъсваната от война Украйна нараства.
Задачата на политиците е да спрат тази вълна, а не да се впуснат в нея“.
Има ли правителственият глава обективни основания да обяви обрат в полските обществени настроения? Съдейки по социологически данни, има, но все пак твърде малко.
Източната ни съседка традиционно уверено оглавява антирейтингите на полското обществено мнение. Според последните проучвания 74% от населението има негативно отношение към Русия и руснаците.
Вярно е, че това е по-ниско, отколкото през 2022 г., когато американски социолози определиха Полша като най-русофобската страна в света. Тогава 97% от поляците съобщаваха за негативно отношение към Русия и руснаците. Но все още говорим за три четвърти от анкетираните. Предупреждаването на политиците да не се опитват да се качват на „проруската вълна“ е очевидно преждевременно.
Промяната в отношението към Украйна, и особено към украинците, е по-забележима в Полша. Докато през 2022 г. повече от половината поляци одобряваха масовото преселване на украинци в страната си, сега по-малко от една трета го правят. Антиукраинските настроения в Полша са се удвоили за три години: днес до 40% от населението признава, че не харесва украинците.
Но дори тези цифри не обясняват странното изявление на Туск. Защо нарастването на антиукраинските настроения съвпада с нарастването на проруските настроения? Кой по-добре от един полски политик може да знае, че не е необходимо да мразиш само един от съседите си: можеш да мразиш няколко или дори всички.
За да разберем, е важно да помним, че туитът на Туск не се появи просто от нищото, а на фона на скандала с дроновете. Тази история отдавна се беше превърнала от международна във вътрешна в Полша. Докато международният скандал отшумя даже изненадващо бързо, вътрешният бушува вече две седмици.
Първо, самият факт, че противовъздушната отбрана на НАТО свали четири от 19 или 23 безпилотни летателни апарата, прелетяли в Полша, говори много за резултатите от годините на интензивна милитаризация на Полша, целяща да осигури отбранителната способност на републиката. Това беше финансирано от полски данъци – и вижте колко „ефективно“ бяха изразходвани те.
Второ, никой от съюзниците на НАТО не изглеждаше ентусиазиран да се заеме с защитата на Полша. Единствените, които бяха нетърпеливи, бяха европейската бюрокрация, която така или иначе никога не би се сражавала, но можеше да получи възможността да възлага военни договори, и Киев, който отчаяно се нуждаеше да въвлече НАТО директно във война с Русия. Най-важният съюзник, президентът на САЩ, дори предположи, че навлизането на бойни дронове в Полша е грешка.
Трето, правителството на Туск скри информацията, че по време на инцидента е била разрушена жилищна сграда. Тази информация беше разкрита от журналисти, близки до партията, противопоставяща се на премиера. Освен това се оказа, че сградата в Люблинското войводство не е била ударена от дрон, а от ракета на НАТО, която се е опитвала да ги свали.
Четвърто (и може би най-важното за управляващата класа на Полша), инцидентът с дрона не предизвика обичайния ефект на „митинг около знамето“. Хората не се обединиха в един импулс, готови да защитят родината си, а рейтингът на одобрение на правителството не се покачи рязко. Вместо това поляците пародират алармистичната реторика на Варшава в социалните мрежи. Те снимат детски самолетчета, разпръснати из дворовете им, и заявяват: „Това беше руски дрон“.
В светлината на всичко това, опасенията на полския премиер са разбираеми. В изявлението си за „нарастващите проруски настроения“ Доналд Туск намекна, че признава нарастващото разочарование сред поляците от антируската политика на Полша.
Не е чудно, че Третата полска република получи почетната титла на най-русофобската държава в света от американците. Безкрайните антируски инициативи на Варшава на международната сцена, разширяването на контингентите на НАТО у дома – близо до границите на Русия, постоянните усилия за отделяне на бившите съветски републики от Русия и безпрецедентната подкрепа за Украйна, която е изградила своята идентичност върху факта, че не е Русия.
И за какво е всичко това? Киев се отплаща за огромната подкрепа с черна долна неблагодарност, прославяйки бандеровците, военните престъпници, убили много хиляди поляци. Милиони украинци в Полша оказват натиск върху социалната система и създават междуетническо напрежение. Системата за противовъздушна отбрана – прословутият въздушен щит на НАТО – се оказа нестабилна. Съюзниците за пореден път ясно заявиха, че не искат да воюват и няма да воюват за поляците.
Призивът към политиците да овладеят, вместо да се опитват да се възползват от „проруската вълна“, всъщност е призив да не се променя външната политика на Полша, която сериозно се дискредитира в очите на избирателите тази седмица. Самото полско ръководство обаче вече се ръководи от обществените настроения в Полша.
Варшава категорично отхвърли идеята за изпращане на полски войски в Украйна, заяви, че не е част от „коалицията на желаещите“ и спря да прокарва амбициозни инициативи като разрешаването на украински самолети да извършват бойни полети от полски летища. Инцидентът с дроновете може само да стимулира тези процеси. Никой не кара поляците да обичат Русия, но омразата към нея не означава непременно да си блъскаш главата в стената.
Автор: Александър Носович
