През септември 1935 нацистите под ръководството на Адолф Хитлер приемат т.нар. "Нюрнбергски закони". Те лишават еврейското население от граждански права и проправят пътя към Холокоста.

Кой е германец? Как се става германец? От векове германците спорят по този въпрос. Основният закон всъщност дава кратък и ясен отговор: германец е всеки, който притежава германски паспорт. Гражданството не може да бъде отнето. А дискриминацията на граждани въз основа на тяхната религия, произход или език нарушава конституцията. 

Адолф Хитлер през септември 1933 в НюрнбергСнимка: akg-images/picture-alliance

Това е един от уроците на нацисткия режим (1933-1945), който тероризираше, убиваше и лишаваше от права предимно еврейското население, но също синти и роми, хомосексуални, социално онеправдани и политически опоненти. Правото да бъдат германци на тях им беше произволно отречено.

Историк: АзГ "се вписва безпроблемно с нацистката идеология"

Обезпокоително е, че 80 години след края на националсоциализма, равенството като основна ценност все повече се поставя под въпрос.

"Дали си германец се решава в главата ти, а не на хартия" - това изказване публикува в Х Стефан Мьолер, председател на партията "Алтернатива за Германия" (АзГ) в Тюрингия, през юли 2023 година. То поставя под въпрос равенството на германците и е една от стотиците причини, поради които многобройни германски съдилища многократно са потвърждавали, че части от АзГ са в противоречие с конституцията.

Историкът Ролф-Улрих Кунце от Технологичния институт в Карлсруе смята, че в АзГ има историческа приемственост, отчасти поради подобни изявления: "От моя гледна точка платформата на АзГ се вписва безпроблемно в нацистката идеология", обяснява професорът по съвременна германска история. "По това време разграничението между "германски граждани" и "граждани на Райха" беше уредено в така наречения Закон за гражданството на Райха от Нюрнбергските закони. Това наподобява идеята на АзГ за разграничение между "истински германци" и "германци по паспорт", казва историкът.

Когато Адолф Хитлер приема така наречените "расови закони" в Нюрнберг на 15 септември 1935, преследването на еврейското население отдавна вече е нещо обичайно. Паравоенните части на Хитлер тероризират хората по улиците, а първите концентрационни лагери вече са открити. Законите, лишаващи еврейското население от граждански права, обаче са важна стъпка по пътя към политиката на изтребление на Германия.

Нюрнбергските закони: легализиране на несправедливостта

Законите имат две основни последици: първо, те забраняват на еврейското население да сключва бракове с т.нар. "арийци" и дори криминализират сексуалните отношения. Освен това евреите вече не се ползват със същите права. Макар да остават германски граждани, те вече не са граждани на Райха. В резултат на това те губят политическите си права и са обявени за граждани от втора класа. "Става въпрос за теорията за превъзходството на така наречената бяла раса над всички останали, за нейното самоупълномощаване да властва над света", обяснява Ролф-Улрих Кунце. "Този вид расизъм е продукт на най-старата форма на дискриминация, известна в европейската културна история, именно на антисемитизма."

В социалната реалност законите доведоха до абсурден процес на определяне кои точно хора трябва да се считат за евреи. Юристите от нацистката бюрокрация правеха разграничение между "хора с германска кръв", "хора от първа степен смесена раса", "хора от втора степен смесена раса" и "четвърт евреи". В крайна сметка тези категории определяха разликата между живота и смъртта.

Етническият расизъм все още не е преодолян

Въпреки че политиката на изтребление приключва през 1945 с края на Втората световна война и победата над нацистка Германия, а германците приемат нова, либерална конституция, расизмът, основан на етническия произход, изглежда не е преодолян и до днес.

"Някои хора в Германия са по-равни от други", критикува Карън Тейлър. Тя е председателка на Федералната конференция на организациите на мигрантите. "Да го кажа направо: обещанието за равенство в Основния закон всъщност се отнася предимно за хора с "германска кръв". Мигрантите, в частност, усещат, че не са защитени по същия начин." Исканията на радикалната десница да е възможно да се отнема германското гражданство на мигрантите засилват това впечатление.

Положителните аспекти на миграцията

Какво е необходимо, за да се преодолее расизмът в обществото? "Твърде рядко говорим за положителните аспекти на миграцията", казва Карън Тейлър. "В Берлин сме горди, че градът предлага кулинарно пътешествие по целия свят и сме горди с културното си многообразие. Но миграцията е нещо повече от разнообразна храна и културни програми: тя е свързана с хората, техните истории и традиции, които обогатяват Германия дълготрайно."

Карън Тейлър смята, че за да се преодолеят расистките и антисемитските предразсъдъци срещу части от германското общество, всеки един трябва да даде своя принос. "Не е правилно да се чака държавата да се намеси. Всеки един от нас – в училище, в спортните клубове, в ежедневието – може да поеме отговорност."